The American Conservative: Предателството на Италия може да стане началото на края на ЕС

Коронавирусът се появи за първи път в Италия на 31 януари, когато двама китайски туристи от провинция Хубей бяха тествани положително за коронавирус в Рим. Това се случи осем дни, след като кацнаха на летището на Милано в Ломбардия. След това и двамата китайци бяха незабавно изолирани и поставени под карантина в римската болница Спаланзани. Тогава изглеждаше, че ситуацията е под контрол - и тази илюзия продължи до 21 февруари. В този ден Италия потвърди 16 нови случая на коронавирус, от които 14 в Ломбардия и 2 в региона Венето. Сега вече е идентифициран „нулев пациент“ - 38-годишен италианец от град Кодоньо, до Милано: той имаше остри респираторни симптоми. След това, въпреки опитите на Италия да „затвори“ вируса, изолирайки жителите на град Кодоньо, заразата се разпространи с голяма сила.

Възможно ли е COVID-19 да загине при ултравиолетово лъчение?

Ще изпържите хората – така Дан Арнолд, служител на UV Light Technology, отговаря на въпрос на BBC може ли коронавирусът да бъде у...

Прочети повече

ЕС отказва помощ

Само за няколко дни Италия получи най-лошата инфекциозна статистика в Европа, а Ломбардия се превърна в епицентър на пандемията. За да предотврати разпространението на инфекцията в останалата част на страната, правителството обяви блокиране в целия регион Ломбардия и други райони в Северна Италия. Под карантина бяха поставени 17 милиона души. Няколко дни по-късно, докато ситуацията се влоши, цяла Италия беше обявена за оранжева зона. Всички „ненужни“ икономически дейности бяха прекратени. Движението на гражданите беше ограничено до посещения на хранителни магазини и аптеки, както и такава работа, която италианската държава счита за „жизненоважна“.

Веднага стана очевидно, че икономическите последици от такова пълно блокиране са просто ужасни. Естествено, Италия поиска от ЕС да покаже голяма гъвкавост по отношение на Италия и нейните задължения. Италианците отправиха искане до ЕС за спешни мерки в помощ на италианските граждани и предприятия от Европейския съюз. В този момент кризата почти не се усещаше в основните икономически локомотиви на Европа - Франция и Германия. Отговорът от Брюксел се оказа бавен и неефективен, в резултат на това италианците започнаха да се чувстват така, все едно ЕС просто ги е оставил на съдбата им. Междувременно Италия е сред страните, които първи са подписали Римския договор, Италия е член-основател на ЕС и третата по големина икономика в Еврозоната.

На 12 март председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ), г-жа Кристин Лагард, премина линията, от която няма връщане назад - тя направи многоочаквана реч за мерките, които ЕЦБ възнамерява да предприеме, за да се справи с последствията от коронавируса. Лагард реши да не намалява лихвените проценти, противопоставяйки се на политиката „помощ на всяка цена“, предложена от бившия президент на ЕЦБ Марио Драги. За италианците подобно безразличие на ЕЦБ към съдбата им беше равносилно на предателство. Последиците от речта на Лагард бяха незабавни - и катастрофални за капитализацията на италианските предприятия. Дори подкрепящият ЕС президент на Италианската република Серджо Матарела произнесе строга реч по този въпрос, като поиска ЕС да „промени начина си на действие“ в „общите интереси“ на Европа.

Опасност от дългова криза в гръцки стил

Европейските автомобилни заводи продължават ваканцията си

Повечето автомобилни производители обявиха, че заводите им в Европа ще продължат да бъдат затворени. Тази мярка е част от борбата с кор...

Прочети повече

ЕС наистина промени позицията си по отношение на кризата около COVID-19, но едва след като тя се разпространи във Франция и Германия. В този момент коронавирусът стана не само италиански проблем, но и проблем на тези две страни. Но по това време щетите, нанесени на доверието на италианците към европейските институции, вече бяха непоправими. След като няма други възможности за преодоляване на кризата, италианското правителство обмисля да се обърне към европейските фондове по програмата „Спасение на държави“. Като част от тази програма Италия поиска от ЕС да я „откупи“ от настоящата ситуация, като отпусне 500 милиарда евро по „Европейския стабилизационен механизъм“. Това беше рискова стъпка от страна на Рим - защото можеше да „навърти“ на Италия дългосрочен дълг, съпоставим с гръцкия дълг към ЕС, трупан в продължение на много години.

Но извънредната ситуация във връзка с коронавируса разкри провалите и недостатъците на Европейския съюз и в същото време показа важната роля на националните държави. В последно време в Европа наблюдаваме цяла серия събития, отбелязващи края на наднационалните модели. Първо, изведнъж границите се оказаха затворени – Австрия и Словения го направиха едностранно, без да се консултират с правителството на Италия. Това действие на Австрия и Словения също така имаше и символичен смисъл: Италия беше не просто изолирана, тя беше захвърлена да се справя с бедите със собствените си сили.

Провали на глобализацията

Глобализацията има своите предимства, но здравната система, която се огъна под удара на внезапната криза, се оказа ненадеждна и поради глобализацията - животоспасяващи вентилационни устройства и защитни костюми за лекари не се правят в Италия. Дори не се произвеждат елементарни маски за лице. Глобалната еволюция на „веригите“ на производство доведе до износ на производства - необходимите стоки се поръчват на производителите в чужбина и така страната става зависима от евтин внос на жизненоважни стоки от чужбина. Случи се катастрофата с коронавирус - и сега много страни забраняват износа на медицинско оборудване. Добър пример е Турция. Тази страна приема много средства от ЕС с удоволствие и много либерали биха искали да я видят като член на ЕС. И ето , че Анкара блокира доставката на 200 хиляди маски за лице, вече закупени и платени от Италия за особено засегнатите региони Марке и Емилия-Романа.

