Петролният пазар възприема бъдещето на конфликта с Иран като дилема с два изхода: или Техеран и Вашингтон постигат споразумение – в рамките на дни, а не месеци – или се насочват към продължителен и ескалиращ конфликт. Тъй като липсват признаци за мир, пазарът очаква нов кръг от военни действия – възможно е дори още следващата седмица, след междинните избори в САЩ.
Съществува обаче и трета възможност: настоящата патова ситуация да се превърне в „новото нормално“, създавайки състояние на „вечна безизходица“.
При положение че периодичният конфликт продължава вече близо 250 дни, а цената на петрола се задържа над 100 долара за барел, перспективата за още месеци без ясно разрешение звучи озадачаващо. И все пак, все по-често чувам – в частни разговори – че някои висши ръководители в глобалния енергиен сектор започват да се подготвят за точно такъв сценарий. Още: Писмо на Джей Ди Ванс към Иран обърна посоката в цената на петрола
Президентът Доналд Тръмп заявява, че иска да преодолее задънената улица.
„Предстои ми да взема решение: да сложа ли край на това – което би било много лесно – или да сключа сделка?“, каза Тръмп в интервю за Fox News на 25 октомври.
Проблемът е, че той е правил подобни изказвания многократно, откакто започна конфликтът. Изглежда, че и Ислямската република също иска да разреши патовата ситуация; Във вторник върховният лидер Моджтаба Хаменей се срещна с ръководителя на службите си за сигурност Мохсен Резаи и отново изтъкна условията на страната си за прекратяване на ситуацията „нито война, нито мир“, се посочва в изявление от канцеларията на лидера.
Въпреки дипломатическите послания, Техеран и Вашингтон може все пак да стигнат до заключението, че запазването на статуквото е за предпочитане пред всяка друга алтернатива. Още: Дизелът на Путин не промени нищо, този в САЩ поскъпва. Белият дом търси преговори с Иран
Нито една от страните не желае да направи отстъпка, но и двете осъзнават каква цена би имал нов кръг от бомбардировки. За Иран това би означавало допълнителни икономически щети, включително разрушаване на критична инфраструктура, което би направило режима уязвим за социални вълнения. Под блокадата на военноморските сили на САЩ, страната ще остане неспособна да изнася петрол – вероятно до момента, в който Тръмп напусне Белия дом в началото на 2029 г. За САЩ това би довело до значително по-високи цени на петрола, ако Техеран изпълни заканата си и предприеме ответни действия срещу енергийните мощности в региона. Що се отнася до света, Ормузкият проток ще остане в състояние, при което не е нито напълно затворен, нито напълно отворен.
Продължаването на патовата ситуация може да се окаже по-лесно за управление, отколкото изглежда. За Белия дом всичко се свежда до петрола. В момента пазарът очаква скорошно възобновяване на конфликта, което доведе до поскъпване с над 10% през този месец на американския еталонен сорт петрол – West Texas Intermediate (WTI). Този скок обаче прикрива факта, че значителни количества суров петрол продължават да напускат региона, въпреки вълната от ирански атаки срещу танкери.
Според данни на компанията за пазарни анализи в суровинния сектор Vortexa, през първата половина на октомври доставките от Близкия изток (без да се включва Иран) са нараснали до около 16,5 милиона барела дневно – ниво, близко до предвоенното. По-нови данни, макар и непълни, подсказват, че възходящата тенденция се запазва. По-рано този месец министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви, че предлагането се е възстановило до около 80% от нивата преди войната.
„Това не ни носи спокойствие, но към днешна дата осигурява приемлива и разумна цена“, отбеляза Райт. Още: Тръмп се чу с Ердоган: Какво са обсъдили двамата?
Ако цената на петрола се задържи около 100 долара за барел, Вашингтон може просто да изчака, докато времето работи в негова полза – понасяйки по-високите енергийни разходи, докато блокадата постепенно парализира иранската икономика. Колкото по-малко Тръмп представя следващия етап от войната като дилема – или споразумение, или още бомбардировки – толкова по-голяма е вероятността цената на суровия петрол да се задържи близо до, или дори под, трицифрените стойности.
За Иран сметките са различни. Страната е подложена на безпрецедентен финансов натиск. Макар САЩ да налагат санкции на Техеран още от Ислямската революция през 1979 г., досега никога не са възпрепятствали напълно продажбата на ирански петрол. В резултат на това иранската икономика е изправена пред най-тежкия си спад от времето на ирано-иракската война в началото на 80-те години на миналия век. Националната валута – риалът – е загубила около 25% от стойността си спрямо долара през последните два месеца, което оскъпява вносните стоки и подклажда инфлацията.
Ислямската република многократно е демонстрирала способността си да издържа на финансови лишения, а прагът ѝ на поносимост вероятно е още по-висок сега, когато заплахата е екзистенциална. Ситуацията се улеснява от факта, че Корпусът на гвардейците на Ислямската революция може да поддържа паричните потоци чрез своите мрежи за контрабанда; той вероятно ще успее да осигури средства за ключовите фигури в управлението и през следващите месеци.
Въпреки публичните си изявления, и Иран, и САЩ имат сериозни причини да поддържат сегашната патова ситуация. Една от страните може да се наложи да отстъпи, когато икономическата цена стане твърде висока – било защото САЩ не успеят да предотвратят рязък скок в цените на петрола, или защото иранската икономика рухне. Но докато не се случи едно от тези две неща, задънената улица вероятно ще остане. Още: Руски сателити са помогнали на Иран и прокситата му да удрят по Саудитска Арабия
Автор: Хавиер Блас за Bloomberg
