Страна в отричане

Посетете еврозоната и ще бъдете освежени от поривите на реформи. Планът „Спасяването на Италия” направи достатъчно, за да може премиерът Марио Монти малко прибързано да обяви, че кризата в еврозоната почти е приключила. В Испания правителството на Мариано Рахой се зае с пазара на труда и представи строг бюджет. След всичките си проблеми гърците знаят, че свободното харчене и укриването на данъците приключиха. Но една страна все още не се е изправила пред променените условия.

Франция навлиза в последните три седмици от своята президентска кампания. Подреждането на първия тур на 22 април остава неясно, но социологическите проучвания дават победа на втори тур на социалистическия кандидат Франсоа Оланд. Всъщност, от началото на кризата почти всички правителства в еврозоната загубиха на избори. Но президентът Никола Саркози си връща позициите. Скорошната терористична жестокост в Тулуза сложи ново ударение върху сигурността и ислямизма – въпроси, които обикновено са в полза на дясното или както е при Марин льо Пен, на крайнодясното.

Това, което прави най-голямо впечатление за френските избори, е колко малко някой говори за тежкото икономическо положение. Кандидатите дават предимно обещания да харчат повече, а не по-малко. Никой няма сериозна програма да намали тежките данъци във Франция. Саркози, който през 2007 година обеща реформа, сега предлага на избирателите протекционизъм, атаки срещу френските данъчни елити, заплахи да напусне Шенгенската зона и говори за злините на имиграцията и месото халал. Оланд обеща да разшири държавата, като създаде 60 000 преподавателски позиции, да спре увеличението на пенсионната възраст, предложено от Саркози, и да изстиска богатите, за които някога бодро заяви, че не харесва, като им наложи 75% данък върху доходите.

Плеяда от проблеми

Защитниците на Франция отбелязват, че страната не е един от средиземноморските случаи на еврозоната. За разлика от тези икономии, Франция трябва да избегне рецесия през тази година. Въпреки че една от рейтинговите агенции лиши страната от нейния „ААА” статут, разходите по обслужването на кредитите са много по-ниски от тези на Италия и Испания. Франция има икономически сили за завист – образована и продуктивна работна ръка, повече големи фирми в глобалната класация „Форчън 500”, отколкото всяка друга европейска страна, и сила в услугите и високотехнологичното производство.

Но основите са много по-мрачни. Франция не е балансирала своя бюджет от 1974 година. Публичният дълг е 90% от БВП и се увеличава. Публичните разходи са 56% от БВП – това е най-голям дял в сравнение с всяка друга страна от еврозоната и дори повече в сравнение с Швеция. Банките се нуждаят от повече капитал. Безработицата е на най-високо ниво след края на 90-те години и не е падала под 7% от близо 30 години, създавайки хронична безработица в разкъсваните от престъпления предградия на големите френски градове. Експортът изпада в стагнация, докато ръстът му в Германия продължава. Франция в момента е с най-голям дефицит по текущата сметка Може би Франция можеше да живее на кредит преди финансовата криза, когато заемането беше лесно. Но вече не може. Всъщност, слаба и нереформирана Франция дори може да се окаже в центъра на следващата криза в еврозоната.

Не е необичайно политиците да избягват някои грозни истини по време на изборите, но е необичайно при сегашните условия в Европа да се игнорират напълно, както правят френските политици. Във Великобритания, Ирландия, Португалия и Испания избирателите подкрепиха партии, които обещаха болезнен реализъм. Част от проблема е, че френските избиратели са известни с вярата си в щедростта на държавата и в безсърдечната жестокост на пазара. Почти единствени в развитите страни, френските избиратели смятат глобализацията по-скоро за заплаха, а не за източник на просперитет. Крайнолявото и крайнодясното говорят за протекционизъм и всеки кандидат усеща, че трябва да събере своята база.

Много бизнес лидери се надяват, че ще се появи определен материален реализъм. Дебатът ще се върне към центъра, когато Саркози и Оланд се изправят на балотаж. След избирането си новият президент ще се откаже от екстравагантните си обещания и ще води реформи, подобно на другите европейски правителства. Но дали това наистина е възможно? Ще бъде трудно за Саркози внезапно да предложи дълбоки съкращения на публичните разходи, имайки предвид всичко, което е казал до момента. Още по-трудно ще бъде за Оланд да се откаже от своя данък от 75%.

1981 г. и всичко онова

Освен това, има по-обезпокоителна възможност от неискреността. Кандидатите може наистина да мислят това, което казват. При Оланд, който все още изглежда най-вероятния победител, това може да има драматични последствия.
За последен път неизпробван социалистически кандидат стана президент през 1981 година. Като протеже на Франсоа Митеран, Оланд ще си спомни как нещата се случиха на неговия ментор. След като национализира голяма част от индустрията и подложи страната на две девалвации и месеци на наказание от пазарите, Митеран беше принуден да се оттегли.

Защитниците на Оланд казват, че той е прагматик с по-умерена програма от Митеран. Неговото намаляване на пенсионната възраст важи само за малък брой работници, данъкът от 75% засяга малцинство. Все пак, подобна политика сочи за враждебност към предприемачеството и натрупването на богатство и отразява неуспеха на Френската социалистическа партия да признае, че светът се е променил след 1981 година, когато капиталът се контролираше, европейският единен пазар беше незавършен, младите работници не бяха толкова мобилни и нямаше единна валута. Нито пък европейските съперници на Франция провеждаха големи реформи с днешната страст.

Ако Оланд спечели през май (а неговата партия спечели парламентарните избори през юни), той може да открие, че има седмици, а не години, преди инвеститорите да започнат да се отказват от френския пазар на облигации. Броят на състоятелните и млади французи, които се местят във Великобритания може бързо да се увеличи.

Дори ако Саркози бъде преизбран, рисковете няма да изчезнат. Той може и да не настоява за нещо толкова драстично като данък от 75%, но не предлага и радикалните реформи или структурното намаляване на разходите, от които Франция се нуждае. Французите ще бъдат пометени от суровата реалност без значение кой е президент.

Икономист