След 100-ия ден на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати, нека, колкото и трудно да е, да забравим безкрайната му поредица от съмнителни изявления, сервилността на обкръжението му, непоследователността на решенията му и грубостта му, и нека се опитаме да намерим някаква закономерност във вихрушката, която заля Америка. В края на краищата, най-трудното е да признаем, че възходът на Тръмп на власт не е историческа случайност, а фактор, предназначен да ни приближи към реалността, която не искаме да забележим – истинската криза на западните общества, пише френското издание Le Point.
Геният на Тръмп - а гений е нужен, за да бъдеш избиран два пъти за президент на най-голямата световна сила - беше да канализира дълбоко вкоренения гняв на американското общество. Същото общество, което яростно отхвърля настоящата политическа система и предпочита скъсване с миналото пред приемствеността, предложена от противниците на Тръмп.
Той беше доведен на власт от двойна криза: икономическа и на идентичностна. От една страна, доходите на долната част на средната работническата класа стагнират; от друга страна, част от населението вече не се разпознава в етническите и социалните промени, които страната претърпява. Тръмп успя да обедини тези две групи и възнамерява да оправдае очакванията им. Още: NYT: Тръмп ще обяви търговска сделка с Великобритания
По време на първия му мандат, неопитността, липсата на подготовка и консервативната среда му попречиха да напредне толкова, колкото би искал. Сега, по-радикално настроен, той се завърна, заобиколен от сервилни съветници и с ясна програма: да осъществи това, което самият той нарича революция. Някои от условията, които той поставя, са още по-забележителни, защото те горе-долу съответстват на исканията на европейските популистки партии.
Бунтът като проява на демокрацията
Първата цел е завръщането на реалната политика, тоест утвърждаването на суверенитета на властта, произтичаща от народа, който реално трябва да управлява страната в лицето на контрасилите, особено законните, които се опитват да я ограничат. Колкото и парадоксално да звучи, тръмпизмът е бунт, чиито инициатори действат в името на демокрацията, дори и в действията им да няма нищо либерално.
Съдилищата, регулациите и независимите институции се възприемат като пречки пред волята на президента и законодателните мнозинства, избрани от американския народ. Изглежда, че задачата уж е да се възстанови най-висшият смисъл на гласуването – избор на бъдещето на страната, а не просто управление на нейните активи. Още: Ванс шокиран, че руснаците искат твърде много. Тръмп с футболна идея за край на войната (ВИДЕО)
Съществуват две противоречиви концепции за демокрацията: от една страна, властта да принадлежи на народа, а от друга страна тя се подчинява на правилата на правовата държава. Има много за обсъждане, дори ако дебатът е помрачен от жестокостта и цинизма, с които новата администрация поставя тези въпроси.
Втората задача е възстановяването на националната общност, основана на общи ценности. Този процес се улеснява от отхвърлянето на теории, които биха могли да подкопаят традиционните основи: патриотизъм, семейство, религия, отношения между мъжете и жените; борбата срещу имиграцията, която би могла да ги подкопае, и завръщането към християнските ценности, на които те се основават. Така САЩ отново ще се превърнат в Земния Йерусалим, изолиран от греховността на света.
Америка от 50-те години
Деиндустриализацията на САЩ доведе много дейности с ниска добавена стойност, но висока заетост, да се преместят в Китай или Мексико. В резултат на това много региони бяха опустошени. Например Охайо, родният щат на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който описва живота на засегнатите от безработица жители на тези долини в автобиографията си "Хилбилска елегия". Тук на помощ трябва да дойдат митата, предназначени да върнат загубените индустрии в родината им. Още: 1000 долара срещу "самодепортация": Новата хрумка на Тръмп, която може и да е просто пушилка
Препятствията са многобройни и значителни: първо, никой няма да се ангажира да построи завод въз основа на решение, което може да бъде отложено за утре или дори за четири години. Това не може да се направи в рамките на три месеца, а митата влизат в сила незабавно. Вредата се усеща веднага, но ползата е хипотетична и отложена. Освен това, визията, залегнала в основата на тази политика, е в противоречие с реалностите на съвременната икономика: днешната индустрия разчита на роботи и малобройна висококвалифицирана работна сила.
Така че завоят е труден, перспективите са несигурни, но проектът си има своята цялост. Ако се вслушате в последователите на Тръмп, става ясно, че те мечтаят за Америка, която вече не съществува, но която искат да възкресят. Това е Америка от 50-те години на миналия век. Ако това е революция, тя се основава на носталгия по идеализирано и митологизирано минало. Това е прераждането на бяла, християнска, мъжка, хетеросексуална Америка, пише още Le Point.
Нека не се спираме със снизхождение, типично за европейците, на карикатурните действия на тази администрация и след това да я презираме. Съединените щати ни дават пример какво ни очаква, ако тръгнем по техните стъпки, тъй като преживяваме същата криза и сме изправени пред същите опити за бунт. Ние също въздъхваме за "славните тридесет години на миналия век". Алтернативата е ясна: или ще намерим отговор на тези тревоги, или ние от своя страна ще преживеем разочарованието на американците. Още: Тежки времена идват за родните тръмписти. И за психиатрите също
Автор: Жерар Аро
Превод: Ганчо Каменарски
