Авторът Благойче Атанасоски е популярен политически анализатор в Северна Македония. Това е негова статия, написана специално за Actualno.com. Запазваме умишлено някои от езиковите особености на текста.
Преизбирането на стария-нов противоречив американски президент Доналд Тръмп беше с надежда и очакване, че в съответствие с предизборните си обещания той ще „сложи край на войната в Украйна след няколко дни“, тоест ще сложи край на зверската руска военна агресия срещу украинската териториална цялост и суверенитет.
Наивните вярваха, че „по време на мандата на Тръмп не е започната нито една нова война в света“, а самият американски президент е миротворец, който предпочита, но и заслужава Нобеловата награда за мир. Да, ама не! Светът днес, както никога досега през тези осемдесет години от края на Втората световна война, е в непредсказуемо състояние, с напълно несигурно бъдеще. Транзакционната политика на Тръмп, близостта му с руския президент В. Путин, който е „заклет враг на Запада“, но и отношението му за намаляване на икономическата (и следователно военната) мощ на Русия, чрез въвеждане на санкции за закупуване на руски петрол и газ, правят тази новосформирана „коалиция на глинени крака“.
Благойче Атанасоски
Изглежда, че има една константа при Тръмп: той наистина презира либералните демокрации в Европейския съюз, които бяха стълбът на десетилетния трансатлантически съюз преди настъпването на неговата ера в американската външна политика. От друга страна, той очевидно се възхищава на политическото лидерство на нелиберални и авторитарни лидери като десетилетния лидер на Унгария Виктор Орбан.
Ще атакува ли Тръмп наистина Иран?!
Неговата мания за превземане на Гренландия, под американски суверенитет, която е датска самоуправляваща се територия, и „специалната военна операция“ за отвличане на венецуелския президент Николас Мадуро, който вече е в ареста в Ню Йорк, ще се окаже като „буря в чаша вода“, ако Тръмп реши да се „намеси“ военно срещу тоталитарния ислямистки режим в Техеран, воден от мулите и аятолах Али Хаменей. Колкото и „луд“ да е Тръмп, той е напълно наясно, че нито Иран е Венецуела, нито евентуалната операция за сваляне и отстраняване от власт на иранския теократичен режим ще бъде толкова успешна, колкото във Венецуела. Но едно е ясно: Тръмп не се шегува. Няколко български политически националистически лидери на непарламентарни партии вече реагираха на изтеклата информация, че американски военни и бойни самолети вече са разположени на летище София. И че всъщност летището на българската столица ще бъде тренировъчен полигон, от който ще се извърши атаката срещу Иран, и аналогично, България ще бъде въвлечена (не)пряко в прокси война с персиският гигант.
Разполагането на самолетоносачи, тежка военна артилерия в Персийския залив, допълнени от американски военни бази в региона на Близкия изток, е доказателство, че ако „бутонът бъде натиснат“, целият арабски свят ще избухне в пламъци и ще предизвика непредвидими последици за геополитическата (не)стабилност на този и без това крехък регион, обременен с постоянни конфликти както между държави, така и с вътрешни кървави граждански войни. Но Тръмп не почива. През есента ще се проведат първите тестови избори за него, когато ще се гласуват нови конгресмени и сенатори. Това ще се окаже сериозен лакмусов тест за президентските избори в САЩ след две години. Да, наистина, Тръмп, според Конституцията на САЩ, няма право на трети мандат, дори възрастта му не го позволява, но всички са убедени, че духът на тръмпизма той ще иска да продължи да живее и да го надживее. Както във физическия (прекия) смисъл на думата, така и в преносния. Защото той представлява антитезата на сегашния американски утвърден модел на демокрация: свобода на медиите, мултикултурализъм и най-важното - демократично предаване на властта. Сякаш презира всичко това, конфронтирайки се с журналисти, които му задават неприятни въпроси, открито водейки „война“ с имигранти от небялата раса и помним много добре как той „предаде“ властта през януари 2021 г., когато беше победен от предшественика си Джоузеф Байдън.
Светът се промени, нищо вече не е същото!
Въпреки това: почти всички политически и сигурностни анализатори и геополитически експерти са единодушни в позицията си: че светът вече не е същият, че архитектурата на сигурност, установена след Втората световна война, със създаването на Организацията на обединените нации в Сан Франциско, когато беше установено правилото за неприкосновеност на границите чрез сила и зачитане на териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки на най-голямата световна политическа организация, не съществува или е напълно преустановена и че светът се насочва към непознати води, които могат да ни отведат до средата на океана и да бъдем погълнати. Дали тръмпизмът като модел на политически убеждения и управление е просто ураган, който ще ни подмине през 2028 г., може би дори по-рано, или ще се превърне в константа, предстои да видим. Един факт е: всички ние вече усещаме последствията.
Автор: Благойче Атанасоски
