Няма по-опасно нещо от гнева на една бивша и унизена британска колония

За привържениците на Brexit Великобритания цели да си върне позицията като авантюристичен световен лидер, стремящ се да изгради нови връзки по целия свят. Може би се очакваше, че бившите имперски сили в Европа с продължаващи собствени глобални интереси като Германия и Франция ще са най-големите препъникамъни при напускането на Великобритания от ЕС. Но вместо това именно скромната Ирландия е най-голямото препятствие за британския министър-председател и нейното разделено правителство.

Среща на високо равнище, планирана за 14 и 15 декември 2017 г. между Великобритания и оставащите 27 страни членки на ЕС, трябва да проправи пътя към окончателните преговори за статута. Но председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск потвърди, че Дъблин ще наложи вето над преговорите за Brexit, ако сметне за недостатъчен прогреса, направен по трънливия въпрос за ирландската граница.

Физически ирландската граница е очевидна с отсъствието си. Няма заграждения или митнически проверки по виещата се, 500-километрова граница, която разделя Северна Ирландия от Република Ирландия. Пътищата се вият, като единствено знаците за ограничение на скоростта показват промяната на юрисдикцията: Великобритания, в чиято юрисдикция е Северна Ирландия, използва мили, докато Ирландия километри.

Политически обаче ирландската граница става по-разделяща от когато и да е. Според условията на преговорите за Brexit, договорени в началото на лятото, Великобритания трябва да реши граничния въпрос преди да премине към обсъждането на бъдещите си отношения с ЕС. Дъблин има право на вето и посочи, че е готов да го използва, ако не може да се намери решение, чрез което да се избегне връщането към граничния контрол.

Това донесе смразяване на англо-ирландските отношения. По време на скорошна пресконференция с участието на външните министри Саймън Ковъни и Борис Джонсън, те не постигнаха съгласие относно Brexit. Подобно публично неразбирателство между Дъблин и Лондон е безпрецедентно в скорошната история, особено след подписването на Споразумението от Разпети петък от 1998 г., което сложи край на насилието в Северна Ирландия.

Възможността правителството в Ирландия - бивша британска колония - да блокира Brexit, нагорещи положението в част от британските политика и медии. Таблоидите призоваха ирландския министър-председател Лео Варадкар "да си затвори човката". Британски депутат, привърженик на Brexit, заяви по тръмповски начин, че Ирландия трябва да плати за границата. Други обвиниха ирландските политици, че използват Brexit като повод за амбиции относно Северна Ирландия, която гласува за оставане в ЕС.

От южната страна на границата политическите изчисления са напълно различни. Икономическите анализатори предполагат, че след самата Великобритания, Ирландия ще бъде страната най-силно пострадала от Brexit. Първоначалните надежди за привличане на финансовите работни места от Лондон към Дъблин бяха заменени с нарастващи страхове за бъдещето, най-вече относно някога спокойната граница.

Позицията на Дъблин, далеч от прибързано решение на политически новак, съответства със стратегията на ирландското правителство в навечерието на референдума за Brexit преди 18 месеца. Предшественика на Варадкар Енда Кени бе с по-мек характер, но бе също толкова твърд по граничния въпрос. Дотолкова, че успя да превърне Ирландия в един от трите ключови въпроси в първата фаза на преговорите за Brexit.

ЕС има малко пряка роля в прекратяването на 30-годишния конфликт в Северна Ирландия. Но Европа предостави инфраструктурата, върху която мирът бе изграден. Граничните пунктове, които някога бяха поставени по границата бяха постепенно премахнати, след като и Великобритания, и Ирландия се присъединиха през 1973 г. в тогавашната Европейска икономическа общност. След въвеждането на Единния европейски пазар през 1993 г. старите митници бяха премахнати изцяло. Войниците си тръгнаха скоро след това.

Отсъствието на физическа граница отразява регулаторното равенство от двете ѝ страни. Фермер в северноирландското графство Феранах трябва да спазва същите права и регулации като колегата си в община Лейтрим, разположена на запад. Наистина, някои земеделски райони стоят и от двете страни на границата.

Правителството на републиката иска писмени гаранции, че няма да има регулаторно разминаване между Северна Ирландия и Република Ирландия след Brexit. Но това е обещание, което Тереза Мей едва ли ще направи. Британският министър-председател възнамерява да напусне и Митническия съюз, и Единния пазар.

Хората все още ще могат да пресичат свободно границата, но стоките ще бъдат подлагани на проверки. С около 275 пътя, пресичащи границата, предизвикателството ще е значително. (В контраст - източната граница на ЕС има едва десетина ГКПП-та).

Едно от предложените решения е Северна Ирландия да остане в Митническия съюз, по този начин премествайки контрола в Ирландско море. Това е анатема за хардлайнерите от Демократичната юнионистка партия, на която крехкото правителство на малцинството на Тереза Мей разчита, за да постига мнозинство в парламента. Депутатът от ДЮП заяви, че подобен начин да "се позлатят Дъблин и ЕС" може да означава край на подкрепата на партията му към Уестминстър, потенциално сваляйки правителството на Мей.

Прехвърленото споделяне на властта в Северна Ирландия между ДЮП и "Син Фейн" се срина през януари. Няма как то да се възстанови, частично поради Brexit. ДЮП настоява Северна Ирландия да напусне Митническия съюз, въпреки, че тя гласува да остане в ЕС, докато "Син Фейн", политическото крило на Ирландската републиканска армия, иска специален икономически статут за областта. Мнозина се боят от трайни щети върху мира.

