Новата Студена война - на чия страна е Германия?

Руската федерация търси конфронтация със Съединените американски щати. Размишленията и коментарите за нова надпревара във въоръжаването с ядрен арсенал отново влязоха в обръщение. По всичко личи, че ледената епоха наближава. На чия страна обаче ще застане този път Германия?
През 2010 г. НАТО обяви готовността си за разполагане на щит за противоракетна отбрана в Европа. След появата на първата база в Румъния с "пълен капацитет" такава заработи и в Полша. Сега завършената система бди над европейските държави за заплахи, произтичащи както по суша, така и по море.

Руският президент Владимир Путин веднага обяви, че ракетният щит на НАТО е насочен срещу страната му и застрашава "върховните интереси" на Москва. В Кремъл се опасяват, че във всеки един момент САЩ биха могли да изстрелят от своите бази ядрени ракети. Путин реагира с оттегляне от договора, сключен през 1987 г. от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов за разоръжаване на арсенала от ядрени ракети със среден обсег, размести корабите на Балтийския флот в Калининград и разположи нови ядрени ракети западно от Урал.

Макар да звучи като старомоден сценарий от времето на Студената война, темата е повече от актуална в настоящото време. Мрачните картини се подсилват от последните анализи за руската външна политика, съгласно които след анексията на Крим и военната намеса в Сирия уж непредсказуемото поведение на Москва вече не може да бъде определяно като изненадващо.

Оттеглянето на Русия от контрола на ядреното въоръжение е предположение, което все още не е подплатено с реален научен анализ. Руската държавна пропаганда веднага го заклейми. Но в последните седмици президентът Путин лично представи конкретни доказателства, че е готов да използва статута на Русия като ядрена сила в политическо отношение.

Едва ли по друг начин може да бъде разбрано неговото условие за спиране на "ядрения развод" с Вашингтон, който започна с прекратяването на споразумението за утилизация на оръжейния плутоний. При това руският държавен глава изиска от външния си министър Сергей Лавров да обяви, че сътрудничеството със САЩ е възможно само в случай на отмяна на санкциите, наложени на Москва заради анексията на Крим и войната в Донбас. За демонстрацията на готовността за конфликт Путин избра споразумение, което само по себе си не е достатъчно значително, за да измени сериозно отношенията между Москва и Вашингтон в и без това напрегнатата ситуация. Но не бива да се забравя, че договорът регламентира всяка една от двете страни да се разпорежда с 34 тона оръжеен плутоний - материал за направата на 17 хил. ядрени бойни глави.
Това, че все пак става въпрос за споразумение, което има отношение към ядреното оръжие, не е случайност, защото той отключва стари, почти забравени страхове от времето на Студената война. При това няма никакво значение, че документът има малко общо с въпросите, засягащи разоръжаването и контрола над въоръженията - той е важен сигнал за това, че едно от разногласията е в сфера, която беше табу за политически игри от края на конфронтацията между двата блока. Това е продължение на старата опасна игра, която от известно време води Путин. Руският президент постоянно напомня за това, че страната му е ядрена сила - точно както по-рано той "небрежно" спомена, че по време на окупацията на Крим е обмислял да приведе в бойна готовност стратегическите ядрени сили.

Всички знаци сочат към конфронтация. Предположението, че Путин сериозно обмисля използването на ядрени оръжия, изглежда малко вероятно. Но сама по себе си то ще принуди Запада да обърне сериозно внимание на възможността това да се случи.

Суматохата е силно осезаема в Берлин, където партиите зачестиха споровете за това коя е правилната стратегия срещу Москва. "Руският президент Путин все повече се развива като диктатор и прилага чиста политика на сила, отговорна за смъртта на хиляди невинни хора Сирия и Украйна", коментира християндемократът Елмар Брок, председател на Комисията по външна политика в Европейския парламент.

Брок призовава политиците да приложат много по-твърд подход към Русия, който освен икономически санкции трябва да включва и забрана за предоставяне на технологии за производство на оръжия, а също и такива за компютърни софтуери.

Но не всички в Берлин имат толкова крайно отношение към случващото се в Москва. Генералният секретар на ХДС Петър Таубер се оплаква, че ГСДП "за съжаление все по-често се проявява като антиамерикански стожер - не само в дебатите за свободна търговия, но и за ролята на НАТО".

В редиците на Християнсоциалния съюз (ХСС) гласовете също не съвпадат с партията на канцлера Ангела Меркел. Изпълнителният комитет на ХСС се срещна с Баварската бизнес асоциация и прие съвместна декларация с ключовото изречение: "Санкциите не трябва да бъдат постоянни. Блоковото мислене вече не е подходящо". В Мюнхен човек може лесно да разбере, че икономиката на свободната държава е приоритет за премиера Хорст Зеехофер, който не се поколеба лично да посети Владимир Путин, за да разговаря с него на тази тема - въпреки неодобрението на Берлин.

Социалдемократите се колебаят между критично отношение към Путин и снизхождение към Кремъл. Но дори и в Министерството на външните работи, ръководено от Франк-Валтер Щайнмайер, са раздразнени от прекомерните хардлайнери срещу НАТО. Така или иначе ГСДП буди съмнения дали застава на страната на Москва или на Вашингтон. Те държат на Берлин да стои плътно в редиците на ЕС и НАТО. Но са съблазнени и от идеята за обща кауза с Москва. Една от причините за тази на пръв поглед странна позиция е свързана с това, че Русия все още е възприемана като стълпник на партията им. Не бива обаче да се забравя, че Германия постепенно навлиза в период на предизборна треска, която допълнително усложнява сложните политически игри в Берлин.

Die Welt