Международната космическа станция (МКС) току-що отбеляза знаков етап от своето съществуване, но дните на историческата орбитална лаборатория са преброени и през 2030 г. части от нея ще паднат в района на точката "Немо", или гробището за космически кораби, пише сайтът Спейс.
Втори ноември отбеляза 25-годишнината от непрекъснатото обитаване на МКС, която си е извоювала място в историята като едно от най-великите (и най-скъпи) технологични постижения на човечеството. Хората обаче няма защо да се готвят за отбелязването на нейната 50-годишнина, тъй като орбиталната станция е в последната фаза от съществуването си.
Американската космическа агенция НАСА и нейните партньори планират да изведат остаряващото съоръжение от орбита към края на 2030 г., като използват модифицирана, изключително здрава версия на товарната капсула "Дракон" на "Спейс Екс", за да я спуснат над необитаема част от океана.
Още: Важна бактерия за човешкото здраве може да оцелее в Космоса
Къде ще намери гибелта си МКС
МКС ще завърши своя жизнен път в т.нар. "гробище за космическите кораби" - част от Тихия океан, разположена около точката "Немо", която е кръстена на известния капитан на подводница от романа "Двадесет хиляди левги под водата" (1871) на Жул Верн.
"Това отдалечено място в океана се намира на около 2688 километра от най-близката суша", припомнят от Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA).
Тази отдалеченост обяснява привлекателността на точката "Немо" за планиращите мисии, които през последните десетилетия са изхвърлили там няколкостотин големи космически кораба: ако наблизо няма суша, практически няма вероятност падащи парчета от горяща техника да нанесат вреда на хора, сгради или друга инфраструктура.
Още: Какво следва, след като НАСА разбие Международната космическа станция през 2030
Някои части от МКС вероятно ще оцелеят при огненото си навлизане в атмосферата.
Инженерите на НАСА очакват разпадането на орбиталната станция да се случи като поредица от три събития: първо отделяне на слънчевите панели и радиатора, последвано от разпадане и отделяне на непокътнатите модули и сегмента на фермата и накрая фрагментиране на отделните модули и загуба на структурната цялост на фермата - най-големия компонент на МКС.
Докато отломките продължават да навлизат в атмосферата, се очаква външната обвивка на модулите да се стопи и да изложи вътрешното оборудване на бързо нагряване и топене, обясняват от НАСА.
Според очакванията повечето хардуерни елементи на станцията ще изгорят или ще се изпарят по време на интензивното нагряване при повторното навлизане в атмосферата. Някои по-плътни или устойчиви на топлина компоненти, като например сегментите на фермата, се очаква да оцелеят и да паднат в необитаемия район на океана.
Още: НАСА избра кой да разруши МКС през 2030: SpaceX на Мъск
Този анализ се основава на поведението при повторно влизане в атмосферата на други големи космически апарати като съветско-руската космическа станция "Мир" и "Скайлаб" на НАСА. Последните дни на тези две орбитални станции носят някои поуки за планиращите мисии, особено имайки предвид, че орбитата на Земята става все по-пренаселена.
През март 2001 г. Русия насочи "Мир" към контролирано завръщане в атмосферата близо до точката "Немо".
НАСА се опита да се освободи от "Скайлаб" над Индийския океан през юли 1979 г., но не успя напълно и обгорени части от станцията паднаха върху част от Западна Австралия, а град Есперанс, както е известно, наложи на американската космическа агенция глоба от 400 долара за замърсяване.
С дължина 33 метра и тегло 130 тона, "Мир" остава най-големият обект, паднал на Земята над гробището за космически кораби (или където и да е другаде). Международната космическа станция обаче ще подобри този рекорд: тя е дълга колкото футболно игрище и тежи 460 тона.
Източник: БТА
