Неолиберализмът - новата квазирелигия, която отхвърля белия хетеросексуален мъж

21038
Неолиберализмът - новата квазирелигия, която отхвърля белия хетеросексуален мъж
Снимка: iStock/Guliver

През последното десетилетие осезаемо се повишава присъствието на либералните идеи в западните култура и изкуство. Либералното кино, властващо в световния културен център Холивуд, опитва все по-дръзко и категорично да налага идеите си повсеместно. Насищането и одързостяването водят до ценностни, етични и морални промени, вследствие на които са възможни дори геополитически трансформации. Все по-отчуждени и непредставени остават консервативно мислещите, желаещите да се либерализират от либерализма. Ограничава се политическото и културното пространство на традиционализма и консерватизма, чиито изразители намаляват.

Политическата коректност е може би най-популярния и най-ранния прийом за налагане на либералните идеи, който се опитва да приложи нова комуникация като премахване на вербалната дискриминация и избягване на употребата на оскърбителна и обидна лексика – „негър” става „афроамериканец”. С промяната на езика, твърдят теоретиците, хората ще променят мисленето си и ще си (само)наложат по-толерантно поведение и обществени изяви спрямо дискриминирани групи. Подкрепата на политическата коректност чрез показване на непривилегированото положение и потискането на дискриминираните групи се реализира успешно през изкуството.

Филмът „Лунна светлина” от 2016 г. разказва за тежкия, изтормозен живот на чернокож, гей младеж от гетото, с деградирала майка и без баща. Филмът внушава - ако не сте били бедно, черно, тормозено, гей момче без семейство, то сте щастливци и привилегировани, затова бъдете толерантни. Чернокожите (етническите малцинства) не са израснали (живели) в комфорт, затова нека сме политически коректни спрямо тях. Заради високото си качество и вероятно заради концентрацията на множество дискриминационни характеристики в един персонаж, филмът е награден с три награди „Оскар” за 2017 г. – „Най-добър филм”, „Най-добър адаптиран сценарий” и „Най-добра поддържаща роля”. Носител е и на още 220 други награди.

Следващата година Оскарите обира „Формата на водата” – общо 4, сред които значимите „Най-добър филм” и „Най-добра режисура”. Получава и още 137 други отличия на други кинофестивали. Във филма е изявен персонажът на белия хетеросексуален мъж (Майкъл Шанън), който, ей така, без основателна причина тормози всички - създание, чистачки (жени), гейове, руснаци (чужденци), които ще се обединят срещу него. Показани са множество различни субекти на дискриминация, всички унизени от ясно дефиниран представител на противостояща привилегирована група. (Ако се абстрахираме от настоящата критика на либералния уклон в тях и двата филма са върхово достижение в киноизкуството.)

Ирини Зикидис: Няма да простя на либералната доктрина, че превърнаха терора в ежедневие

"Влиза във Великобритания като бежанец, с доста мъгляв произход. През годините дава различни версии - че идва от Сирия, Ирак, Йордания....

Промяната през тези две години илюстрира одързостяването на методите за налагане на либералната идеология. А тези методи са все по-провокативни – от опити да репрезентира тежкото положение на маргинализирани групи, за да постигне толерантност и емпатия в „Лунна светлина”, до посочване и обвиняване на конкретна обществена група, дискриминираща останалите във „Формата на водата”. Мъжът, според либералната пропаганда, дискриминира останалите. Създаден е стереотип, който в масовия случай не съответства на реалността, въпреки това ако на някоя група нещо не ѝ се получава, виновен е той. Вменената вина има много особен характер, защото когато се приеме и се интериоризира, може да промени себевъзприемането и поведението. Приелият вината започва да вижда себе си като много по-лош отколкото е всъщност, да се чувства като опресор, насилник дори и при най-безобидно съприкосновение с малцинствата. Такава вина не може да се изкупи, но хронично изисква и подтиква да се правят отстъпки към малцинствата отвъд коректността и толерантността.

„Лунна светлина” и „Формата на водата” са едва миниатюрна част от цунамито либерално кино, Оскарово или касово, което залива съзнанието на зрителя и му налага да го приеме като доминантна естетика и етика, че всичко друго е грешно, греховно, несправедливо, неправоверно.

