Оръжие и снаряди за Украйна: Огромен проблем тормози Европа

19784
Оръжие и снаряди за Украйна: Огромен проблем тормози Европа
Снимка: Getty Images

Украйна е под все по-голям натиск на бойното поле. Европа отчаяно се опитва да увеличи производството на ракети и снаряди, но изпитва значителни трудности. The Economist обясни защо процесът не върви бързо.

Европейският съюз не успя да изпълни обещанието си да достави на Украйна 1 милион боеприпаси до март 2024 г. На 15 март обаче бяха отпуснати 500 милиона евро за увеличаване на производството. ЕС трябва да достигне 2 милиона боеприпаси годишно до края на 2025 г. Въпреки бюджета, достигането на целта има пречка: недостиг на взривни вещества.

Как се правят снаряди? Според своеобразния "Закон за подпомагане производството на боеприпаси", три четвърти от средствата (около 372 милиона евро) ще отидат за производството на всякакви взривни вещества. Въпреки това, за да достигне целевото ниво на производство от 2 милиона снаряда годишно до края на 2025 г., Европа се нуждае от огромно количество материали. Всеки артилерийски снаряд е зареден с 10,8 кг фугасно взривно вещество - тротил, октоген или хексоген. А за да летят снарядите на разстояния от десетки километри, е необходим допълнителен експлозивен заряд. Още: Поток от снаряди за Украйна: Пентагонът се задейства с роботизирана фабрика

Някои боеприпаси изискват дори повече: например високоексплозивната бойна глава на ракетата Storm Shadow тежи около 450 кг. Производителите на експлозиви не са уверени, че ще могат да увеличат производството, и се притесняват, че особеностите на индустрията ще попречат на растежа, след което Украйна трябва да се грижи сама за себе си на бойното поле.

Краят на Студената война доведе до рязък спад в търсенето на оръжия и принуди много европейски производители на експлозиви да ограничат дейността си, да се слеят или дори да затворят. Например Обединеното кралство затвори последната си фабрика за експлозиви през 2008 г. Последният голям производител на TNT (тринитротолуол) в Европа се намира в Северна Полша.

В други страни много държавни обекти са или приватизирани, или затворени. В продължение на десетилетия производството им беше продиктувано от скромни мирновременни нужди, а не от индустриален мащаб, казва Йохан Хьохерл, професор в университета на Бундесвера в Мюнхен. В резултат на това остана малко резерв във веригата за доставки, за да се отговори на нарастващото търсене. Още: Барутът: Китай забави Европа със снарядите за Украйна и я принуди да търси иновации (ВИДЕО)

Има много компании, които все още произвеждат високоексплозивни материали по стандартите на НАТО. Една от тях е Chemring Nobel с голяма производствена база край норвежкото село Sætre. Друга е френската компания Eurenco, която управлява такова огромно предприятие в шведския град Карлскога. Портфейлите с поръчки и на двете компании се увеличиха значително със старта на руската инвазия в Украйна. Производството в завода Eurenco е планирано до 2030 г., а заводът Chemring в Saetre вече работи на пълен капацитет. Тим Лоурънсън от Международния институт за стратегически изследвания отбелязва, че преоборудването и ремонтът на консервираните заводи ще отнеме време, за да бъдат отворени отново. 

Примамени от държавни субсидии, производителите инвестират в разширяване на капацитета. Но информиран източник подчерта, че изграждането на завод от нулата може да отнеме от 3 до 7 години. Например германският оръжеен гигант Rheinmetall изгражда комплекс за производство на експлозиви в Унгария; обаче производството няма да започне до 2027 г. Разширяването на капацитета е възпрепятствано от редица разпоредби за безопасност и опазване на околната среда, казва Кристиан Мьолинг от Германския съвет за международни отношения.

Производителите на експлозиви се сблъскват със собствените си ограничения. Има недостиг на умения в цялата индустрия: "Инженерите със сиви коси се пенсионират и малко млади хора мечтаят да работят с диплома за експлозиви", казва Хьохерл. 

Доставката на ключови суровини, по-специално химикали, също е застрашена. Производството на азотна киселина създава особени трудности. Нитроцелулозата, основната суровина за експлозиви, се произвежда посредством нея, но азотната киселина се използва главно за торове. Последната уязвимост във веригата на доставки е специалният памук за барут - друга ключова съставка в нитроцелулозата, която до голяма степен се внася от Китай: Още: Китай може доста лесно да определи кой ще спечели в Украйна

На фона на тези трудности някои доставчици на боеприпаси търсят експлозиви в чужбина. Съдейки по последните доклади, индийските и японските производители частично са запълнили тази празнина. Някои експерти обаче алармират, че вносните експлозиви са с по-лошо качество и могат да повредят цевите на оръдията.

Реториката на европейските правителства е примесена с оптимизъм и наистина е постигнат известен напредък: годишното производство на снаряди в целия ЕС се очаква да достигне поне 1,4 милиона до края на 2024 г., в сравнение с едва 500 000 снаряда само предишната година. Полагайки първата тухла на завода Eurenco в Бержерак на 11 април, френският президент Еманюел Макрон похвали „военната икономика“ на своята страна за нейната ефективност. Според него заводът ще отвори врати в рекордно кратко време до 2025 г. Лятната офанзива на Русия обаче вече е в разгара си и това не е достатъчно, за да помогне на гладуващите за снаряди украинци. Още: Не само да обещават, а да дават пари за снаряди: Чехия с призив за Украйна

Източник: The Economist

Превод: Ганчо Каменарски

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Русия отстъпва на световния оръжеен пазар

Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)

Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

План "Маршал" за Украйна: Как ще изглежда и колко ще струва?

Глас от САЩ: Индия вече си прави руски танкове

Тактиката и козовете на Путин в икономическата война със САЩ

Ще стане ли Африка новият център на света?

За 1 секунда светът харчи повече за ядрено оръжие, отколкото е заплатата в България за месец

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Анализи и коментари