АКФ: На изборите през юли 2021 в рисковите секции са подадени 80 000 гласа по-малко

Автори на анализите са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Анализът е част от проекта “Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“, подкрепен от Фонд Активни граждани България.

През май 2021 експертите на АКФ анализираха резултатите от парламентарните избори от април 2021. Тогава те установиха най-малко 1 491 изборни секции с риск от купен и контролиран вот.

Представеният днес анализ сравнява резултатите от парламентарните избори от юли и април 2021, за да отговори на въпроса: какво се случи в рисковите секции на последните парламентарни избори?

1. Колко хора гласуваха в рисковите секции през юли 2021?

На изборите през юли 2021 секциите в риск регистрират непропорционално по-ниска избирателна активност от средната активност за страната.

В секциите в риск бяха подадени 83 725 гласа по-малко: през април 2021 всички гласове в рискови секции са 283 650, а през юли - близо 199 925.

Това е спад от 29,5 % спрямо април.

Според експертите на АКФ, само част от него може да бъде обяснена с общата по-ниска активност на изборите през юли.

„В цялата страна избирателната активност през юли беше по-ниска с 17,5 % спрямо април или близо 550 хиляди души по-малко. Спадът на активността в рисковите секции обаче беше с 12 % по-голям от общия: 29,5 % спрямо 17,5 %. Като абсолютна стойност, тази разлика се равнява на 34 095 гласа“ коментира д-р Мария Карайотова, старши експерт по проекта.

„Причините за този спад могат да се крият както в по-голямата трудова мобилност на уязвимото население от контролиран и купен вот през летните месеци, така и в по-активните действия на МВР и отчасти с въведеното масово машинно гласуване“ допълва д-р Карайотова.

Така например, през юли в секциите в риск в 24 и 25 МИР в София и 16 МИР Пловдив-град, са гласували с между 65 и 69 % по-малко избиратели. За сравнение, общият спад на активността на всички секции в тези райони е 15 -16 %.

Избирателната активност в някои секции в пловдивския квартал Столипиново спада до рекордно ниските 5 -12 %.

2. За кого са гласували рисковите секции през юли 2021?

На изборите през април 2021 най-голям дял гласове в рискови секции е получила ПП ГЕРБ – близо 88 хиляди гласа или 31 % от всички гласове от рискови секции. През юли 2021 експертите на АКФ регистрират спад в подкрепата за ГЕРБ в рисковите секции, който е два пъти по-висок от средния спад в гласовете за ГЕРБ в страната. ГЕРБ губи над 46 % от подкрепата си в рисковите секции или близо 41 хиляди от гласовете в риск.

Делът на ГЕРБ от всички гласове, подадени в рискови секции на тези избори, спада на 23,5 % спрямо 31 % през април 2021.

На второ място по загуба на абсолютен брой гласове от рискови секции е ДПС, което губи 17 320 гласа. Въпреки това, през юли 2021 ДПС си връща лидерското място, което заема през 2017, като политическа партия, за която са подадени най-много гласове в рискови секции. 34 % от вота в риск или 68 хиляди гласа е подаден за ДПС, спрямо 30 % през април 2021 или 85 хиляди души.

През април 2021 БСП взима 12 % от рисковия вот или 33 хиляди гласа. През юли 2021 числото е 13 %, което се равнява на 26 хиляди гласа. Загубата ѝ спрямо вота през април в секциите в риск е 22 % на фона на общия спад на гласовете ѝ от 23 %.

През юли 2021 формациите Има такъв народ (ИТН), Демократична България (ДБ) и Изправи се БГ! Ние идваме! (ИБгНИ) получават повече гласове в рисковите секции, отколкото са получили през април 2021 - 7 хиляди гласа от рискови секции повече за ИТН, 2 хиляди гласа повече за ДБ и 1 500 гласа повече за ИБгНИ. Увеличението в дела на гласовете, които трите партии получават в рискови секции, е съответно от 7 % на 14 %, от 2 % на 4 % и от 2 % на 3 % от всички гласове, подадени в рискови секции.

3. Каква тежест има вотът от рискови секции за резултата на всяка една партия?

Най-голяма тежест вотът от рискови секции продължава да има в резултатите на ДПС - 18,1 % от всички гласове за Движението идват от рискови секции. На второ място застават Републиканци за България с 10,5 % от вота си, получен от рискови секции.

Следват ги БСП със 7,5 % и ГЕРБ със 7,2 %.

4. Анализ на резултатите на президентските избори 2016 и европейските избори от 2019

АКФ представи отделни анализи и на резултатите от и президентските избори от 2016 г. и европейските избори от 2019 г., които допълниха картината на размера и влиянието на купения и контролиран вот в страната.

Общият брой на секциите, които показват отклонения на президентските избори през 2016 г., са 496. На първи тур в тези секции са гласували от 91 240 до 102 241 граждани. Това представлява съответно 2,4 % и 2,7 % от подадените гласове в страната.

На първия тур на изборите за президент през 2016 г. почти половината от гласовете в секциите, в които е отчетен риск от контролиран и купен вот, отиват за кандидатите Пламен Орешарски и Данаил Папазов (48,3 %). Следват кандидатите за президент и вицепрезидент на ПП ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Милушев с 18,6 % и Румен Радев и Илияна Йотова с 13,2 %.

Пламен Орешарски и Данаил Папазов водят и по отношение на дела на потенциалните купени и контролирани гласове от общия брой гласове за кандидата с 18,5 %. При класиралите се на втори тур кандидати за президент Цецка Цачева и Румен Радев делът на гласовете, подадени за тях в секциите в риск на първи тур съответства на съответно 2,1 % и 1,3 % от вота за тях.

При изборите за Европейски парламент от 2019 г. 892 секции са били идентифицирани като рискови и на базата на резултатите от парламентарните избори от 2013, 2014, 2017 и април 2021. Това съответства на от 7,4 % до 9,5 % от общия брой секции в страната на тези изборите. В тези секции са гласували от 129 923 до 172 318 граждани.

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. повече от половината от гласовете в секциите, в които е отчетен риск от контролиран и купен вот, отиват за ДПС (57 %). Следват ПП ГЕРБ с 19 % и БСП с 12 %.

Проект „Нарушена легитимност: контролираният и купен вот в България, размер и влияние“ се изпълнява от фондация „Антикорупционен фонд“ с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014–2021 г. в общ размер 9 990 евро.

Основната цел на проекта е да подобри обществения дебат в българското общество за размера и влиянието на купения и контролирания вот върху изборните резултати и да идентифицира рискови секции в помощ на правоохранителните органи в усилията им да противодействат на купуването на гласове.