Следващата година на сцената излизат Леонардо Ди Каприо, Брад Пит и Куентин Тарантино, чийто последен филм „Имало едно време в Холивуд” е консервативен абсолют. Филмът разказва за доброто старо време, „отречения” свят на привилегированите мъже и жени, за подредeния от тях живот в САЩ в края на 60те години на XX-ти век. Ди Каприо (Рик Долтън) и Пит (Клиф Буут) създават далеч по-реалистични персонажи от обвиняваните в либералното кино. Рик Долтън е актьор, чийто хроничен проблем е залязващата му кино кариера - вече не е първа младост и е декласиран до роли на отрицателен герой в нискоразредни филми. Той се опитва да бори с неблагоприятната ситуация, в която се е озовал, без да смята, че друг му е виновен. Показателна е сцената с момиченцето актриса, която му „скрива шапката” с амбиция, подход към ролята си и перфекционизъм, а той е препил и препушил предната вечер. Намирайки се на ръба на потенциален за края на цялата му кариера провал, Рик Долтън се мобилизира, самонадмогва и заслужава аплодисментите на колегите си.

Още по-интересен е персонажът Клиф Буут. Брад Пит играе изпаднал каскадьор, който живее сам в каравана, недолюбван е от колегите си от филмовата индустрия и е заподозрян, че е убил жена си. Въпреки непривилегированото си положение Клиф е пич и не е разсърден на заобикалящия го свят, въпреки че е дискриминиран и провокиран. На снимачната площадка среща Брус Ли, който надменно го предизвиква да се бият и Клиф Буут му хвърля един бой. Да подвие опашка, когато е провокиран и предизивикан? Тарантино загатва намеренията си – дали малцинствата често сами не са провокатори, дали не искат доста повече от толерантност?

През целия филм героят на Брад Пит флиртува с млада хипи мацка, която е непълнолетна, но дори когато тя се качва в колата му, вдига голите си стъпала на таблото и ляга в скута му, той не се възползва. Попадат в „леговището” на хипитата, където интуицията му подсказва, че се случва нещо нередно, защото се опитват да го ограничат и нарязват гумите на колата му. Втори агресор е набит.

Дахер Ламот: Във Великобритания ще вкарват в затвора всеки, причинил психологическа травма на някого в социалните мрежи

Във Великобритания ще вкарват до две години в затвора всеки, който евентуално е причинил психологическа травма на някого в Туитър, Фейс...

През това време колежката им Марго Роби изиграва сюжетна линия с частична достоверност в реалния живот. Тя пресъздава актрисата (жива и здрава във филма) Шарън Тейт, която през 1969 г. с още четирима души са убити от хипитата на Чарлс Менсън в дома, който споделя с режисьора Роман Полански. Към момента на смъртта си тя е бременна в осмия месец.

В големия финал Ди Каприо и Пит се напиват по приятелски и по аналогия с реалната история за Шарън Тейт, без основателна причина са нападнати от хипитата в дома им. Клиф ги пребива, а Долтън вади горелката и опожарява едната нападателка. Всички освен хипитата оцеляват.

В „Имало едно време в Холивуд” привилегированите групи не проявяват непредизвикана агресия и самоцелна конфронтация, а са нормални хора със своите трудности и кризи. Образите на Тарантино отхвърлят обвиненията, че са малцинствени опресори, непровокирани насилници, сексуални хищници. Ако обаче малцинствените групи преминат толерантността, която, показва филма, трябва да бъде двупосочна и посегнат на света, който именно привилегированите са изградили, ще срещнат отпор. Белият хетеросексуален мъж се изправя срещу агресията към него, за да се самоутвърди, когато мексиканци, бруслита и хипита искат да го наврат в „кучи ...”. По завета „Като не щеш мира, на ти секира” на един друг консерватор.

„Имало едно време в Холивуд” чертае ясна демаркационна линия между консерватизма от една страна и супремасистки или неофашистки тенденции от друга. В съвременния свят потисничеството, характерно за последните две посочени идеологии, не съществува. Малцинствата са обезпечени де юре, а според Тарантино и де факто – не са преднамерено агресирани, нито потискани. Супремасизмът и фашизмът са останали в миналото. Това, което продължава да притеснява либерализма е остатъчната дискриминация, а целта му е да създаде социален комфорт, фактически равни възможности за всички и компенсация на нанесените по-рано щети. Ето защо освен сравнително приемливата „Политическа коректност” налага и „Обратна дискриминация”.

Обратната (позитивна) дискриминация се опитва да издигне членове от малцинствени или исторически непривилегировани групи пред членове на преобладаващата обществена група. Обратната дискриминация насърчава равенството чрез планирано предизвикване на неравенство – създава определени благоприятни условия за дискриминираните. Ако в предходен етап към дискриминирания е достатъчно да се проявява толерантност, то обратната дискриминация коригира съществуващия ред в негова полза като го издига, поставя го в центъра, прави го протагонист, субект за възхищение. Супермен става бисексуален.