Сега италианците се обединяват за борба с пандемията. Много италиански компании успяха да развият „домашно“ производство на медицинско оборудване: например, нашата текстилна индустрия премина към производството на маски. Единственият производител на респираторна апаратура в Италия, разположен в Болоня, сега не е в състояние да посрещне нуждите на страната и да задоволи потребността от белодробни вентилационни устройства. Армейски техници помагат на това предприятие да изгради производствения си капацитет.

EasyJet приземи целия си въздушен флот

Авиокомпанията EasyJet е приземила целия си въздушен флот от самолети и заяви, че не може да посочи дата кога те ще отново ще се вдиг...

Прочети повече

И така, на какво ни научи коронавирусът в Италия? Една от великите нации на света прави всичко възможно да стане самодостатъчна и кризата всеки ден доказва, че пропагандата на певците на глобализацията не е била вярна. Виждаме няколко стратегически сектора, като здравеопазване, транспорт, енергетика, отбрана и телекомуникации - във всички тези сектори подходът трябва да бъде от гледна точка на националната сигурност, а не чист бизнес.

Това е ново, безпрецедентно разбиране, което обединява Италия днес. Станахме свидетели на завръщането на патриотизма: знамената висят от прозорците, а италианските граждани пеят патриотични песни. Но има още едно нещо, което трябва да се вземе предвид: нашата свобода. Някои политици, включително бившият премиер Матео Ренци, предлагат да се наблюдава движението на гражданите, използвайки геолокацията на техните мобилни телефони и данни от телекомуникационни компании. Целта е да можем да наказваме гражданите за нарушения на карантината. Това мирише на държавата на Големия Брат (Биг Брадър). Събирането на „големи данни“ за статистически цели следва да бъде отделено от пълния контрол върху живота на отделните граждани. В противен случай ще бъде създаден оруеловски прецедент. Подобни антидемократични подходи могат да се превърнат в допълнителни идеологически удари за обществото, допълващи разрушението, което президентът Тръмп нарича „китайски вирус“.

Обръщането към Китай е грешка

Междувременно сме свидетели на опасен обрат в правителствената риторика. Този обрат стана в резултат на емоционален отговор на китайската „помощ” по време на кризата. Този подход, който става все по-малко критичен по отношение на комунистическия Китай, показва слепота към дългосрочните цели на китайската външна политика и към факта, че в действията си Китай прилича на подпалвач, който помага да гаси огъня, който самият той е запалил. Едва наскоро китайското правителство изпрати медицинска помощ в Италия, като не забрави да добави пропагандна камера към колета - за да запише това събитие. Но този жест не трябва да освобождава Китайската комунистическа партия от отговорност. Според South China Morning Post, първият случай на коронавирус в Китай може да се проследи до 17 ноември 2019 г. Междувременно китайското правителство публично потвърди съществуването на епидемията едва на 12 януари, тоест със закъснение от два месеца.

Най-неприятната страна на това италианско прокитайско настроение е, че то се основава на неверни факти. Китай се представя като чист благодетел, а китайските вентилатори за белите дробове се представят като подаръци. Всъщност Италия плаща за тези устройства по договор. Фактът, че ЕС ни изостави, не трябва да подтиква италианците да гледат на Китай без никаква критика.

Веднага ставаш комунист - да ти работят без пари

С тези думи премиерът Бойко Борисов се обърна към министъра на здравеопазването Кирил Анананиев във връзка със заявената готовност за п...

Прочети повече

В разгара на кризата, която прави Италия особено уязвима, е необходимо да се запази яснотата на съзнанието и да се помни как Китай бързо превърна меката сила и пунличната дипломация в много твърда и реална сила. Това е целта на инициативата „Един пояс - един път“, описана от китайския лидер Си Дзинпин в книгата му „Управлението на Китай“. Тази инициатива донесе милиарди инвестиции в редица региони, които се простират от Пирея в Гърция до Балканите и италианския регион Триест. Още през май 2019 г. Италия стана първата държава от Г7, която се присъедини към инициативата „Един пояс - един път“.

Не трябва да забравяме за несъвместимостта на ценностите - китайските и нашите. В тази връзка не бива да се забравя за нарушенията на човешките права в Китай и отказа на Китай от свобода и демокрация. Наскоро, когато (държавният секретар на САЩ) Майк Помпео повика италианския премиер Луиджи ди Майо. Призивът имаше за цел да подчертае солидарността на САЩ с Италия, но Помпео не забрави да предупреди Италия срещу връзките с Китай, казвайки: „Ще дойде денят и ще оценим как светът реагира на китайската пропаганда“. И въпреки това, въпреки предупреждението на Помпео, италианското правителство изглежда не забелязва открито имперските китайски амбиции в Европа.

Все още е рано да се правят дългосрочни икономически изводи от събитията около пандемията от коронавируса, но вече е ясно, че най-добрият начин да се отговори на новото предизвикателство са националните държави, като същевременно прилагат правото си да управляват собствените си граници и данъчната политика. И когато тази извънредна ситуация приключи, легитимността на институциите на Европейския съюз несъмнено ще бъде поставена под въпрос.

Но има и друг път, който Италия може да избере, след като се отдалечи от ЕС: може да се превърне в независим център на търговията в Средиземноморието, да увеличи присъствието си на Балканите и Източна Европа, а също така да възроди ролята си на център на католическото християнство в целия свят. Да направиш отново велика Италия не е само мечта. Това е постижима възможност.

НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 30 март