X
 
 

Съставено е четиридесет и четвъртото правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев

1071 5
photo of Съставено е четиридесет и четвъртото правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев
Снимка: БГНЕС

1928 г.

Първото правителство на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 г. на цар Борис III. Управлява страната до 12 септември 1928 г., след което е наследено от второто правителство на Андрей Ляпчев.

Вътрешна политика

Похитители разбиват два самолета в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк

Атентатите от 11 септември 2001 г. са поредица от 4 съгласувани самоубийствени атаки срещу САЩ, извършени на 11 септември 2001 г. в Ню ...

Новото правителство е посрещнато благосклонно както от легалната опозиция, така и от Великите сили. Непосредствено след идването си на власт кабинетът предприема редица мерки за стабилизиране на икономиката, демократизиране на обществения живот и ограничаване влиянието на Военния съюз. През февруари 1926 г. Двадесет и първото ОНС гласува частична амнистия за политическите и криминалните затворници (освободени са 7000 лишени от свобода, 1157 от тях – политически затворници). Възстановени са редица демократични права – свобода на словото и на печата, дава се възможност на БКП (т.с.) да легализира дейността си (през 1926-28 г. са образувани Българска работническа партия и Работнически младежки съюз). Парламентът започва да играе водеща роля в обществото.

Демократичните промени, осъществени от кабинета, му позволяват да получи необходимата финансова подкрепа от Запада. Още през 1926 г. на България е отпуснат от американски и английски банки т.нар. Бежански заем, чрез който са оземлени и настанени в границите на царството десетки хиляди български семейства от Тракия, Добруджа и Македония. Две години по-късно, отново под покровителството на Обществото на народите, е отпуснат нов заем за покриване на щетите от земетресението в Пловдивско и Чирпанско (над 73 000 напълно или частично разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев.

Външна политика

Във външната политика на кабинета се забелязва ориентация към Италия на базата на общото негативно отношение и териториални спорове на двете държави със Сръбско-хърватско-словенското кралство. Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за подобряване положението на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 г.

Терористи от "Черния септември" убиват 11 спортисти от Израел

Мюнхенското клане е терористична акция по време на олимпийски игри в Мюнхен 1972 г. На 5 септември 1972 г. единадесет членове от израе...

За да излезе от международната изолация, кабинетът е принуден не само да признае териториалните промени, но и да подпише на 9 декември 1927 г. спогодба с Гърция (Моллов-Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия. Областта е окончателно загубена за България, но Великите сили опрощават голяма част от репарационните задължения на страната.

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Андрей Ляпчев, е образуван от политически дейци на Демократическия сговор.

Actualno.com

Етикети:

