Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките

Българско книжовно дружество: 1869

Още: Националната библиотека пази най-малката книга с Господнята молитва у нас (ВИДЕО)

Още: Роден е Димитър Хаджигеоргиев, български композитор

Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество[6], т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по стар стил датите са 26 – 30 септември  и за официална дата на честване е избран 1 октомври.

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство, това са първите „членове на научна книжовна дейност“  – Марин Дринов (председател) , Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството,[6] което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси [6]. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876) в Браила.

През 1871 е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 дружеството премества седалището си от Браила в София.

Още: Открит е Музей на киселото мляко в с. Студен извор

Още: Родена е Зина Юрданова, българска художничка

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни[6]. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София.[8] Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.

От 1898 председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.

Българска академия на науките: 1911

Още: Роден е Иван Т. Липошлиев

Още: Роден е Иван Аговски, български публицист

 На 19 март (6 март по стар стил) 1911 Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство). Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН.[8] На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925 – 1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.