Колумнистът и главен редактор на списание The Nation Катрина ванден Хьовел счита, че събитията в Украйна се гледат от Запада твърде едностранчиво. Пишейки за The Washington Post, тя призовава американската общественост да се обърне към критичното мислене, сдържаност и да не пренебрегва очевидното. Според нея е дошъл моментът да се оспори установената интерпретация на конфликта.
Руската инвазия навлезе в четвъртия си месец и има дълбок ефект върху Европа, глобалния Юг и останалия свят. Пред очите ни се заражда нов военнополитически световен ред. Действията в областта на климата се изместват на заден план, въпреки че зависимостта от изкопаемите горива става все по-силна; недостигът на храна и други ресурси повишават цените и заплашват с масов глад по света; броят на бежанците и вътрешно разселените лица достигна своя пик след Втората световна война - и това също е сериозен проблем. Но войната в Украйна ги измести.
Освен това, колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голям е рискът от ядрен инцидент или авария. И тъй като администрацията на Байдън очевидно реши да отслаби Русия с мащабни доставки на оръжия за Украйна, включително противокорабни ракети, и тъй като американското разузнаване, както се оказа, помага на Киев с всички сили, става пределно ясно: САЩ и НАТО водят прокси война с Русия.
Наистина ли перипетиите, опасностите и различните разходи на тази прокси война не заслужават да се превърнат в основна тема за медиите, за внимателен анализ, дискусия и дебат? Вместо това пресата и политическият елит ни предлагат нещо толкова едностранчиво, че трудно може да се нарече дискусия. По думите на журналиста Мат Тайби, сякаш сме в "интелектуалната забранена за полети зона".
Онези, които се осмеляват да се отклонят от общоприетата гледна точка, биват изгонени от масовите медии или поне не са добре дошли там. В резултат на това алтернативни мнения почти не съществуват. Но вместо масови пристрастия, разнообразието от възгледи и мнения и познания за праисторията няма да ни навредят, нали?
В крайна сметка тези, които говорят за история или говорят за това как самият Запад е ускорил украинската трагедия, в никакъв случай не оправдават действията на Русия. Степента на риторичната или "интелектуалната зона, забранена за полети" може да бъде оценена по демонизирането и очерняването на такива видни фигури като мислителя Ноам Чомски, професора от Чикагския университет Джон Миршаймър и бившия американски посланик Час Фрийман – въпреки че те излагат аргументи и вписват конфликта в историческа рамка.
В нашата крехка демокрация несъгласието изглежда не е забранено. Защо тогава анализатори, учени и журналисти не оспорват ортодоксалната идеологема? Наистина ли е невъзможно дори да се съмняваме, че безкрайните доставки на оръжие за Украйна са най-умната стъпка? Наистина ли е невъзможно да се желае по-смислена дискусия за опасностите от ядрения конфликт? Защо се мълчи за подкрепената с факти и история роля на нацизма, на крайнодясното и да, дори на неонацистки сили в Украйна? Възраждането на неонацизма и фашизма днес е чувствителна тема в много страни от Европа и в САЩ. Защо този въпрос по отношение на Украйна се премълчава и дори се отрича?
Междувременно, както отбеляза един бивш генерал от морската пехота, "Войната е изнудване". Американски оръжейни конгломерати се редят на опашка пред "хранилката". Бойните действия ще отнемат много повече животи на украинци и руснаци, но Raytheon, Lockheed Martin и Northrop Grumman ще забогатеят. И в новините и по кабелните канали показват само поканени анализатори и "експерти" - по-точно бивши военни, които са се обърнали в консултанти, но настоящите им позиции и клиентела не се разкриват пред публиката.
Това, което силно липсва – независимо дали по телевизията, в интернет или в Конгреса – са алтернативни възгледи. Сдържани мнения, които не са съгласни, че компромисът в преговорите е отстъпление, и тези, които изискват упорита и твърда дипломация, за да се спре огънят и да се постигне резолюция, с която да се възстанови Украйна и да се превърне в суверенна, независима и просперираща сила.
"Кажете как мислите, че ще свърши това" - въпрос на генерал Дейвид Петреъс (бивш директор на ЦРУ) към колумниста на The Washington Post Рик Аткинсън месеци след началото на продължилата почти десетилетие война в Ирак. Прекратяването на настоящите враждебни действия ще изисква ново мислене, способно да оспори конвенционалната мъдрост на нашето време. Както уважаваният американски журналист Уолтър Липман веднъж отбеляза: "Когато всички мислят едно и също нещо, това означава, че никой не мисли много".
ОЩЕ: Символът Z – синоним на епичен провал
Превод: Ганчо Каменарски
