В неделя 22 март, главнокомандващият на НАТО в Европа заяви, че решението да не се изпраща оръжие в Украйна ще повлече редица рискове след себе си и отново изрази безпокойство за това как се изпълняват условията на мирното споразумение, подписано в Минск през февруари, пише журналистът Лоурънс Норман от The Wall Street Journal".
Генералът от ВВС на САЩ Филип Бридлов за пореден път напомни за необходимостта от противопоставяне на дипломатическите, икономическите и военните инструменти, които Русия използва за поддържането на сепаратистите в източна Украйна.
„Затова смятам, че ние на Запад сме длъжни да разгледаме всички инструменти като начин на отговор. Може ли това да стане дестабилизиращ фактор? Отговорът е да. Но и бездействието може да доведе до дестабилизация", каза още Бридлов по време на брюкселския форума на Германския фонд Маршал. "Мисля, че има и още един въпрос, на който си струва да се обърне внимание. Представлява ли бездействието адекватна стъпка?“
По думите на американските чиновници, администрацията на Обама разглежда възможността за предоставянето на оръжие, в това число противотанкови ракети и усъвършенствани радиолокационни системи, на украинските правителствени войски, които продължават да удържат сепаратистите в рамките на конфликта, в резултат на който в миналата година загинаха над 5 хил. души.
Но САЩ не прибързаха с предоставянето на смъртоносно оръжие на фона на опозиция от страна на повечето европейски страни, в това число Германия и Франция, а така също и на фона на относителна стабилизация на ситуацията в Източна Украйна. А Русия продължава да отрича информацията, че подкрепя опълченците в Източна Украйна.
Генерал Бридлов заяви, че НАТО е обезпокоено как се изпълняват условията на споразумението за прекратяване на огъня, подписано в Минск, особено в частта, къде е отведено тежкото въоръжение от зоната на бойните действия.
„Ние предвиждаме придвижване на въоръжението. Но не знаем извежда ли се то от зоната на бойните действия - знаем само, че то се премества", каза той. "Продължаваме да наблюдаваме тревожни признаци, че различно военно оборудване, осигуряващо противовъздушната отбрана, оперативното управление и снабдяване, пресича напълно прозрачна граница. Затова съществува безпокойство по отношение на това, дали се изпълнява споразумението от Минск.“
Генерал Бридлав коментира и заплахата от страна на Русия, насочена към това да попречи на Дания да се присъедини към противоракетната система на НАТО.
„Това е само следващата стъпка", каза той, посочвайки, че по-рано Русия оказваше „сериозен натиск“ на Румъния и Полша. "Всяка страна, която поиска да се присъедини към тази отбранителна система, ще изпита върху себе си подобен дипломатически и политически натиск.“
От своя страна полският президент Бронислав Комороски отбеляза, че НАТО сега преживява период на изпитание на своите обещания, дадени по време на срещата на върха през септември в Уелс, по отношение на повишаването на готовността и мобилността, в това число и обещанието да се създадат сили за бързо реагиране, за да се противостои на заплахата от страна на Русия в Източна Украйна. По думите на Коморовски членовете на НАТО вече „дълго и с тревога очакват кога тези решения ще бъдат приведени в изпълнение… Става въпрос за авторитета на Алианса.“
Коморовски предупреди, че отстъпките пред Русия на фона на насилието в Украйна може да доведат само до ескалация на агресията. Той нарече западните санкции по отношение на Русия „относително меки“.