5 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • СЕПТЕМВРИ 1918 - СОЛУНСКОТО ПРИМИРИЕ  - СПОМЕН ЗА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ 3 СЕПТЕМВРИ 1918 - СОЛУНСКОТО ПРИМИРИЕ - СПОМЕН ЗА АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ преди 2 месеца Профил на трол?
    Една жестока съдба пожела, щото на два пъти да преживея от най-близо разпятието на България: в 1913, когато ходих в Букурещ за под-писването на договора, носещ името на тоя град; в 1918 г., когато отидох в Солун за сключване на примирието. Другите преки участници от името на България в тия събития, тъй трагични за нас, са всички преселени във вечността. Tе склопиха очи без да видят делото на нашит виж още ›› е врагове рухнало, и българските завети пак засияли.Днес, при годишнината на Солунското примирие, моята мисъл лети към Андрей Ляпчев, и аз назовавам неговата безутешна сянка. Когато през август 1918 г., в отпуск от Македонската дивизия, отидох да видя Ляпчева, той бе загрижен за изхода на войната, но не ча-каше другояче нейния край освен чрез продължение на общата борба с нашите съюзници, той ми каза: - Ще заминавам скоро за Берлин, дето има да водя важни преговори. Ти ще дойдеш с мене. Имам нужда от тебе. На моята забележка, че не съм вече на служба (през 1917 г. бях си дал оставката от своя пост на пълномощен министър в Берн), той възрази, че това няма значение. През тоя период аз бях често при него. Макар да принадлежахме на две различни партии, които силно враждуваха помежду си,аз все повече ценях ширината на неговия ум, добротата му, и тая дълбока житейска мъдрост, която постоянно бе расла у него заедно с опита и с възрастта. Една вечер той ми каза, че работите на фронта вървят много зле. Пробивът на Добро поле бе вече станал.Неговото мнение беше, че трябва да се извърши един върховен опит да се спре неприятеля - Поисках - каза той - да оттеглят трите дивизии, които са оттатък Вардара и да ги съсредоточат на Бабуна планина. Отговориха ми, че българската войска не може да напусне една българска земя, взета и държана с толкова кръв. Той бе много потиснат. Не го послушаха, а следващите дни положението се много влоши и стана явно, че не може вече да удържим. Една вечер викнаха ме в Министерския съвет и Ляпчев ми каза - Не остава друго освен примирие. Тръгваме подир някой час за Солун. По пътя се научих, че нас придружавал управляващия Американската легация, добрия дядо Мърфи!У нас после мнозина вярваxa, че той спасил България от нашествието на нашите съседи. Народната признателност се изрази трогателно към него. Назоваха се улици на негово име. Когато 7 години след това поех поста си във Вашингтон, хората, които ми изказаха голямото си учудване от шума около името на техния скромен колега в София.В действителност, мистър Мърфи се присъедини към нас не случайно.Ляпчев убедил Малинова да го покани с писмо да придружи делегацията като застъпник на принципите на Уйлсъна.Григор Василев, който Ляпчев бе взел за секретар за преговорите, го връчил и с личната си молба Мърфи бе ирландец и имаше, макар и стар, горещо сърце, обичаше твърде България и макар в не добро здраве след кратки колебания се съгласил, но по път се влоши и остана в Свети Врач.На път за Солун, когато автомобила ни отнасяше в тъмната нощ към една постъпка, която ни раздираше сърцата. Ляпчев, разглеждайки разни възможности от страна на съглашенците, каза: - Ако поискат абдикацията на цар Фердинанда, ще прекъснем преговорите. Ние имаме пълномощията си от него: на него няма да изменим. Българската корона няма да хвърлим пред краката им.За борбата, която Ляпчев води в Солун, за хладнокръвието му, за това високо достойнство, което той запази в най-мъчните минути ще отбележа само, че тая му доблест принадлежи на българската история - дълбокото чувство на дълг и лоялност у тоя достоен български държавник. Докато бяхме в Солун, Ляпчев стоеше напрегнат с всичките си духовни сили. Но на връщане бе посърнал. По пътя от Дупница за Самоков срещнахме бунтовниците, които отстъпваха от боевете пред София - Да бяха ни познали - каза Ляпчев - нямаше да остане никой от нас жив. След всичко туй - добави той като към себе си - каква цена има нашия живот? Той не предвиждаше в тоя час, че неговия живот ще бъде по-нататък за България тъй ценен. (Симеон Радев,в.„Зора“,септ.1942)
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • ГРИГОР ВАСИЛЕВ за АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ 2 ГРИГОР ВАСИЛЕВ за АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ преди 2 месеца Профил на трол?
