X
 
 

Анализ: Каква НАТО ни трябва?

2219
Анализ: Каква НАТО ни трябва?
Снимка: iStock

Автор на материала е Стивън Уолт - колумнист за списание Foreign Policy и професор по международни отношения в Харвардския университет.

В свят на постоянни промени трайността на трансатлантическото партньорство е особено необходима. НАТО вече е по-възрастна от мен организация, а и аз съм далеч от младостта. Организацията на Северноатлантическия договор съществува по-дълго, отколкото кралица Елизабет II управлява Обединеното кралство. Първоначалното му значение: „Дръжте Съветския съюз извън Европа, американците вътре и германците в подчинение“. Сега тези цели са по-малко актуални от преди (въпреки руската инвазия в Украйна), но все още предизвикват рефлекторна носталгия от двете страни на Атлантическия океан. Ако сте амбициозен политик, който иска да остави своя отпечатък във Вашингтон, Берлин, Париж, Лондон и т.н., да научите как да възхвалявате непреходните добродетели на НАТО все още ще е най-умният ход в кариерата ви.

Това дълголетие е особено забележително, като се има предвид колко много неща са се променили от създаването на НАТО и началото на идеята за „трансатлантическа общност“. Наистина, Варшавският договор вече не съществува, а Съветският съюз се разпадна. САЩ прекараха повече от 20 години в скъпи и неуспешни войни в и около Близкия изток. Китай се превърна от бедна страна с малко глобално влияние във втората най-мощна държава в света и нейните лидери се стремят към още по-голяма глобална роля в бъдеще. Европа също претърпя дълбоки промени: тежки демографски преходи, повтарящи се икономически кризи, граждански войни на Балканите и през 2022 г. опустошителен военен конфликт в Украйна, който изглежда ще продължи още дълго време.

Със сигурност „трансатлантическото партньорство“ не беше напълно статично. През цялата си история НАТО е добавяла нови членове към своите редици, като се започне с Гърция и Турция през 1952 г., последвани от Испания през 1982 г., след това поток от бивши съветски съюзници, започващ през 1999 г., и накрая, най-скоро, Швеция и Финландия. Споделянето на тежестта в рамките на Алианса също се колебае, като голяма част от Европа драстично намали приноса си към отбраната след края на Студената война. НАТО също претърпя промени в своите доктрини, някои по-значителни, други - не.

Затова си струва сега да се запитаме каква форма трябва да приеме трансатлантическото партньорство в бъдеще. Как трябва да формулира своята мисия и да разпредели отговорностите в рамките на Алианса? Както при Съвместния фонд за отбрана, миналият успех не е гаранция за бъдещи резултати, така че умните „портфейлни мениджъри“, които търсят най-добри резултати, ще трябва да коригират активите на НАТО с промяната на условията. Възниква въпросът: предвид неговата история, настоящите събития и тяхното вероятно развитие в бъдеще, каква перспектива трябва да очертае трансатлантическото партньорство, ако приемем, че то изобщо ще продължи да съществува?

Мога да предложа поне четири различни модела на НАТО за бъдещето.

Модел 1: „Не променяйте нищо“

Един очевиден подход – и като се има предвид бюрократичната гъвкавост и политическата предпазливост на НАТО, може би най-вероятният – е да се запазят сегашните договорености на Алианса повече или по-малко непроменени и да се засягат възможно най-малко. В същото време САЩ ще останат „първата отбранителна линия“ на Европа и безспорен лидер на Алианса, както е сега по време на украинската криза. Тежестта на военните разходи ще остане неравномерна: военната мощ на САЩ ще преобладава абсолютно над военните способности на останалите членове на Алианса, а ядреният чадър на Америка ще продължи да покрива нейните съюзници от НАТО. Далечните задгранични мисии ще отстъпят място на повишено внимание към същинските европейски проблеми. И разпределението на приоритетите ще бъде повече от оправдание в светлината на горчивите резултати от предишните авантюри в Афганистан, Либия и на Балканите.

Честно казано, трябва да се отбележи, че този модел има редица очевидни предимства. Той е добре познат и държи главния "американски миротворец в Европа" на обичайното му място. Европейските държави няма да се притесняват от конфликти помежду си, докато Чичо Сам е все още тук и може да надуе „свирката на рефера”.

Европейските правителства, които не желаят да намалят своите системи за „социално подпомагане“, за да покрият нарастващите разходи за превъоръжаване, ще се радват да позволят на Чичо Сам да понесе непропорционален дял от военната тежест на Алианса. А страните, близко до Русия, ще искат особено силни гаранции за сигурност от САЩ. Наличието на ясен лидер на съюз с ясно доминиращи способности ще улесни по-бързото и по-последователно вземане на решения в една иначе бавна коалиция. Следователно тези сериозни причини са разбираеми защо „упоритите“ атлантици бият тревога, когато някой предложи да се отклони по някакъв начин от този модел.

