Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Красимир Симеонов: Българската азбука е вълшебна, магическа, сакрална (ВИДЕО)

17 май 2024, 17:35 часа • 1162 прочитания

Днес в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров ни среща с Красимир Симеонов - режисьор на възстановките и изпълнител на ролята на патриарх Фотий във филма “Методий, глаголицата, кирилицата и българските азбуки”.

„Солунските братя са създали една писменост, един литературен език, на който са написани не само светите книги, евангелията, Библията, псалмите, сборници, требници и тълкувания, а са създали и цял литературен език като „Азбучна молитва“ и много други литературни произведения и на този език вече се създава великолепната книжнина от Симеоновия Златен век. Той е Златен век, не защото цар Симеон е печелил много войни, а защото има една великолепна книжнина, за съжаление запазена в някакви си десетки книги, останали от пожари и погроми, късани, унищожавани и съсипвани, но тя се е разпространила по целия свят и този четвърти литературен език, на който е можела църквата да слави Бога, се превръща в едно огромно оръжие, което и до днес е живо в Русия, Сърбия, много бивши руски републики и България естествено, а е било в Румъния до 19 век.“, казва гостът за създадената от светите братя Кирил и Методий глаголица. Климент Охридски елиминира недостатъците на глаголицата, допълва липсващите славянски звуци, например „ш“, „щ“ и създава азбуката, която в порива си да отдаде заслужена почит на Солунските братя я нарича кирилица. Още: Георги Ангелов: Срещу България, като част от Европейския съюз, се води специална психологическа операция (ВИДЕО)

„Интересното е това, че въпреки че тези братя, както е мнението на арх. Слави Дончев, нямат нищо общо с България, към тях има необичаен курс в България като творци на българската писменост и на азбуката. На повечето паметници те са нарисувани държащи свитъци с кирилски букви, които нямат нищо общо с Кирил и Методий наистина. Но това твърдение, че те нямат нищо общо с България е колкото вярно, толкова и относително, защото те самите може да нямат нищо общо, но техните ученици, специално за Климент и Наум се знае че са българи по род и то от знатни родове, както е упоменато изрично в техните житиета.“

Красимир Симеонов споделя, че дълги години се говореше, че честването на 24 май (11 май по стар стил) е въведено от руския консул в Пловдив Найден Геров през 1851 г. Оказва се, че има писмени свидетелства за честването на създателите на българската писменост в Шумен, годината е 1813. Находката е на известният преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян, който намира в архивите на Мъхитаристката конгрегация във Венеция едно извънредно интересно писмо от 11 май 1813 г. в Шумен. Автор на писмото е Минас Пъжъшкян, който като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. В писмото той разказва за организираното на 10 май по стар стил в Шумен честване „по случай българския празник на писмеността”, т.е. срещу деня, в който църквата почита светите братя Кирил и Методий. Още: Владимир Будинов: След Червената армия – комунизация и съветизация (ВИДЕО)

Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Красимир Симеонов гледайте във видеото:

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес