Ключ към успеха на близкоизточните преговори

Като обяви целта за постигане на мирно споразумение между Израел и палестинците през следващите девет месеца, държавният секретар на САЩ Джон Кери призна за съществуването на съмненията, които много хора имат относно шансовете за успех на преговорите.

„Знам, че пътят е труден. Скептиците са в изобилие”, заяви Кери. Той изрази разбиране към този скептицизъм, но подчерта, че не го споделя. „Надеждно двудържавно решение е единственият начин за прекратяване на конфликта. Нямаме много време, за да постигнем тази цел, а друга алтернатива няма”, посочи още Кери.

Ден след изявлението реакцията в региона бе мълчание. Циниците, които са мнозинство, казват, че са чували тези думи и преди. Шепа оптимисти пък си позволяват да се надяват.

Ключът може би е в трезвостта.

„Няма радост, няма нетърпение, няма празнуване” бе заглавието на статия във вестник „Аарец”. „Скептицизмът към процеса е широко споделян, а очакванията са по-ниски от когато и да било”, пише в статията Барак Равид. „Но тази трезвост може би е ключът към успеха”.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че мирните преговори с палестинците са в интерес на Израел. Редица наблюдатели предположиха, че Нетаняху може би не иска наистина да постигне мирно споразумение, а решението му да поднови преговорите е повече тактически ход, за да избегне международния натиск.

Бившият съветник на Нетаняху за националната сигурност Узи Арад отхвърля това мнение. Той посочи, че премиерът „не е толкова пораженчески настроен към процеса”.

Засега коалиционните партньори на Нетаняху, включително дясната партия „Еврейски дом”, го оставят да действа. Депутат от дясната партия обаче посочва, че двудържавното решение е илюзия. „Не съм оптимист. Не смятам, че от разговорите може да излезе нещо. Разбирам необходимостта от диалог с палестинците, но различията са твърде големи”, казва Айелет Шакед.

Много палестинци също изпитват скептицизъм по отношение на перспективите за примирие както на Западния бряг, където управлява палестинският президент Махмуд Аббас, така и в Ивицата Газа, която е контролирана от ислямисткото движение „Хамас”.

„Никой не слуша”.

Ако се вярва на устава на „Хамас”, движението се е заело с разрушаването на Израел. Движението неколкократно осъжда усилията за установяване на мир. „Сигурни сме, че преговорите ще се провалят, както се проваляха през последните 20 години, и за нещастие единственият печеливш от това е израелската окупация, която прикрива престъпленията си зад преговорите”, заяви говорителят на движението.

На Западния бряг Мустафа Баргути, член на Палестинския законодателен съвет, се надява, че оптимизмът на Кери за мира е оправдан, но казва, че е „много притеснен от нестабилността на ситуацията”.

„Не искаме мирен процес, който да бъде заместител на мира”, посочва той. „Това сме го правили 20 години. Сега искаме истински процес, който ще доведе до реален резултат”, допълва Баргути. Без натиска от страна на САЩ, Баргути смята, че всичко това нямаше да се случи.

В град Витлеем, на Западния бряг, подобно чувство се прокрадва и докато семейство Абу Акер сяда на масата за „ифтар” след дневния пост през месец Рамазан. Седнала до своите деца и внуци, Ум Нидал казва, че не вярва разговорите да донесат мир. „Ако имаше наистина политици, които да работят за мир, щеше да е добре. Но мир няма. Президентът на САЩ Барак Обама не ни чува. Нетаняху също. Те се подиграват с палестинския народ”, казва Нидал.

ВВС