Психолог за бисексуалния Супермен: Много е опасно да се пише на тази тема

"Много е опасно да се пише на тази тема, защото местният феодал не одобрява мнения различни от официалната адженда. Ама ще опитам днес,...

На 11 октомври 2021 г. американското издателство на комикс списания и книги „Ди Си Комикс“ обяви абсурда, че новият Супермен, който е син на Кларк Кент и Лоис Лейн, ще има романтична връзка с мъж. „Ди Си Комикс“ е една от двете най-големи американски комикс компании, от чиито комикси произлизат част от най-касовите филми за супергерои – Батман, Супермен, Жената чудо, Лигата на справедливостта и др.

На 21 октомври 2021 г. президентът на Русия Владимир Путин произнася реч на дискусионен форум „Валдай“ в Сочи. В речта си, потвърждава консервативните си убеждения и разкритикува изострянето на тона на западния либерализъм: „Борбата за равноправие и против дискриминацията се превръща в агресивен догматизъм”. Дори саркастично сравнява налагането на либералните догми на запада с налаганите от болшевиките порядки след комунистическата революцията през 1917 г. Споменати са начините и практиките за прокарването на либералните политики: „В Холивуд издават инструкции как и за какво трябва да се снимат филми, колко персонажи и с какъв цвят на кожата да са, от какъв пол. Излиза по-строго, отколкото в отдела за агитация и пропаганда на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския Cъюз.” Колкото и парадоксално да изглежда сто години по-късно руският президент от консервативни позиции да критикува либерализма за прийоми, присъщи на считания за един от най-несвободните режими на модерността. Владимир Владимирович, твърдят критиците му, използва грешните стъпки на либерализма, за да предложи консервативна алтернатива на западната цивилизация и да превърне Русия в притегателна сила най-вече на бившите съветски републики, страните от бившия Източен блок, православните държави, Близкия и Далечния изток. За онези, които са стъписани от засилващия се ексцес на западния либерализъм. Евразийски макропроект присъства в Кремъл, показател, за което е Евразийският икономически съюз от 2015 г.

Нито Путин, нито настоящата статия отхвърлят либерализма на цяло, а проблематизират прийомите за налагането му. Човечеството хиляди години се е борило с потиснически режими, за да извоюва настоящите лични права, политически и икономически свободи и инициативи. Немислимо е през XXI век да се отхвърля свободата. Ако по света съществува потиснически режим, то трябва да се отстрани именно чрез либерализъм - да се освободи народа, да се гарантират човешките права, свобода на изразяването, да се установят демокрация и свободни пазари и т.н. А по отношение на малцинствени и маргинализирани групи категорично не трябва да се прилага дискриминация. Действително дискриминация продължава да съществува и доказателството за това са расовите протести и размирици в САЩ и други западни държави започнали през 2020 г. Утехата е, че не прерастват в междуетнически сблъсъци, атестат за толерантност, но изглежда тласкат либералното изкуство към крайност.

Невероятното е, че идеологията на свободата е посегнала към тотаталитарния инструментариум. Че си позволява да прави нещо срещу което е създадена, призвана да се бори. Сигурно може да се намери основание привилегированите да изземат от тежестта от дискриминираните, дори и за прегрешения в предишни времена по силата на ремедиална справедливост, но е нелепо това да става чрез оксиморон като „бисексуален супермен”. Или чрез „агресивен догматизъм”, представящ либерализма в светлината на универсална непогрешимост, на квазирелигия. Или чрез фалшифициране на реалността, което вменява вина, разклаща солидарността и води до противопоставяне. А последните аргументи хвърлят сянка върху обещанието на либерализма, че ще ни заведе на по-добро място и създават хипотеза да направят белия хетеросексуален мъж либерално невъзможен. И той да извади горелката.

Автор: Явор Гочев

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Глас от САЩ: Индия вече си прави руски танкове

Тактиката и козовете на Путин в икономическата война със САЩ

Ще стане ли Африка новият център на света?

За 1 секунда светът харчи повече за ядрено оръжие, отколкото е заплатата в България за месец

Глупаво: Украйна пилее изтребители - анализ на западен експерт (ВИДЕО)

С-500 срещу ATACMS в Крим: Важен фактор за бъдещ руски провал (ВИДЕО)

Гениален ход или самоубийство: Еманюел Макрон играе опасна игра

Част от международното право помага на тероризма на "Хамас"

Шаламанов: Никой не иска и сантиметър от Русия, а тя да прекрати агресията си в Украйна

Американската армия се бие с руската в защита на Източна Европа: Логичните въпроси за план на НАТО

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари