Ново важно открие разкрива как работи гигантската пещ на Слънцето

05 ноември 2025, 08:33 часа 525 прочитания 0 коментара

В продължение на десетилетия учените се опитват да разберат как короната (външната атмосфера) на Слънцето става толкова гореща, докато повърхността ѝ остава сравнително мека – и сега ново проучване дава важна насока. Международен екип от учени съобщава за първите ясни доказателства за наличието на торзионни Алфвенови вълни в малки мащаби по цялата корона. Тези вълни се движат през магнитни полета, усуквайки се по пътя си и пренасяйки плазма нагоре.

Повече за новото откритие

Досега изследователите бяха откривали само по-големи, изолирани Алфвенови вълни, съвпадащи със слънчеви изригвания. Наличието на по-малки Алфвенови вълни в короната беше хипотетично, но не беше наблюдавано директно.

Още: Нови три спътника ще изследват изригванията на Слънцето (ВИДЕО)

Тези вълни помагат да се обясни как свръхгорещата плазма пътува от повърхността на Слънцето, където температурите са около 5500 °C, до короната – която достига милиони градуси по Целзий – и след това освобождава енергията си.

„Това откритие слага край на продължително търсене на тези вълни, което води началото си от 40-те години на миналия век“, казва физикът Ричард Мортън от университета Нортумбрия във Великобритания.

„Най-накрая успяхме директно да наблюдаваме тези торсионни движения, които усукват линиите на магнитното поле напред-назад в короната.“

Откритието е възможно благодарение на изображения с висока резолюция, получени от най-мощния слънчев телескоп в света - слънчевия телескоп „Даниел К. Иноуе“ на Националната научна фондация на САЩ в Хавай.

Още: 400-годишна мистерия за Слънцето най-накрая беше решена

Инструментите на телескопа му позволяват да открива движението на слънчевата плазма (заредени частици) с изключителна прецизност. Плазмата е била проследявана чрез търсене на движението на прегрято желязо - излъчващо по-сини светлинни сигнатури, когато материалът се приближава до Земята, и по-червени светлинни сигнатури, докато се отдалечава.

След като изследователите успяха да премахнат смущенията от други движения на плазмените вълни, люлеещи се напред-назад, данните разкриха движението на плазмата и усукващото движение, което изследователите търсеха.

„Движението на плазмата в слънчевата корона е доминирано от люлеещи се движения“, казва Мортън. „Те маскират торзионните движения, така че трябваше да разработя начин за премахване на люлеенето, за да открия усукването.“

Защо това откритие е важно

Тези открития ни дават много по-добра представа за това как всъщност работи гигантската пещ на Слънцето и допринасят за изследванията за слънчевите ветрове, които избухват от Слънцето и достигат чак до Земята – потенциално изваждайки от строя сателитни мрежи и енергийни системи.

Още: Изумително: НАСА разкри най-близките снимки на Слънцето, правени някога (ВИДЕО)

Малкомащабните торсионни Алфвенови вълни може да допринасят за силите, необходими за изтласкване на тези ветрове отвъд влиянието на гравитацията на Слънцето, както и да помагат на короната да достигне своите абсурдно парещи температури.

Възможността да се видят процесите в действие и да се моделират точно означава, че прогнозите за космическото време могат да бъдат подобрени, което потенциално ни дава повече предупреждения за геомагнитни бури, които биха могли да засегнат Земята.

Сега, след като открихме тези малки Алфвенови вълни, бъдещата работа може да разгледа техните механизми и разпределения по-подробно и в по-широки региони на короната. Други теории за това как работи Слънцето също могат да бъдат по-стриктно тествани и изследвани.

„Това изследване предоставя съществена валидация за гамата от теоретични модели, които описват как турбуленцията на Алфвеновите вълни захранва слънчевата атмосфера“, казва Мортън.

„Преките наблюдения най-накрая ни позволяват да тестваме тези модели спрямо реалността.“

Изследването е публикувано в Nature Astronomy.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Весела Софева
Весела Софева Отговорен редактор
Новините днес