Подписан е Топханенския акт, с който Съединението на България се признава международно
1886 г.
Споразумението урежда управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, така че князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на областта за срок от пет години от османския султан със съгласието на силите. По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Също под руски натиск Топханенският акт ревизира българо-турската спогодба, сключена на 20 януари в Цариград, като премахва клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Великобритания. Актът потвърждава друго условие от спогодбата – териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните Родопи (Кърджалийско и отцепилото се по-рано Тъмръшко), „докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност“. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява изменение на Органическия устав на Източна Румелия в 4-месечен срок от българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.
Убит е борецът за права на цветнокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг
Мартин Лутър Кинг Младши е американски духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Кин...
Българското правителство приема официално Топханенския акт. В средата на април княз Александър е назначен за османски управител на Източна Румелия. Условията, при които е потвърдено Съединението, допринасят за вътрешнополитическата дестабилизация на Княжеството през пролетта и лятото на 1886. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с Васил Радославов) критикуват правителството за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия. Учредяването на комисията за ревизия на източнорумелийския устав в София води до допълнително отслабване на авторитета на княз Александър в навечерието на Деветоавгустовския преврат.
Макар де юре да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството (което увеличава площта си от 63 752 на 96 345 km2) и остава под управлението на българския княз без потвърждение на султана на всеки пет години, както изискват Берлинският договор и Топханенският акт. Статутът на областта е уреден окончателно 22 години по-късно с обявяването и признаването на независимостта на България. Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през Балканската война.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Яна Баярова
Етикети: На този ден