Позиция: Украйна не може да влезе в НАТО заради демокрацията

На срещата на върха на НАТО във Вилнюс обаче страните членки казаха, че влизането на Украйна в Северноатлантическия алианс е само въпрос на време. Те дори отказаха да изискат Украйна да се съобрази с Плана за действие за членство в НАТО (планът е строгата програма на НАТО, която гарантира, че дадена страна-кандидат отговаря на военните, икономическите и демократичните стандарти на Алианса).

В името на демокрацията

Войната в Украйна е епицентърът на глобалната борба между демокрацията и автокрацията. Украйна е в ожесточена война с Русия и следователно Киев може да се счита за изпитан в битки войник на демокрацията - следователно страната е достойна да се присъедини към НАТО. А членството в Северноатлантическия алианс от своя страна допълнително ще предотврати разрушаването на несъвършената демокрация в Украйна. Това е най-важният аргумент в полза за членството на Украйна в Алианса.

Този аргумент пропуска важен момент: НАТО е създадена да защитава държави, които вече са демократични, но няма механизми да насърчава демокрацията в тези страни. Следователно членството на Украйна в НАТО, противно на общоприетото мнение, не може да служи за укрепване на украинската демокрация.

Демокрацията успява, когато нейните принципи са безусловно приети, което е отразено в законодателството, политическите норми и институции; и когато защитниците на борбата с корупцията, организациите, посветени на защитата на гражданските свободи и гражданските права, и правозащитните групи, защитаващи свободата на изразяване в медиите, застанат в нейна защита. Демокрацията не може да се защитава по същия начин, както обикновено се защитава територията на една държава - с отбранителни пактове, бомби и куршуми, ракети и минни полета.

Хартата на НАТО може да изисква от кандидатите да се присъединят, за да подкрепят демокрацията, личната свобода и върховенството на закона. Въпреки това, тя не е в състояние да предотврати отстъплението от демокрацията в конкретна страна, след като се присъедини към Алианса. Ярки примери са страните членки Унгария и Турция. При Виктор Орбан и Реджеп Тайип Ердоган независимите медии са преследвани, несъгласието е потискано и върховенството на закона е подкопано. И двамата лидери поддържат по-тесни връзки с Русия по време на конфликта в Украйна: Диктатор докрай: Ердоган се озъби на американска журналистка (ВИДЕО)

Въпреки отстъплението от демокрацията в Унгария и Турция, двете страни остават членове на Алианса; те дори успяха да спечелят отстъпки, когато попречиха на Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО (Финладния в крайна сметка вече е член на Алианса, но Швеция все още не е). Съединените щати биха могли да ухажват тези все по-малко либерални съюзници с оръжейни сделки, но НАТО е безсилен да се справи с основната причина за тяхното непокорство. Унгария твърди, че пречи на Швеция да се присъедини към НАТО като отговор на факта, че Европейският съюз е блокирал отпускането на няколко милиарда долара, които Унгария трябва да получи от европейските фондове. Каква е причината за замразяването от ЕС? Деградацията на демокрацията в Унгария!

Поуки за бъдещето

Изпадането на Унгария и Турция в авторитаризъм е предупредителна история за стремежите на Украйна за членство в НАТО.

Може да се твърди, че НАТО по никакъв начин не е застрашен от присъствието на недостатъчно демократични членове. В реториката за голямата глобална борба между демокрациите и автокрациите, Съединените щати често намират общ език с нелибералните държави. Например САЩ работят в тясно сътрудничество със Саудитска Арабия и Египет по въпроса за борбата с въоръжения екстремизъм в Близкия изток; в допълнение, Филипините са домакини на американски военни бази, които помагат на САЩ да защитават интересите си в Азия.

