Какво не е наред с американската икономика?

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл беше прав, когато каза по време на пресконференция на 4 май, че безработицата е спаднала до 50-годишен връх.

Въпреки това, продължи Пауъл, това не означава, че "американската икономика е изключително силна и добре подготвена за парично затягане".

Макар че ниската безработица е страхотна новина за работниците, тя все още не предпазва икономиката на Съединените щати от риска за рецесия, като конфликта в Украйна или блокирането, наложено в Китай поради увеличаването на заразените с коронавирус. Пауъл и други служители на Федералния резерв трябва да имат предвид тези рискове, когато вземат решения за повишаване на лихвените проценти в опит да овладеят инфлацията.

През април икономиката на Съединените щати добави 428 000 работещи, а нивото на безработица остана на 3,6%, съобщи Бюрото по трудова статистика. „Ръстът на работните места е повишен, главно в индустрията за отдих и хотелиерството, в производството и в транспортната и складовата индустрия“, казаха от бюрото.

Проблемът е, че това е гледане на икономиката в огледалото за обратно виждане. Ако чакате нивото на безработицата да се повиши, преди да се опитате да спасите икономическия растеж, вече сте закъснели. Обикновено броят на заетите в Съединените щати пада в момента, когато икономиката като цяло се срива, а не преди това. Конферентният съвет класифицира броя на работещите като „фактор, който допринася“, а не като „ключов“ индикатор за състоянието на икономиката.

Освен това сегашното ниско ниво на безработица води до надценяването стабилността на пазара на труда. Една от причините да има толкова много свободни работни места – средно почти 2 за всеки безработен през март – е, че много хора, които са напуснали пазара на труда, когато пандемията удари, все още не са се завърнали. „Текущата заетост е с около 4,5 милиона работни места под прогнозите, базирани на резултатите преди пандемията“, пише през април Маурисио Улат, старши икономист във Федералната резервна банка на Сан Франциско.

Ейми Крюс Кътс, която притежава консултантска фирма в Рестън, Вирджиния, счита, че има 70% шанс за рецесия през следващите 12 месеца. Според нея Федералният резерв трябва да вземе на сериозно инфлацията. Тя добави: „Не виждам как повишаването на основната ставка може да реши фундаментален проблем, а именно недостига на доставки на ключови материали и суровини, като петрол и компютърни чипове“.

New York Times: Войната става все по-опасна за Америка и Байдън го знае

Америка губи ориентири в Украйна под формата на своите национални интереси, които трябва да служат като граници за подпомагане на Киев....

Прочети повече

"Идеята, че Федералният резерв може ръчно да контролира инфлацията, е много съмнителна", каза Кътс, който също е старши икономист в Националната асоциация за управление на кредитите. "Как можете да сложите край на глобалните проблеми с предлагането?"

Според Раджиев Дхаван, директор на Центъра за икономически прогнози в университета в Джорджия, ако Европа спре да купува руски петрол, за да спре да финансира инвазията на Русия в Украйна, световните цени на петрола ще се повишат и в Европа ще избухне рецесия, която след това ще се разпространи в Съединените щати. Според неговата оценка вероятността от рецесия в САЩ през следващите шест месеца е 30%, а през следващите 12 месеца - над 60%. „Начинът, по който вървят нещата, не предвещава нищо добро за нас“, казва той.

Икономистът Дейвид Розенберг е още по-песимист, като твърди, че рецесията вече е започнала. Като аргумент той цитира изявлението на правителството, че през първите три месеца на 2022 г. БВП на САЩ е спаднал с 1,4% на годишна база.

Много икономисти, заедно с президента Байдън, приеха данните за БВП за първото тримесечие като краткосрочна аномалия. Но Розенберг, президент на Rosenberg Research в Торонто, твърди, че това, което другите отхвърлят като еднократни събития – като отслабване на износа и забавяне на натрупването на запаси – няма да изчезне. „Искам да кажа на онези икономисти, които твърдят, че трябва да игнорираме търговския сектор: опитайте се да убедите някоя компания с висока експортна ориентация и след това ми кажете какво е да се събудите сутрин с огромно насинено око“, написа Розенберг.

Розенберг цитира много други причини за безпокойството за растежа: фондовият пазар спада; силната позиция на долара ще навреди на износа; инфлацията изяжда доходите на работещото население, принуждавайки хората да харчат по-малко; производството и секторът на жилищните услуги също са подложени на натиск; настроенията на потребителите се влошават.

Европейската забрана за руския петрол трябва да бъде реалистична

Решението на Европа да намали вноса на руски петрол до нула няма да се превърне в реалност - и това далеч не е толкова целесъобразно, к...

Прочети повече

Струва си да се отбележи, че Кътс, Даван и Розенберг са по-песимисти от повечето икономисти. Иън Шепърдсън, главен икономист в Pantheon Macroeconomics, твърди, че рецесиите са причинени или от проблеми с баланса (твърде голям дълг), или от проблеми с паричния поток (хората харчат повече, отколкото печелят). По думите му сега не се наблюдава нито едното, нито другото. Шепърдсън смята, че настоящият епизод от решението на Федералния резерв за повишаване на лихвените проценти ще бъде подобен на епизода от средата на 90-те години, когато беше направено, за да забави инфлацията, без да предизвика рецесия.

Според Шепърдсън увеличението на основния лихвен процент ще натовари жилищните услуги и производствения сектор, но тези сектори не са достатъчно големи, за да сринат цялата икономика. Той е сигурен, че сега няма предпоставки за рецесия. "Всичко отива по дяволите, когато се случи нещо голямо - обясни той. - Такива неща не се случват от нищото."

Шепърдсън може да е прав, но има много възможности за това как кампанията на Федералния резерв за борба с инфлацията може да тръгне надолу. По време на пресконференция Пауъл призна това, като каза, че това е "път към успеха", а не гаранция за успех. Той също така добави: „Мисля, че имаме добри шансове за меко кацане или дори изход, ако щете“.

"Меко кацане" е добър вариант. Всъщност това е може би най-доброто, на което можем да се надяваме.

Превод: Ганчо Каменарски