Мракът и страницата на Марк Странд

Всеки повод да споменем някой от големите поети на този свят не трябва да бъде подминаван, защото така си припомняме (поне частици) от същината, правим пореден опит за завръщане към себе си. На днешната дата преди три години издъхва – дъхът е особен образ в поезията му – Марк Странд (1934-2014), автор на повече от 30 стихосбирки, книги с есета за литература и изкуство, няколко антологии, детски книги и преводи на поезия. Миналата година издателство „Факел експрес“ публикува внушителен, библиофилски том с избрани произведения на Странд, който носи заглавие „Частица от бурята“. Изданието се превърна в събитие не само заради чудесната преводаческа работа на Кристин Димитрова и Катя Митова, а и заради техния послеслов, който допълва важни щрихи към образа на големия автор. Ето един от текстовете на Катя Митова за стиховете на Марк Странд, носител на най-престижните американски награди за литература, включително „Макартър“ (1977), Поет лауреат на САЩ (1990), „Болинджен“ (1993), „Пулицър“ (1999), „Уолъс Стивънс“ (2004) и Златен медал на Американската академия на изкуствата (2009).

 

МРАК

 

Знаеш, че има удоволствие в това да чувстваш

как дробовете ти се готвят да станат пепел,

така че чакаш, съзерцаваш и чакаш. И прахът се утаява,

и вълшебните часове на детството се скитат из мрака.

Марк Странд знаеше няколко български думи. Думата „мрак“ особено му харесваше, защото я чуваше като вариант на името си. Затова и идеята за заглавие на първата му книга на български – „Крачка преди мрака“ (2000), от стихотворението „Безценно малко“ – му допадна повече от всички други предложения. Разбира се, важно му беше и че английската дума dark, която означава „тъмен“, „тъмнина“ или „мрак“, се римува с Марк. Strand е многозначна дума на английски. Марк смяташе, че някои от значенията  й – например „нишка“ или „бряг“ – изразяват същността му като поет. Но още по интригуващи му се струваха значенията, свързани със славянския произход на името му – Странски. Харесваше му да е „странен“, да идва от „странство“. Харесваше му и връзката с думата „страница“: Значи се казвам „тъмен чужденец“ или „тъмна страница“? Говореше за мрака на бялата страница, изпълнена с все още неясни, странни думи, които ще се появят – които вече се появяват върху листа... Писането беше призвание за Марк Странд в буквалния смисъл на думата: чувстваше се предопределен, белязан, дори обречен да пише. Много пъти е казвал, че писането го изтощава до крайност, че да си художник, е по-лесно, но все се връщаше към писането, към „пълнотата на мрака“ и това, което „може да се случи“. И с всяко стихотворение сякаш чуваше името си за първи път,

 

... така, както

човек чува вятъра или дъжда, но тихо и далечно,

сякаш не принадлежеше на мен, а на тишината,

от която беше дошло и към която щеше да се завърне.

 

Катя Митова