"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Футболът е пълен с истории за таланти, които преодоляват трудности, за да достигнат до върха. Малко от тях обаче са толкова необикновени като тази на Джеймс Хасти, познат повече като Джими. Северноирландският нападател играе на високо ниво, въпреки че губи лявата си ръка още като тийнейджър. В началото на 60-те години той се превръща в една от най-разпознаваемите фигури в ирландския футбол, а головете му помагат на Дъндолк да сложи край на три десетилетия чакане за шампионската титла. Зад спортните му успехи обаче стои и трагична лична история, завършила на улиците на Белфаст през 1974 г.
Трагедията, която не го отказа от голямата мечта
Джими Хасти е роден през 1936 г. в Сейлъртаун, работнически район в северната част на Белфаст. Детството му преминава в среда, в която футболът е важна част от ежедневието. Още като млад той играе по местните терени, без да подозира колко необичаен ще се окаже пътят му към професионалния спорт.
На 14 години Хасти напуска училище и започва работа в промишлено предприятие в Белфаст. Още през първия си работен ден обаче става жертва на тежък инцидент. Ръкавът на ризата му е захванат от машина, която издърпва лявата му ръка. Следва продължително лечение, но травмата е толкова сериозна, че се налага ампутация близо до рамото. За мнозина подобно събитие би означавало край на мечтите за професионален спорт. Хасти обаче продължава да играе. През втората половина на 50-те години преминава през няколко местни отбора, преди през 1959 г. да се присъедини към Нюри Таун. Именно там талантът му започва да привлича внимание. През сезон 1959/60 отбелязва 38 гола и завършва като най-добрия реализатор на отбора. Представянето му е достатъчно, за да привлече интереса на ирландския клуб Дъндолк.
Нападателят, който промени историята на Дъндолк
През ноември 1960 г. Хасти преминава в Дъндолк. Един от хората, които настояват за привличането му, е клубният ръководител Джим Малоун. Той е толкова убеден в качествата на нападателя, че предлага лично да покрие трансферните разходи, въпреки скептицизма на останалите представители на ръководството относно физическото му състояние.
Хасти бързо оправдава доверието. Още в дебюта си той отбелязва гол. С представянето си нападателят доказва, че не е просто необичайна история, която привлича публика, а футболист със завидни умения. Съотборниците му си спомнят за отличния му баланс, играта с глава и способността да завършва атаките и с двата крака. И така въпреки физическото препятствие, пред което е изправен той се превръща в сериозна заплаха за противниците си.
Кариера, достойна за възхищение
Хасти играе за Дъндолк от 1960 до 1966 г. За този период отбелязва общо 103 гола в 170 мача във всички турнири. Най-големият му успех идва през сезон 1962/63. Дъндолк печели титлата в първенството на Ирландия за първи път от 30 години, а Хасти е сред водещите реализатори на състава и има съществен принос за историческия триумф. Привлечени от репутацията на нападателя, зрители посещават стадионите, за да го гледат. Децата в района започват да играят футбол с прибрана в дрехите лява ръка, подражавайки на своя любимец. Хасти се превръща в символ на клуб, който отново намира пътя към върха.
Шампионската титла отваря пред Дъндолк вратите към европейските клубни турнири. През сезон 1963/64 ирландският отбор участва в Купата на европейските шампиони, а съперник е швейцарският Цюрих. Първата среща, проведена в Дъблин, завършва с поражение 0:3 за Дъндолк. В реванша в Швейцария обаче отборът показва съвсем различно лице. Дъндолк печели с 2:1, а Хасти отбелязва втория гол. Победата е историческа - Дъндолк се превръща в първият ирландски отбор, спечелил гостуване в европейски клубен турнир. През 1965 г. нападателят получава и индивидуално признание, след като е отличен като футболист на годината на Дъндолк.
Трагичният край
След шест сезона в Дъндолк Хасти напуска клуба през 1966 г. За кратко играе и за Дроида, след което прекратява футболната си кариера и се връща към живота в Белфаст. Извън терена той създава семейство и работи, далеч от популярността. Спортните му успехи обаче не могат да го предпазят от насилието, обхванало Северна Ирландия през периода, известен като "Смутните години". На 11 октомври 1974 г. Хасти е застрелян в гръб, докато върви към работното си място в северната част на Белфаст. Той е едва на 38 години. Според публикация на "The Irish Times" убийството е било заявено от от лоялистката паравоенна организация. Случаен минувач спира, за да му помогне, но животът на бившия футболист не може да бъде спасен. За убийството му няма осъден.
Хасти не е просто нападателят, който е играл с една ръка. Той е футболист, отбелязал над 100 гола за един клуб, помогнал на отбора си да стане шампион и участвал в историческа европейска победа. А животът му напомня колко рязко спортната слава може да бъде прекъсната от събития извън стадиона. В Дъндолк името му продължава да има знаменито място в историята на клуба. Номер 9 и споменът за неговите постижения остават символ на една необикновена кариера.
Автор: Жанина Колева
ОЩЕ от "По следите на забравените": "Забравеният световен шампион", който се противопостави на Хитлер
