Повърхността на Меркурий е богата на диаманти, смятат учени

„Вълната на налягане от падащите на планетата астероиди и комети може да трансформира графита в диамант – казва Кенън. – По такъв начин близо до повърхността може да лежат множество диаманти."

Малка звезда изпуснала гигантски лъч антиматерия

Международен екип астрономи са успели да получат изображение на лъч от материя и антиматерия с дължина 65 трилиона километра, използвай...

Прочети повече

Диамантът е алотропна форма на въглерода, която се образува при високо налягане от други форми – като например графит. Според изчисленията на учените, когато младият Меркурий е бил покрит с океани от магма, върху тях е плувал слой графит. Освен това Меркурий е преживял два пъти по-интензивна Късна тежка бомбардировка – период на падане на голям брой метеорити преди 4,1–3,8 милиарда години.

Кенън е моделирал последствията от честите удари на астероиди върху горните 20 километра от кората на Меркурий в продължение на милиарди години. Според изчисленията му графитният слой може да достига до сто метра, а ударното налягане на астероидите би било достатъчно, за да превърне 30-60 процента от този слой в диаманти. В полза на такава възможност говорят и находките на Земята на много съдържащи диаманти метеорити, като Алмахата Сита, паднал в Нубийската пустиня през 2008 г.

Тази хипотеза ще може да се провери през 2025 г., след като на Меркурий пристигне европейско-японският апарат BepiColombo с множество камери и спектрометри.

Меркурий се отличава с неголеми размери. Той е по-малък от някои луни в Слънчевата система: Титан и Ганимед. Една година на Меркурий трае 88 земни дни (за такъв период от време той прави пълен оборот около Слънцето), а един ден на първата планета в Слънчевата система трае 58,6 земни дни.

Меркурий е практически лишен от атмосфера, така че на повърхността му има резки температурни промени. Осветената страна се нагрява до 426 градуса по Целзий, но нощната страна се охлажда до -178 градуса.

Тъмната страна на Вселената: Как черните дупки са станали свръхмасивни

Ранната Вселена вероятно е имала свой "тъмен сектор", състоящ се от свръхлеки частици тъмна материя. Тези частици са помогнали за образ...

Прочети повече

Учените отбелязват, че Меркурий съдържа голямо количество въглерод под формата на графит. За повечето известни планети въглеродът е част от вътрешното ядро, но Меркурий е натрупал въглерод в кората, а не във вътрешността.

Моделът на Кенет е показал, че ударното налягане на метеоритите и силното нагряване трябвало да е превърнало 30 до 60% от графитените породи в диаманти. Количеството диаманти на Меркурий вероятно е до 16 квадрилиона тона, въпреки че скъпоценните камъни вероятно ще бъдат малки и произволно разпръснати в седиментите.

Тази теория вече е намерила косвено потвърждение. Някои планетолози заявили, че са видели тъмни петна, вероятно от графит, на снимки на Меркурий, направени от космическия кораб Messenger на НАСА.

Впрочем диамантите на Меркурий е малко вероятно да приличат на земните. Най-вероятно това са "мръсни" камъни, състоящи се от смес от графит, диамант и някои други форми на въглерод.

Учените също така заключили, че в древни времена Меркурий може да е бил много по-голям. Сега масата му е 1/18 от масата на Земята, но преди няколко милиарда години той е "тежал" между 03-0.8 земни маси. В резултат на метеоритната бомбардировка значителна част от външните породи са се откъснали и разпръснали в Слънчевата система. Това може да се е случило 10-20 милиона години след образуването на планетата.

Учени ще приветстват "десетилетието на Венера" с три нови мисии

От десетилетия втората планета в Слънчевата система остава почти неизследвана – в момента само един спътник, Akatsuki, изследва н...

Прочети повече

ВИЖТЕ ОЩЕ: Вулканичната дейност на Меркурий е спряла преди 3,5 милиарда години