    Андрей Ляпчев е македонски българин от една от най-видните фамилии в Ресен. Негов учител и образец , който следва през целия си живот като общественик е Петко Каравелов, защото:"държеше здраво и насочваше умно съдбините на народа и държавата. Действуваше еднакво отлично и като политик, и като стратег" По време на Съединението е Андрей е ученик в гимназията в Пловдив . След провокиранот виж още ›› о от Русия сръбско нападение на България и манифеста на Княз АлександърI: " Всеки Българин, способен да носи оръжие, да дойде под Българските знамена да се бие за Отечеството и Свободата Да защитим Българската Земя", Андрей тръгва доброволец и заедно с приятеля си Никола Генадиев вървят пеш от Пловдив и се бият при Сливница. А. Ляпчев е и сред основателите на революционното и легалното македоно-одринско движение 1893г. и един от най-близките другари на великият Даме Груев.Ляпчев се бие в Македоно-одринското опълчение и в спретнатнатите от руската дипломация Балканска и Междусъюзническа войни. И съпругата му Костанца Ляпчева е доброволка и работи като като милосърдна сестра в Дедеагач. ГРИГОР ВАСИЛЕВ разказва за срещата им през април 1913 :’’ Той знаеше вече цялата верига от грешки на бившия цар и неговото правителство. Всяко звено от тая верига беше със самостойно фатално значение. Ако беше избягната поне една от тия грешки, съдбата на България нямаше да бъде тъй мрачна и зловеща. Тогавашните предчувствия и предвиждания на Ляпчева извънредно много напомнят предсмъртните му думи за облаците преди 19 май.Когато Ляпчев произнесе знаменитата си реч против заема на Радославов и Тончев в Берлин, всички – приятели и неприятели – извикаха със смесени чувства: умение и дълбочина на разбиранията първото място се пада на Андрея Ляпчев.„Англия няма да загуби и тая война“. Този възглас проникна в душата на всички българи от Ляпчева.„Ако стане необходимо, Англия и Франция ще привлекат и Съединените щати, и все пак ще победят“– това бе заключението на Ляпчев в паметната му реч. Все още август 1916 България можеше да се спаси и да избегне погрома. Румънският пълномощен министър Деруси търсеше 10 дена Радославов да му заяви, че неговото правителство предлага доброволно Добруджа до граница от 1912 г., стига България да не обявява война на Румъния Радославов се криеше и отказваше да приеме Деруси. Средата на Малинов–Ляпчев–Такев приемаше румънското предложение и се размишляваше: „ с добиването на Добруджа без война, ще се намери по-лесно изход да постигнем мир на юг“. За жалост кабинетът Малинов бе повикан твърде късно, когато задачата бе станала стократно по-мъчна за разрешение...Когато настъпиха най-тежките моменти, трябваше да се търси примирие. Ляпчев убеди Малинова да покани писмено американският генерален консул Доминик Мърфи и неговият секретар Арчибълд Уокър. Но в Св.Врач Мърфи тежко се разболя и остана в щаба на ген.Луков. Ляпчев сключи примирието. Маршал Франше д’Епре говори с уважение за него, макар да е груб и предизвикателен към мнозина Това дело на Ляпчев е истински подвиг на големия българин и аз ще се повърна обширно на тая тема Кабинетът Малинов си отиде поради нотата на генерал Кретиен за Добруджа, но Ляпчев остана министър на войната... Когато Стамболийски завзе цялата власт, една група от необуз-дани, неподготвени и в много случаи безскрупулни млади хора издигнаха лозунг за селската диктатура. Стамболийски от балкона на Външното министерство се обяви против Търновската конституция. Политическото равновесие на страната, по стопански строеж и по духовен бит всецяло демократическа, бе разколебано. Когато една среда предложи на Ляпчева след арестуването на другарите му да се скрие и да дочака в скривалището автомобила на бъдещ министърпредседател, Ляпчев отсече: „Ляпчев не може да се крие!” В Шуменския затвор Ляпчев получи още две предложения, колкото съблазнителни лично за него, толкова несъвместими с неговото достойнство и чувство на дълг към нация и държава, и разбира се, ги отхвърли с възмущение..."
  • @ 1 - !! ''Той нищо не взе от русите - „Со благо и со кротце“ не бе само метода на държавник. Тя бе и душевен вик...'' 2.1 @ 1 - !! ''Той нищо не взе от русите - „Со благо и со кротце“ не бе само метода на държавник. Тя бе и душевен вик...'' преди 2 месеца Профил на трол?