Моделът „без промяна“ обаче има и сериозни недостатъци. Най-очевидна е високата му цена: запазването на САЩ като „главен защитник“ на Европа пречи на Вашингтон да отдели достатъчно време, внимание и ресурси на Азия, където заплахите за баланса на силите са много по-големи и военнополитическата ситуация е по-трудна. Силният ангажимент на САЩ към Европа може да смекчи някои потенциални конфликти на континента, но не и да предотврати войната на Балканите през 90-те години на миналия век, а усилията на САЩ да въвлекат Украйна в орбитата на западната сигурност по същество провокираха настоящия военен конфликт в Украйна. Това, разбира се, съвсем не е планирано от някой на Запад, но реалните резултати се оказаха точно такива. Някои от последните успехи на Украйна на бойното поле са много обнадеждаващи, но за всички заинтересовани страни би било много по-добре, ако украинският военен конфликт изобщо го нямаше.

Нещо повече, моделът „нищо не прави“ насърчава Европа да остане зависима от трета сила за своята защита и допринася за общо самодоволство и липса на реализъм в провеждането на европейската външна политика. Ако сте уверени, че най-могъщата сила в света ще застане до вас веднага щом изпаднете в беда, тогава е по-лесно за вас да пренебрегнете рисковете от прекомерната зависимост от чужди енергийни доставки и прекомерната толерантност към пълзящия авторитаризъм наблизо до твоя дом.

И макар че едва ли някой иска да го признае, този модел има потенциала да въвлече САЩ в периферни конфликти, които не винаги могат да бъдат жизненоважни за сигурността или просперитета на самите Съединени щати. Най-малкото изглежда, че „не променяйте нищо“ вече не е нужния подход.

Модел 2: Световна демокрация

Вторият модел на трансатлантическо сътрудничество в областта на сигурността подчертава споделения демократичен характер на (мнозинството) членове на НАТО и нарастващото разделение между демокрациите и автокрациите (особено Русия и Китай). Тази визия е в основата на усилията на администрацията на Байдън да подчертае споделените демократични ценности и нейното открито заявено желание да докаже, че демокрацията все още може да надделее над автокрацията на световната сцена. Фондацията на Алианса на демокрациите на бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен отразява точно тази концепция.

За разлика от модела „не променяйте нищо“, който се фокусира предимно върху европейската сигурност, вторият модел на трансатлантическото партньорство обхваща по-широк глобален дневен ред. Той представя съвременната световна политика като идеологически спор между демокрацията и автокрацията и смята, че тази борба трябва да се води в глобален мащаб.

Ако Съединените щати се "обръщат" към Азия, тогава техните европейски партньори трябва да направят същото и също с широка цел да защитават и насърчават демократичните системи в региона. В съответствие с тази визия, новата стратегия на Германия в Индо-Тихия океан призовава за по-силни връзки с местните демокрации, а министърът на отбраната на Германия наскоро обяви разширено военноморско присъствие там през 2024 г.

Предимството на този модел е в неговата простота. Демокрацията е добра, автокрацията е лоша. Но нейните недостатъци далеч надхвърлят нейните добродетели. Първо, такава структура неизбежно ще усложни отношенията с автокрациите, които Съединените щати и/или Европа избират да подкрепят (като Саудитска Арабия или други монархии от Персийския залив, или потенциални азиатски партньори като Виетнам). В това отношение Трансатлантическото партньорство може да бъде обвинено в необуздано лицемерие. Второ, разделянето на света на приятелски демокрации и враждебни диктатури със сигурност ще укрепи връзките между последните и ще отблъсне първите от играта на „разделяй и владей”. От тази гледна точка трябва да се радваме, че бившият американски президент Ричард Никсън и неговият съветник Хенри Кисинджър не приеха тази схема през 1971 г.

Анализ: Защо е трудно да се въведе таван на цената на руския петрол?

Съединените щати и техните западни партньори бързат да разработят таван за цената на петрола, който да лиши Русия от приходи и да успок...

И накрая, извеждайки демократичните ценности на преден план, рискуваме да превърнем трансатлантическото партньорство в един вид кръстоносен ред, който се стреми да разпространява демокрацията, където е възможно. Колкото и желана да изглежда тази цел, последните 30 години показаха убедително, че нито един член на Алианса не знае как да я постигне на практика. Износът на демокрация е изключително труден и обикновено се проваля, особено когато трета страна се опитва да я наложи със сила. Като се има предвид окаяното състояние на демокрацията дори в някои от настоящите членове на НАТО, изглежда крайно кичозно да се смята това за основната причина за съществуването на Алианса.

Модел 3: Излизане на глобалната сцена срещу Китай

Модел 3 е близък роднина на Модел 2, но вместо да организира трансатлантическите отношения около демокрацията и други либерални ценности, той се стреми да привлече Европа към по-широките усилия на САЩ да сдържат надигащия се Китай. По същество този модел се стреми да съчетае многостранните европейски партньорства на Америка с двустранните „звездни“ договорености, които вече съществуват в Азия, и да използва потенциала на Европа, за да се противопостави на единствения сериозен конкурент, с който Съединените щати вероятно ще се сблъскат през следващите години.

