The Times: Си Дзинпин и Путин са агресивни, защото виждат залеза на Запада

Това пише журналистът на The Times, Матю Сайед, в свой материал, цитиран от агенция "Фокус". Както отбелязва Сайед, най-поразителното в тази история не е предполагаемата измама от страна на самото правителство, а реакцията спрямо нея - много вестници и канали игнорираха заключенията на Джонсън. Трудно е обаче да ги обвиняваме в това - „мошеничеството“ на властите стана толкова разпространено в Обединеното кралство, че обществеността едва ли я забелязва. 

Масови арести в Москва заради протест срещу доживотното управление на Путин

Руската полиция задържа над 100 души, които се събраха на протест в центъра на Москва снощи, за да се обявят против противоречивите про...

Прочети повече

„Говоря за това, защото сме на кръстопът“, продължава авторът. „Конфронтацията между това, което условно може да се нарече „Западът“, и Китай вече описано като студена война. Подобни формулировки не ме изкушават твърде много, но не мога да оспоря факта, че между Китайската комунистическа партия под ръководството на Си Дзинпин и либералния демократичен ред се води битка с исторически размери. За разлика от миналата Студена война, която се въртеше около балансирането на ръба на ядрената война и идеологията, сегашната ще бъде битка за квантовите компютри, изкуствения интелект и глобалното влияние. И отрезвяващата истина тук е, че Западът може да загуби тази битка“.

Според Сайед „корупцията“ в рамките на либералната система е придобила едно изключително тревожно качество и изобщо не става въпрос за Доналд Тръмп или милионите различни скандали, които се случват сега в целия „демократичен свят“. Напротив, най-характерният признак за упадъка на Запада не са грънките сюжети, а истории като гореспоменатата измама от страна на Сунак - тоест тези, които западната общественост вече не забелязва, смята колумнистът на The Times. Както подчертава журналистът, британският историк Едуард Гибън е бил абсолютно прав, когато в известната си книга „Залез и упадък на Римската империя“ пише: „Окото на един съвременник едва ли би могло да забележи, че във всеобщото благосъстояние се крият зачатъците на упадъка и разложението“ - в края на краищата разложението на системата се забелязва пъро не от тези, които са вътре в нея, а от тези, които са отвън.

Според Сайед това обяснява все по-агресивното поведение на китайската „клептокрация“ - Политбюро на Китайската комунуистическа партия (ККП) разбира добре слабостите на Поднебесната империя, включително корупцията, вътрешните противоречия и спада на икономическия растеж, а желанието на Пекин да направи скок към глобалната експанзия в момента не е свързано с надценяване на силате, а с убедеността в слабостта на Запада. „Подобно на Гибън, който оценява Рим, поглеждайки назад към историята, Китай усеща слабостта. Пекин забелязва мащабното разцепление в рамките на нашите общества, абсурдни конфликти за идентичност и нарастващата неприязън на много западняци към собствената им история и техните властови институции. И в Китай възприемат всичко това като възможност постепенно да формират световен ред, обслужващ собствените им интереси, и в ущърб на нашите интереси“, констатира анализаторът на The Times.

 „Същото се отнася и за Русия на Путин, която от икономическа гледна точка е на ръба на срива, но все още демонстрира своите външнополитически мускули и провежда хакерска операция срещу западни цели“, пише Сайед. Западните анализатори обясняват политиката на Москва с вътрешната руска динамика и личните качества на президента Путин, който от тяхна гледна точка „си представя себе си като Петър Велики“, но всъщност причините се крият „не в това как ги виждаме ние, а в това как те ни виждат“ - и "коварният бивш агент на КГБ", подобно на китайския лидер, също вижда упадъка на Запада, убеден е журналистът.

Тръмп, Путин, Си Дзинпин, Еманюел Макрон, Борис Джонсън заедно - възможно ли е?

Съединените щати обявиха, че са разговаряли с Русия за свикване на среща на върха на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ...

Прочети повече

Според автора основните заплахи за Запада се крият именно в онези неща, които западната общественост вече не забелязва - легализираната корупция, твърде тесните връзки между политиците и бизнеса, както и несправедливите закони, които обслужват интересите на конкретни хора. Например, американският философ Франсис Фукуяма отбелязва, че в американския данъчен кодекс има 10 хиляди страници, в които са изброени всички видове изключения, преференции и компенсации. Що се отнася до пазарната икономика, тя „закостеня право под носа ни“ - правилата на играта са толкова изкривени в полза на вътрешните хора, че новите компании просто не могат да пробият, което възпрепятства иновациите, възмущава се журналистът. Например в списъка със 100-те най-големи компании за капитализация в Европа няма нито една, основана преди по-малко от 40 години, пише той. Не можем да не си спомним, че броят на лобистките организации, официално регистрирани във Вашингтон и Обединеното Кралство, се е увеличил от 175 през 1971 г. до 12 хиляди през 2013 г. и подобна тенденция се наблюдава в целия западен свят, оплаква се още коментаторът на The Times.

„Разбира се, тук не се опитвам да защитя Русия или Китай - бих могъл да напиша хиляди думи за корупция и ужасни репресии в тези страни“, казва Сайед. „Просто искам да кажа, че най-добрият начин да разберем действията им е да ги гледаме през призмата на нашата слабост“. Те вярват, че не се захващат с непосилни задачи, а само проверяват стабилността на западния ред, който изгнива отвътре и вече не може да организира силна международна подкрепа“. Но последното вече се е превърнало в реалност - в ООН Обединеното кралство не успя да убеди международната общност да се противопостави на закона за държавна сигурност, приет от Пекин срещу Хонконг: Лондон получи само 26 гласа, докато 53 страни застанаха на страната на Китай, което очевидно стана резултат от инициативата „Един пояс - един път“, аргументира се журналистът.

„Все още залагам на либералната демокрация, защото имаме по-просветена система“, заключава Сайед. „Но най-добрият начин да преодолеем гордостта за нас може да бъде само опит да се поставим на мястото на другите страни, които сега ни гледат в недоумение - и на нашите съюзници, и на противниците“.