В България пазарната икономика на практика не функционира и това се дължи на корупция. От това страда почти всеки един сектор, в това число - и футболът ни. Ще кажете, какво пък толкова има да се корумпира в една игра. Само че футболът е най-комерсиалната игра в света, бизнес за милиарди. И когато се въртят такива пари, в страни като България, сиреч - корумпирани, първата мисъл на всеки "предприемач" е как да открадне малко пари за себе си.
Корупцията докара българския футбол до колапс
След навлизането на пазарната икономика с промените в началото на 90-те години на миналия век, започна да се заражда и една прогнила система, която малко по малко се настани трайно в българския футбол. Тя започна да дава първите си "плодове" след 2004 година - последното ни участие на голям форум. Оттогава досега България не се е докосвала нито до европейско, нито до световно първенство. И всичко това е в резултат на тази прогнила система, която изяде таланта.
България няма да играе и на Световното първенство през 2026 година - и това се дължи тъкмо на тази система, която загуби няколко поколения футболисти. Всички, които са в Българския футболен съюз, са наясно с това, но всеки се прави на ощипан. Никой не смее да гъкне, защото са навързани като свински черва. Близо 20-годишното управление на Борислав Михайлов даде условията за тази прогнила система и всеки замесен в нея трябва да си понесе своята отговорност.
Финансовата бариера в българския футбол: плащаш си, за да играеш
На всички е ясно, че нещо се чупи между юношеския футбол и мъжкия футбол. Никой обаче не казва какво точно. Дайте да си говорим истини - става въпрос за онези прословути и дългогодишни практики да се иска такса "вход", за да играеш в мъжкия футбол. Става дума за 5-цифрени суми. Обикновено в развитите държави бариерата за влизане в мъжкия футбол е качествата, които имаш. В България тази бариера бе финансова - плащаш си и играеш. Не си плащаш - системата те изхвърля.
За да може едно момче да тренира и да играе, и въобще да има някакъв шанс да стигне до мъжки футбол, неговите родители трябва да си плащат като попове. Още на ниво школи, където основната мотивация е печалбарство. Няма голямо значение колко талантлив си, ако нямаш пари да си плащаш. Ако пък имаш пари, но родителите на хлапето до теб имат повече пари, пак ще минеш на задна линия. На резервната скамейка. Защото, както стана ясно и в началото, футболът е един бизнес. В България обаче с корупция.
Системата изхвърли безброй таланти и загуби цели футболни поколения
Години наред системата изхвърли безброй футболни таланти, за сметка на онези, които можеха да си плащат. Някои от платилите такса "вход" имаха талант. Други - бяха посредствени играчи и си останаха такива и в мъжкия футбол. Тази прогнила система - да се искат пари, за да те вземат да играеш в някой отбор при мъжете, деформира конкуренцията до такава степен, че направи националния ни отбор на пихтия. България, която някога играеше с истински футболни таланти, сега е потънала в посредственост.
И не се чудете на резултатите на националния отбор вчера, днес и утре. Всичко това е в резултат на деформирания подбор на футболисти през толкова много години. Затова и ще изглеждаме неконкурентни на останалите нации - заради проваленото развитие на истинските таланти. Този проблем бе очевиден с просто око, но по някаква причина с години никой дори не си мръдна пръста да каже "стоп" и да спре кранчето. Навярно защото е текло и в неговото канче.
Не знам дали тези порочни практики продължават и днес. Иска ми се да не вярвам. Факт е обаче, че тази корупционна система изяде толкова много таланти, толкова много поколения. Докара ни до ръба на колапс в спорт, в който преди 30 години бяхме четвърти в света. Ако наистина има воля за промяна в българския футбол, тя трябва да започне с осигуряване на прозрачно и честно развитие на талантите в школите, при равни условия за всички. А това ще се случи, когато в България се изкорени корупцията и започне да функционира пазарната икономика.
Автор: Стефан Йорданов