На пръв поглед това е атрактивен модел, като едно от първите му проявления може да се посочи споразумението AUKUS между САЩ, Великобритания и Австралия. Както наскоро отбеляза Майкъл Мазар от Rand Corp., има нарастващи доказателства, че Европа вече не гледа на Китай само като на доходоносен пазар и ценен инвестиционен партньор, а започва да „балансира меко“ спрямо него. От чисто американска гледна точка би било много желателно икономическият и военен потенциал на Европа да бъдат насочени срещу основния противник на САЩ.

Има обаче два очевидни проблема с този модел. Първо, държавите изхождат не само от баланса на силите, но и от баланса на заплахите, а географията играе решаваща роля в тези оценки. Китай може да стане по-силен и по-амбициозен, но армията му няма да марширува през Азия и да нанася удари по Европа, а флотът му няма да обиколи света и да блокира европейските пристанища. Русия е много по-слаба от Китай, но много по-близо и поведението й напоследък е тревожно. Следователно Европа трябва да очаква по-скоро „меко балансиране“, отколкото сериозни усилия за противодействие на военния потенциал на Китай.

Европейските членове на НАТО нямат военни способности, които биха могли да окажат значително влияние върху баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион, и е малко вероятно да придобият такива в близко бъдеще. Конфликтът в Украйна може да накара европейските държави да се заемат сериозно с възстановяването на своите военни сили (най-накрая), но по-голямата част от усилията им ще бъдат насочени към придобиване на сухопътни, въздушни и разузнавателни средства, предназначени да защитават и възпират Русия. От европейска гледна точка това има смисъл, но повечето от тези сили са без значение за всеки конфликт, включващ Китай. Изпращането на няколко германски фрегати в Индо-Тихия океан може да бъде добър начин да се демонстрира немски интерес към променящата се среда на сигурност там, но това няма да промени регионалния баланс за сигурност и няма да повлияе силно на амбициите на Китай.

Как трябва да бъдат спрени ядрените гиганти Китай и Русия?

Единственият начин да спрем Москва и Пекин е да ги убедим, че ако извършат агресия или пресекат червена линия, ще трябва да платят адск...

Разбира се, Европа може да помогне за балансирането на Китай по други начини – като помага в обучението на чужди военни сили, продава оръжия, участва в регионални форуми за сигурност и т.н. – и Съединените щати трябва да приветстват подобни усилия. Но никой не трябва да очаква от Европа сериозно присъствие в Индо-Тихоокеанския театър на военните действия. Опитът за прилагане на този модел ще доведе само до разочарование и разрастване на трансатлантическите противоречия.

Модел 4: Ново разделение на труда

Следващият модел, който ще предложа, от моя гледна точка е най-правилният. Както съм твърдял и преди, оптималният бъдещ модел за трансатлантическо партньорство е ново разделение на труда, при което Европа поема основната отговорност за собствената си сигурност, а Съединените щати обръщат много повече внимание на Индо-Тихоокеанския регион. САЩ ще останат формален член на НАТО, но вместо да бъдат "първият защитник" на Европа, ще станат неин съюзник, към който се прибягва в краен случай. Отсега нататък САЩ ще планират да се върнат на европейските брегове само ако регионалния баланс на силите се влоши катастрофално. Но не и при други обстоятелства.

Този модел не може да бъде приложен за една нощ и трябва да бъде договорен в дух на сътрудничество, като Съединените щати помагат на европейските си партньори да развиват и изграждат военния капацитет, от който се нуждаят. Но тъй като много от европейските страни ще направят всичко по силите си, за да убедят Чичо Сам да остане на континента, Вашингтон ще трябва да даде да се разбере, че това е единственият модел, към който ще се придържа в бъдеще. Докато европейските членове на НАТО наистина не повярват, че ще бъдат до голяма степен сами, решимостта им да предприемат необходимите стъпки ще остане непълна и може да се очаква да се откажат от обещанията си.

За разлика от Доналд Тръмп, чието самохвалство и помпозност по време на мандата му ненужно раздразниха съюзниците, неговият приемник Джо Байдън е в добра позиция да започне процеса. Той има заслужена репутация на отдаден атлантик, така че призивът му за ново разделение на труда в Атлантическия океан няма да се възприема като признак на раздразнение или недоволство. Той и екипът му имат уникалната възможност да кажат на нашите европейски партньори, че подобен ход е в дългосрочен интерес на всяка от страните. Ще ви предупредя, че наистина не очаквам Байдън и екипът му да предприемат този ход – по причини, които съм обяснявал многократно. Но трябва да го направят.

Превод: Ганчо Каменарски

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Американски анализ: Какво означават ядрените заплахи на Путин?

Глас от САЩ: Войната в Украйна показва, че американската армия не е готова да воюва с Китай

Войната на Путин: Защо би трябвало да се вслушаме в Ердоган

Американски експерт: Западът няма да хареса следващия ход на Русия в Украйна

Анализ: Три пътя за края на войната на Путин

"Това е перверзия": псевдореферендумите на Русия в Украйна започнаха

Ще има ли Италия крайнодясно правителство след изборите в неделя?

"Не искам да умра": Руснаци напускат страната след мобилизацията на Путин

Глас от САЩ: Путин ще накара хората тази зима да избират между отопление и храна

Михаел Рот: Европейският съюз изгуби много време на Западните Балкани

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com