Новото Световно Безредие

Студената война бе свършила. Комунизмът бе на смъртно легло. Съветската империя се бе сгромолясала. Франсис Фукуяма пишеше „Краят на историята”. Учените очакваха неизбежният триумф на демократическият капитализъм.

Въпреки очакванията сега, през 2012 година, сектанството, племенната принадлежност, и национализмът, са отново във възход, прекроявайки свят, във който силата и влиянието на САЩ са видимо отслабнали.

Сирия се плъзга към война на всеки срещу всеки, която може да завърши с разкъсване на нацията по етнографски и сектантски признаци, на араби, кюрди, сунити, шиити и християни. Няма да е чудно и ако Ирак тръгне по същия път.

Нападение на САЩ срещу Иран може да доведе до откъсване на областите с кюрди, азери и пакистанци, оставяйки в границите на Иран само Персия.

Близкият и Средният изток може да се окажат въвлечени в мюсюлманска „Тридесетгодишна Война” на сунити срещу шиити. Тази война би довела до начертаване с кръв на нови граници, различни от границите, нарисувани от европейските картографи през 19 и 20 век.

Индия също не е пощадена от сътресенията. Етническото напрежение в Асам превърна стотици хиляди хора в бежанци.

В Източна Азия етническият национализъм, подхранван от спомените от 20 век, поклажда враждите между бившите съюзници от периода на Студената Война.

Китайските претенции към острови в Южнокитайско море подтикват Ханой да покани американската флота отново в залива Кам Ран. Не бяха ли това същите тези хора, които ние бомбардирахме и убивахме не толкова отдавна?

Преди 20 години Манила прогони щатските кораби от Субик Бей, който беше американска база почти от годините на Испано - Американската война. Сега Манила ги кани обратно защото Китай претендира за острови, които са на цели 1000 мили от Китай, но само на 100 мили от Филипините. Целта - територии, на които е възможно да има големи запаси от нефт, газ и ценни руди.

Китай има претенции и към японските острови Сейкаку, а Южна Корея – към Такешима.

Тук проблемът има исторически корени. През 1908 година Теодор Рузвелт подписва договор, с който се съгласява Япония да анексира Корея в замяната на признаването на анексацията на Филипините от американците. Този договор е черна страница в Корейската история. Окупацията продължава до края на Втората Световна Война, през която корейски момичета са насилвани да проституират за японските войници. Тези стари рани между Токио и Сеул остават отворени въпреки съюзничеството им по време на Студената война.

Русия също не изостава в надпреварата за острови. Два дена след Хирошима Сталин превзема Курилските острови и депортира местните жители. Собствеността върху тези острови все още не е официално уредена между Русия и Япония.

В светлината на претенциите на Китай, Русия и Южна Корея към японски територии, Токио намеква, че може да преразгледа политиката си за невъоръжаване. Русия и Китай са атомни държави, но при наличие на желание за Япония не е проблем да направи същото и то много бързо.

Двуполюсният свят на Студената Война е история. Новият Световен Ред обаче не излезе това, за което мечтаеха идеалистите. Вместо това се получи „балканизация” на света, в която най-голямо значение имат расата, племето, културата и вярата, и демокрацията не е крайна цел, а само инструмент за влияние.

Някога, през други времена, когато стария свят умираше и се раждаше новото, Абрахам Линкълн беше казал „Тъй като ситуацията е нова, трябва да помислим и да действаме по новому”.

Патрик Бючанън за сайта Humanevents. Авторът е журналист и автор на политически книги, последната от които е „Самоубийството на Суперсилата: Ще оцелее ли Америка до 2025?”

Редактор: Генко Велев