    " И след 9 юни Ляпчев наложи свръхчовешко усилие да се създаде Демократическият сговор. Изборите минаха при единство на всички стари и млади, но когато Ляпчев беше в Париж и Лондон, Малинов и Мушанов напуснаха сговора със 17 депутати. Раздялата следователно дойде в отсъствието на Ляпчева. Ляпчев беше напълно лоялен към Цанкова до деня на бламирането на последния... Управлението на Ляпчева о виж още ›› т 5 години и половина е плодовита страница в историята на съвременна България в стопанско, строително и културно отношение. Статията „Со кротце и со благо“ е от пишущия тия редове Когато Ляпчев прочел статията, извика ме и ме посрещна необичайно сдържано. „Какво си написал“, рече, че някои среди от сговора го обвинявали, че той я писал с цел да похвали себе си. Моят отговор беше: „Мисля, че вашият кабинет ще донесе успокоение и умиротворение на страната и това за мене всичко е „Со кротце и со благо“. Ляпчев фактически управляваше в по-голяма или по-малка степен всичките министерства в тия пет и половина години. Радвайки се на пълен разцвет на силите, на всестранна и грамадна подготовка, познавайки българската земя, цялото стопанство и народа, Ляпчев искаше да издигне България във всяко отношение. Той знаеше колко политическите възможности са променливи, колко съдбата е капризна. Поел ръководството на Министерския съвет в свои ръце, той работеше спокойно и неуморно и преобразяваше страната. Много често Ляпчев решаваше важни въпроси в неделя, защото биваше по-спокоен от посетители. Един неделен ден аз го посетих във връзка с един „необясним жест“на Ляпчева: по повод смъртта на Никола Пашич в Народното събрание Ляпчев направи предложение народното представителство да почете паметта му с „Бог да го прости“. Това стана, но недоумението у мнозина бе голямо.Тогава Ляпчев ми говори обширно за отношенията между сърби и българи - какво е било и какво би трябвало да бъде. „Ние сме в началото на тия отношения, каза Ляпчев; каквото е ставало - знаем го; но ние трябва да виждаме добре и да предвиждаме... Пашич е извънредно голям държавник. Аз зная какво е правил той и други, зная обаче и какво нашите не са знаели или не са съумели да направят... Историята не е приключена между сърби и българи. Трябва да се приготви по-добра история и за тях, и за нас, за поколенията... Оставете тия хора, които мърморят тук, с тяхната дребнавост и тесногръдие. Аз зная Пашича, зная Сливница, зная 1913 и 1915! Трябва да надвием много свои общи слабости... Не бъди никога песимист за България и българския народ. Аз показвам на Югославия това, което мога и го мисля за добро, аз поемам отговорността, макар да съм от Ресен, за направеното от мене, а Белград да разбира както иска...“ Поставям тия многоточия(!)| сам, защото считам, че е рано(!) да се предават всички прозрения на Ляпчева. Но цялата политика на Ляпчев беше реформи, строежи, стопанско съвземане, политическо заздравяване, следване на външната политика, която българският народ дълбоко схваща по здрав(!) инстинкт. Но зла(!) болест наскоро след туй го повали. От момента на заболяването Ляпчев се промени по цвят(!) на лице. От началото никой не разбираше тази промяна и не би могъл да повярва, че тоя човек канара няма да издържи.Ляпчев умря като велик човек. Никакво описание не би могло днес да предаде самообладанието и величието на Ляпчева в последните му часове. За България на утрешния ден той стана ясновидец тъкмо в последните месеци на живота си и на смъртния час. Възрожденеца Петко Каравелов с другарите си създаде конституцията, постави основите на държавата, изгради главните нейни стълбове и даде своя отпечатък на четвърт век от новейшата история на България; Ляпчот второто поколение е безспорно най-видният, най-плодовитият строител на България през последните 35 години. Надали има друга страна, гдето хармоничното съчетание между делото на бащата и сина в политическия живот да е тъй пълно и да покрива цели шест десетилетия. Бащата даде живот на конституцията, синът склопи очи със завещанието: „Пазете конституцията, издигайте престижа на царя!“ Идеите-двигатели на съвременна България са: Нация, Демокрация, Земя и Труд. Първите сеячи на тия идеи са Петко Каравелов и Андрея Ляпчев." („Андрей Ляпчев. Поменен лист Пет години от смъртта", изд. комитет от млади негови идейни последователи, 25 дек.1938
    : 0 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • СИМЕОН РАДЕВ:АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ -  ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СИ ОТИДЕ 1 СИМЕОН РАДЕВ:АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ - ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СИ ОТИДЕ преди 2 месеца Профил на трол?
