Часовниците на Марс работят по-бързо поради по-слабата гравитация и ексцентричната орбита на планетата. Времето на Марс минава по-бързо, отколкото на Земята - с около 477 микросекунди на ден. Изданието Space.com пише за това. Нийл Ашби и Биджунат Патла от Националния институт за стандарти и технологии на САЩ изчислиха часовата разлика между Марс и Земята.
Времето на Марс - защо минава по-бързо, отколкото на Земята
Учените са взели предвид силата на гравитацията на Марс (тя е пет пъти по-слаба от тази на Земята), скоростта и елиптичността на орбитата на Марс около Слънцето и гравитационното влияние на Слънцето, Земята и Луната. Теорията на относителността показва, че часовниците могат да работят по-бързо или по-бавно в зависимост от гравитационното поле, в което се намират, и от това колко бързо се движат. Това явление се нарича забавяне на времето.
Нови доказателства: Животът на Марс може да е съществувал от много по-рано
Марс е малко по-различен: той е по-далеч от Слънцето, така че се върти по-бавно и часовниците на планетата първоначално работят по-бавно. Но поради по-елиптичната си орбита, Марс понякога се движи по-бързо, а понякога по-бавно, докато се приближава или отдалечава от Слънцето. Освен това времето се влияе от различното разстояние на Марс от гравитационните полета на Слънцето и системата Земя-Луна.
Преди това учените откриха, че животът на Марс може да е съществувал по-дълго, отколкото се смяташе досега. Въпреки че учените отдавна са съгласни, че Марс някога е имал вода и по-плътна атмосфера, точните граници на „ерата на живота“ на планетата остават предмет на дебат.
Учени: Огромни територии на Марс се променят драстично за миг
Въпреки че учените отдавна са единодушни, че Марс някога е имал вода и по-плътна атмосфера, точните граници на „ерата на живота“ на планетата остават предмет на дебат. Водата започва да изчезва между 4,2 и 3,7 милиарда години, тъй като слънчевият вятър постепенно „прочиства“ атмосферата. Смятало се е, че след това Червената планета бързо губи обитаемостта си.
Ново проучване обаче предполага, че марсианските условия може да са останали доста влажни за дълго време.
Екип, ръководен от Димитра Атри от Центъра за астрофизика и космически науки към Нюйоркския университет в Абу Даби, анализира древни пясъчни дюни във формацията Стимсън в кратера Гейл, където Curiosity многократно е регистрирал доказателства за „литификация“ – процесът, при който пясъкът се превръща в камък под въздействието на вода.
За пръв път: Учени записаха мълнии на Марс и обясниха защо това е важно
