Историята е полезна, не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето. С такава нагласа разтворих новата книга на д-р Костадин Костадинов "Кратък наръчник по македонския въпрос". Въпреки, че не съм особен почитател на историческите трудове, които от гледна точка на дистанцията на времето са винаги пристрастни, в светлината на днешните нелюбезни отношения между Р Северна Македония и България, Наръчникът грабна вниманието ми от самото начало.
Още: Oт паник атаките до писането на бестселъри: Деси Дюлгерян в Студио Actualno (ВИДЕО)
Още: "Годината на слона" - исторически роман, притча в стила на 1001 нощ
"Както е добре известно, не всички българи са македонци, но всички македонци са българи". Tози шеговит постулат на д-р Костадинов намира своето историческо и документално основание в новата му книга.
Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологическа справка за Македония. Има подробна информация за това колко българи, албанци, турци, цигани, власи, сърби и бошнаци живеят във всяка една община на страната. Събрани са десетки карти, таблици и илюстрации, показващи нагледно защо македонците са българи и говорят български език.
Винаги сме знаели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ чрез писма, речи или документи, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето и позволява на съвременния човек да направи информиран избор в какво да вярва.
Още: Радослав Бимбалов и Георги Господинов сред номинираните за награда "13 века България"
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс сам е участвал на място в разпределението на помощите.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Писмото, което изпраща до в. "Таймс“ на 30 септември 1903 г., носи многозначителното заглавие "Кои са македонците?".
Ето какво пише сър Артър Евънс: "Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма "македонци". Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има турци, вкл. мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание. Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма "македонци" – пише Евънс - Фактът е, че дори в тази страна, и то при заинтересованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти".
Фактите, изнесени от д-р Костадинов в този Наръчник, са неоспорими. Ако някой все още ги оспорва, е достатъчно да си припомним, че най-важният писмен паметник за тях е от 1860 г. Тогава излиза сборникът с български народни песни от Македония, съставен от Стефан Веркович. Сборникът е озаглавен "Народне песме македонски бугара". Какво по-голямо доказателство от това заглавие? Стефан Веркович – най-големият сръбски фолклорист на XIX век. Неговата научна добросъвестност го кара да напише още в предговора към изданието, че народните песни, които е събрал, доказват безспорно българския характер на населението по земи, към които от край време посягат сърби и гърци, а след възникването на македонизма и агресията, на т. нар. "македонци". Затова фолклористът Стефан Веркович е недолюбван в родната си Сърбия, а в Царство България Народното Събрание му гласува пожизнена пенсия, в знак на признателност.
Още: Алекс Крос ни учи: "Не се страхувай от злото"
Още: Почина носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса
Или пък Цариградската конференция от 1876–1877 година, която е най-важното международно признание за българския характер на македонското население. Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Русия, т.е. Великите сили, юридически признават Македония за част от българското етническо пространство с подписите си под проекта за бъдещото устройство на българската държава.
Ето защо д-р Костадинов заявява по повод новоизлязлата си книга: "Българската национална идентичност на македонските славяни не е будила съмнение у никого. Столетия наред тя е явно демонстрирана от самото македонско население - във всяко едно отношение - българско. Въпреки погрома, извършен над българщината през 40-те години на ХХ в., Македония е, и ще остане българска земя".
Историк по образование и българофил по призвание, д-р Костадинов е посветил научните си интереси изцяло на историческите доказателства за героизма и родолюбието на българите в многовековната българска история. Все неща, които днешните управляващи или забравят, или умишлено неглижират.
"Запазване на българщината и българското национално самосъзнание, съхраняване на националния идеал за "чиста и свята република" - това е причината да стана част от политическия живот на страната", казва Костадинов: "Българските политици трябва да вземат решения с грижа за българските граждани и държава".
Идеята на "Кратък наръчник по македонския въпрос" е историята на македонския въпрос. Книгата не е за специалисти. Тя е за много широк кръг от хора, които се интересуват и се чете на един дъх.