    ‘’Аз помня майка му, баба Неда. По лице тя приличаше на древните сибили. По сърце бе лъвица. В конака, през дни на смут, тя отиваше заедно с чорбаджиите. И никой не смееше да говори така високо като нея за сиромасите и българщината. Християните се удивляваха на нейната дързост. Турците я тачеха. Тази необикновена жена не можеше да не откърми синове достойни за нея. Най-старият, Георги, деец по Ц виж още ›› ърковния въпрос, лежа в затвора в 1868 г., наклеветен от гърците. Най-младият, Никола, деец за освобождението на Македония, умря през въстанието на 1903 г., пребит от турците. Те бяха шестима братя. Народният дух те сукаха всички с майчиното си мляко. Народният дух, това бе, преди всичко друго, отличителния белег на Ляпчева. Той бе човек от Възраждането. Към тая епоха той принад-лежеше и по вяра и по разум. Затова двете страшни болести на днеш-ното време: обезсърчението и утопията, не можаха никога да го засегнат. Младините на Ляпчева бяха буйни. Той бавно узря за голям държавник. Но и Пенчо Славейков бавно узря за голям поет. Тоя род хора са като доброто вино: годините ги осъвършенствуват. Напредъкът на възрастта у Ляпчева бе наистина непрекъснат възход на ума. Той старееше в разцвет, а това бе голямото обаяние на неговата личност. Защото няма нищо по-хубаво у един народ от млади с пламък и стари с мъдрост. Ние правим голяма разлика между мъдрост и наука. Ляпчев имаше и двете. На млади години той бе чел много и може би някак разхвърляно. Но в много насоки на мисълта неговите познания бяха основни и той никога не спря да ги разширява. Запознат с много култури, той нееднакво ги възприе. Той нищо не взе от русите и твърде малко от французите. Две решителни влияния се бяха упражнили върху му: едното английско, другото немско. От англичаните той бе взел индивидуалистичното схващане на държавата и възгледите си върху конституцията и парламентаризма; от немците - идеята за историческото развитие. Понякога тия две влияния се сблъскваха в неговата мисъл; но в своето държавно изкуство той гледаше да ги доведе до помирение. В действителност, той бе човек на принципи, но не и на догми, защото тия две неща не са равнозначущи. Човек на мисълта, Ляпчев не бе особено бележит нито като оратор, нито като писател.. У Ляпчев мисълта с мъка търсеше словото. Но затуй каква съдържателност в неговите речи и писания! Фразите му са обременени с мисъл, както овощно дърво с голям плод. И, както у Каравелова, между тях срещате афоризми, в които една обширна мисъл се е събрала и блещи както в някой кладенец, привечер, луната. Голям бе Ляпчев по ум. Голям бе и по сърце. „Со благо и со кротце“ не бе само метода на държавник. Тя бе и душевен вик. Ляпчев повтори тоя вик и при смъртния си одър. Последните му думи бяха думи за обич и сговор между българите. Той умря като вярващ, с разпятието пред него. Но вярата в Бога е неразделна от вярата във вечната правда. Затова, преди да склопи очи, той искаше да види, с един пророчески взор, българските земи в сияние. Пред тоя образ на бъдещето ние, неговите съграждани от Ресен, взехме сбогом от него.’’( в. „Зора“, 11 ноември 1933 )
  • Анонимен 1.1 Анонимен преди 2 месеца Профил на трол?
    "Не зная случай в миналото, когато толкова много общественици и видни представители на българската култура да са се отзовали тъй драговолно да почетат паметта на един държавник със спомени и размишления, както е при годишнините от смъртта на Андрей Ляпчев. Всички близки на идеите и делото на Ляпчева са дълбоко трогнати и признателни, а българският народ е ободрен и укрепен от този факт – зна виж още ›› мение на времето.Макар, че той не ни оставя свои спомени и дневници, както и творчество, ние разполагаме с неговия богат архив. В нашите библиотеки са достъпни и вестниците и списанията, създадени и редактирани от него, а в дипломатическата ни история неговото място също е сред това на видните наши дипломати. И днес не може да не отбележим последният жест на Андрей Ляпчев и неговата съпруга Констанца Ляпчева, които даряват след своята смърт цялото си имущество на българската държава и на Българската академия на науките", Цочо В. Билярски
    : 0 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Дневен хороскоп за 21 ноември

Овен Днес ще сте сред хора, сред които мнозина биха искали да бъдат. Не се възгордявайте прекалено, а покажете, че сте заслужили да ст...