И тук виждаме справедливо оправдание за подобни действия, макар че това отваря кутията на Пандора, ако имаме предвид стратегическата логика по отношение на структурата на трансатлантическия съюз. В крайна сметка, ако НАТО не е посветена на защитата на демократичните страни, тогава за какво е? Ако членовете на НАТО решат да защитават само демокрациите, ще имат ли по-малко желание да защитават по-малко демократични страни, ако изведнъж бъдат приети в НАТО? Да вземем например страна като Грузия (в момента в конфликт с Русия и бореща се за демократични реформи), търсеща членство в Алианса.

Украйна постигна известен напредък в прочистването си и президентът Зеленски е много по-усърден реформатор от някои от своите предшественици. Миналото лято Зеленски буквално шокира цяла Украйна, като уволни главния прокурор и ръководителя на неговата служба за сигурност поради "сериозно неизпълнение на задълженията им". Към този момент са образувани над 650 наказателни дела за държавна измяна. През януари шестима заместник-министри и петима регионални лидери бяха уволнени за корупция, а Зеленски наскоро прочисти всички регионални служби за военна регистрация (военни комисариати), след като се разкриха големи злоупотреби в тях.

Зеленски зае твърда позиция срещу корупцията, наричайки я национална катастрофа. Но такъв кръстоносен поход е необходим само в слаба политическа система – тоест система, която до известна степен засяга Зеленски.

Когато западните финансови институции търсеха независими ръководители в украински компании, управлявани от олигарси, Зеленски уволни кабинета си, защото прекали с инициативата. Той уволни министър-председателя, след като се скара с медийния магнат и олигарх Игор Коломойски заради назначения в държавната електрическа компания. Коломойски, с помощта на своя телевизионен канал, първо помогна на Зеленски да стане известен комик, а по-късно спонсорира неговата президентска кампания. Магнатът е под санкции на САЩ и беше обвинен в измама и пране на пари. (бел. ред. - сега вече Коломойски е на прицел на украинското правосъдие - изненадващо или не?).

В доклад на швейцарското разузнаване от юли се казва, че Зеленски е проявил "авторитарни черти", когато се е опитал да отстрани кмета на Киев Виталий Кличко от участие в президентските избори в Украйна през 2024 г. Зеленски изобщо отмени тези президентски избори, позовавайки се на военното положение - една основателна причина в крайна сметка, но и винаги е под въпрос колко струва една демокрация без избори.

Укрепването на демокрацията изисква време. Преди да бъде приета в Алианса през 2020 г., Северна Македония участва повече от 20 години в Плана за действие за членство в НАТО. Черна гора прекара 8 години в участие в същата програма, преди да бъде приета в НАТО през 2017 г. Босна и Херцеговина, заедно с Грузия, продължават да се сблъскват с предизвикателства при изграждането на крехка демокрация, докато се опитват да приложат демократични реформи, за да реализират стремежите си за членство в НАТО.

Украйна справедливо се бори за своята земя, бори се за своето оцеляване, а Зеленски успя да преведе страната си през тигела на опустошителен конфликт. Естествено е Украйна да се стреми към членство в НАТО, тъй като това ще засили защитата на нейните граници.

Но на каква цена? Други анализатори ясно посочват рисковете от пагубна ескалация в отношенията с Русия, както и заплахата за доверието в САЩ, когато те правят обещания за сигурност при слаба обществена подкрепа. Предоставянето на членство на Украйна в НАТО в краткосрочен план я лишава от мощен стимул да укрепва своята демокрация в дългосрочен план, а именно обещанието за (евентуално) членство в НАТО.

Има и друг риск. След края на Студената война НАТО настоява, че не е антируска организация, а че има за цел да защитава демокрацията. Приемането на Украйна в НАТО в момент, когато страната преживява демократични сривове, допълнително ще подкопае репутацията на НАТО като защитник на демократичните норми. В крайна сметка чрез този разочароващ пример ние отново се убеждаваме, че НАТО защитава демократичните страни отвън, но не може да насърчава демокрацията вътре в страната.

ОЩЕ: Има ли демокрация в Украйна? По време на война.

Автор: Марк Хана, Politico

Превод: Ганчо Каменарски