COVID-19 - катализатор на конфликти

Сега, след като ступорът отмина, изглежда все по-ясно, че колкото и преломен да беше шокът, той ще бъде „по-скоро катализатор, който потвърждава и изостря съществуващите тенденции“. Това обяви през юли шефът на Института за стратегически изследвания на Военното училище (IRSEM) Жан-Батист Жанжен-Вилмер в статия за списание Politique internationale с провокативното заглавие „След това няма да има мир“. Всъщност пандемията може само да изостри разделението, което в продължение на много години подкопава международния правен ред. Той става все по-хаотичен и белязан от завръщането на съперничеството между държавите на фона на кризата на идеята за многополюсния ред, както е формулирана след Втората световна война.

Заразен с коронавирус в РЗИ-София е можел да затвори цялата здравна инспекция

Заразен с коронавирус служител е поставил РЗИ София на нокти. Естеството на работата на служителката я правило контактна с над 70 лица,...

Прочети повече

Системата на ООН е подкопана от самата държава, която е един от нейните стълбове - САЩ. „Кризата, причинена от COVID-19, може да се разглежда като първа в пост-американския свят, пълното отсъствие на американско ръководство е безпрецедентно“, обяснява директорът на Френския институт за международни отношения (IFRI). „Доналд Тръмп никога не се е опитвал да създаде глобална координация, той върви докрай в своята едностранчива логика“.

И така, след появата на Тръмп в Белия дом, Съединените щати се оттеглиха от много споразумения, включително Парижкото споразумение за климата, Договора за ограничаване на ядреното оръжие с Иран и Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег с Русия. Придържайки се към принципа Америка на първо място, Тръмп ускори процеса, стартиран от Барак Обама. Според заместник-директора на Фондацията за стратегически изследвания (FRS) Бруно Тертре, отстъплението на американците, повече от COVID-19, е повлияло на увеличаването на напрежението в Азия, Близкия изток и Източното Средиземноморие.

Както отбелязва вестникът, здравната криза навсякъде е довела до възход на национализма и връщане на границите. Спешните мерки, въведени за борба с вируса, имаха неоспорим положителен ефект върху авторитарните режими. В същото време популистки лидери, които отрекоха тежестта на заболяването и отказаха карантина, придобиха популярност въпреки фиаското в здравеопазването.

В същото време геополитическите последици от кризата са реални. „Пандемията е продължение на борбата между държавите с други способи“, твърди Жан-Ив льо Бриан в интервю за Le Monde. Конфронтацията между САЩ и Китай, започнала преди 15 години, се засили, освен това двете суперсили увеличиха пропастта във военно и икономическо отношение по отношение на Европа и Русия. Вирусът допълнително изостри напрежението и сега Пекин и Вашингтон не се притесняват да говорят за „нова студена война“, като същевременно остават икономически взаимозависими.

С тест за коронавирус пробиха мозъчната лигавица на американка

Тест с назален тампон за коронавирус проби мозъчната лигавица на американка, в резултат на което мозъчна течност изтече от носа й и я и...

Прочети повече

Както Бруно Тертре прогнозира, ако пандемията продължи или дори ескалира, мощни държави - като Русия, Китай, Турция - могат да станат по-твърди и да предприемат „задгранични авантюри“, докато населението им страда от икономическата криза. От друга страна, слабите страни в Африка и Латинска Америка ще станат още по-слаби и в тях ще започнат вътрешни конфликти.

Европа е изправена пред много предизвикателства: в отговор на кризата тя прие безпрецедентен цялостен план за икономическо възстановяване. В същото време, въпреки призивите на френския президент за европейски суверенитет, ЕС се колебае да провежда политика на обща сигурност на фона на очевидния растеж на заплахите по южните и източните си граници.