Някои британски журналисти и политици предлагат Великобритания да не налага каквато и да е граница в Ирландия - да не се таксуват тарифи, да няма митнически проверки. Това според тях би поставило бремето върху Република Ирландия и политическата вина върху ЕС. Но тази стратегия не се основава върху реалността.

Ако Великобритания не промени тарифите по вноса си от ЕС след Brexit, тя ще наруши сериозно правилата на Световната търговска организация, откривайки възможност за санкции. По ирония на съдбата много от привържениците на Brexit смятат, че условията на СТО ще заменят лесно Единния европейски пазар. Споразумение са свободна търговия между Великобритания и ЕС може да заобиколи тези уговорки, но подобно споразумения може да отнеме години, ако изобщо е възможно.

Много водещи гласове в полза на Brexit, включително и министърът на търговията Лиъм Фокс, биха сложили край на хармонизацията с регулациите на ЕС колкото се може по-скоро, за да се облекчи сключването на споразумения със САЩ и другите. "Без тях ще имаме просто частична свобода да преговаряме с другите страни", смята Института "Легатум" - влиятелен в управляващите кръгове на страната британски тинк-танк.

При разминаване на стандартите между Северна Ирландия и Република Ирландия, със сигурност ще е необходимо въвеждането на някаква форма на митници. Без контрол стоките ще може да се внасят в Белфаст, прекарани през границата с тарифи, а после изпратени право в Единния пазар на ЕС. Контрабандата - граничната напаст на съвремието, най-вероятно ще получи подновена енергия.

Великобритания е на мнение, че митническите технологии ще запазят границата "добре смазана", но по-рано комисията Долната камара на парламента за излизането от ЕС съобщи, че предложенията на правителството за решаване на граничния въпрос чрез технология, не са изпитани. Много експерти са съгласни.

Ирландското правителство сега се намира в уникалната позиция на власт над бившия си колониален господар. С придвижване, видно по другите два въпроса - за правата на европейските граждани във Великобритания и за размера на "сметката по развода" на Великобритания, преговорният процес за Брекзит към втора фаза зависи от гледната точка на Варадкар и на неговите съпартийци.

Великобритания изигра слабата си ръка по лош начин. Вместо да намери компромис с ирландските искания, които щяха да го оставят открит към възможността да обвини Дъблин в непримиримост, Лондон излезе с войнствен тон, който възмути и политиците и обществеността в Ирландия. Почти век след независимостта мнозина в Ирландия чувстваха, че е постигнато равенство със съседната държава. Тази увереност бе разклатена.

Методът за действие на Великобритания също така ограничи и полето за маневриране на ирландското правителство. Самият Варадкар контролира слабо правителство на малцинството на партия "Фин Гаел", разчитащо на мълчаливата подкрепа на своя стар противник партия "Фиана Файл". Това крехко правителство почти се разпада преди седмица след скандал относно полицай, издал проблемите в институцията.

След седмици от враждебна британска медийна и политическа риторика Варадкар ще бъде политически дискредитиран, ако приеме споразумение, което компрометира единственото обединяващо нещо в ирландската политика - съпротивата към втвърдяването на границата. При всички обстоятелство се очакват нови избори тази пролет като и "Фиана Файл" и "Син Фейн" биха желали да се възползват от отстъпки от Великобритания по границата.

Говори се за най-старото ирландско политическо решение - увъртането. Говоренето с евфемизми помогна при решаването на най-сложните проблеми по време на мирния процес в Северна Ирландия. Някои в Дъблин предлагат, че може да се открият думи, с които преговорите да преминат към втора фаза. Ирландският външен министър заяви, че споразумението е "изпълнимо". В частни разговори, някои от ДЮП приемат, че Brexit още изглежда различно в Северна Ирландия в сравнение с останалата част от Великобритания.

Но евфемизмите няма да решат граничния проблем за дълго. Пишейки за местни медии, политическият коментатор Ноел Уелън предупреди, че "подобно нещо по ирландското измерение на Брекзит на този етап ще е контрапродуктивно". "То единствено ще забави за няколко месеца политическите, дипломатическите и икономическите сметки за това, което досега бяха непримирими позиции", смята той.

Правителството на Република Ирландия се сблъсква с най-трудното си решение за последното поколение, ако не и за повече. Ако преговорите за Brexit се провалят, "твърдата" граница ще последва, увреждайки и републиканските икономически интереси и извоювания с труд мир. Но най-добрата позиция за максимално постигане на целите на страната е точно в този момент. Когато преговорите преминат на фаза две, тя няма да има повече право на вето.

Преди 20 години Споразумението от Разпети петък наложи мир по границата между Великобритания и Ирландия. В референдум Ирландия се отказа от историческите си претенции към Севера. Оттогава имаше съвсем малко преговори между него и Република Ирландия, както и малко желание за обединен остров в скоро време.

Brexit, независимо дали политиците в Лондон оценяват това или не, ще постави границата отново в ирландската политика. Засега зелените поля във Ферманаг и Лейтрим са тихи. Дали ще останат такива зависи от това дали политиците на стотици мили един от друг ще намерят трайно решение, за това, което изглежда, че е неподатлив на обработка проблем.

Анализ на Foreign Policy, цитиран от агенция "Фокус"