Културна, демократична и хуманна Европа не струва пет пари

Европа живее със самочувствието, че е люлка на цивилизацията, на културата и демокрацията, че е издигнала в култ ценностите за единство, хуманност и човешки права.

Това обаче е само фасада. Под нея се крие лицемерното и жестоко лице на съвременната "политика", която е готова да прегази всякакви права и свободи в името на пари, територии и влияние.

В неделя в Каталуния се случи точно това. Оставяме настрана арогантното поведение на официален Мадрид и сглупяването на Рахой да прибегне до ненужно насилие срещу референдум, който изобщо не беше ясно дали ще бъде успешен. Европа гледаше гузно кадрите на полицейска агресия и мълчеше. Защото просветена, културна, хуманна Европа знае, че е способна на подобно нещо. И знае, че човешките права и демокрацията й не струват пет пари.

Каталунският референдум е поредният случай на международния парадокс кое е по-важно - правото на народите на самоопределение или защитата на националния суверенитет. Ако човечеството обаче поне малко си е взело поука от всички войни и конфликти, тази дилема отдавна не би трябвало да стои.

Аргументът с конституцията е несъстоятелен. Няма държава, в чиято конституция да пише, че части от нея могат да се отделят безпрепятствено по всяко време. Всяка страна е заложила в основния си закон принципите на териториална цялост и гаранция на суверенитета. Защото така се прави от векове - държавите се градят около принципа на територията, принципа на земята. Земята е основен ресурс - най-вече икономически, и винаги е бил от първостепенна важност.

В 21 век обаче, след милиони жертви, дадени в глупави и безсмислени войни за територии, е недопустимо да смятаме, че земята може да има предимство пред хората.

Ако претендираме, че сме културно и развито общество, трябва да приемем за ценност правото на всеки да бъде свободен и щастлив.

Много държави неглижират човешкия фактор, който им е поверен. Мачкат своите малцинства, ограничават правата им, не зачитат културата, езика, религията и особеностите им, позволяват си да ги дискриминират икономически и политически и да не зачитат гласа им. Всяка държава, която кара част от гражданите си да се чувстват подтиснати, репресирани и нещастни, заслужава те да я напуснат. Защото хората са най-важни. В такива случаи престава да има значение чие е било това парче земя преди 100, 200 или 1000 години. Ако днес хората не са "свои", въпросът е приключен.

Така няма значение, че Косово е било неделима част от територията на сръбската държава. Днес там живеят албанци и те имат право на своята идентичност и свобода. И това е положение, което трябва да бъде прието от всички. Няма значение и че Македония винаги е била българска земя. Днес там живеят хора, чието мислене е било променено до неузнаваемост и те вече не се възприемат като част от българския народ. И това също е нещо, което трябва да приемем.

В казуса с Каталуния обаче наяве излезе и нещо друго. Бруталната агресия, с която съвременна Европа е готова да защитава парите и интересите си. Агресия, която мнозина смятаха за несъвместима с днешния хуманен и демократичен ред на Стария континент.

Европа първо мълча, а след това подкрепи Испания, защото сламената колиба на демокрацията й много лесно може да пламне. Може да пламнат Венето и Ломбардия в Италия, Корсика и Бретан във Франция, Шотландия в Англия, Фландрия в Белгия.... И утре от екраните да вилнеят френски, италиански или белгийски полицаи. Защото западният хуманизъм е въздух под налягане.

И когато виждаш как едни хора пребиват, ритат и влачат други, просто защото така им е наредено, разбираш, че Европа все още е напълно способна на геноцидите, на войните, и на кланетата, които е вършела в миналото. В испанските полицаи се оглеждат английските червени мундири в Шотландия и сръбските четници в Сребреница. Защото за лицемерна Европа ценности са земята и парите. Не хората.

Автор: Десислава Любомирова