България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
17 ноември 1885 година: Паметен ден в историята на България
На 17 ноември 1885 година (5 ноември по стар стил) е началото на Сливнишката епопея от Сръбско-българската война. В паметната битка при Сливница на този ден българите не само нанасят погром на сръбската армия, но и разбиват мечтите и амбициите на сръбския крал Милан, който след Съединението на България е имал цел да влезе в София на бял кон, диктувайки съдбата на родината ни. Крал Милан предявява следните искания - отказ от Съединението, предаване на територии от България в полза на Сърбия до река Искър, както и преместване на столицата ни в Търново. Въпреки че Сливнишката епопея е продължила само три дни, за векове напред тя оставя важен завет на идните поколения как се брани родината.
Българският генерал, който разгроми руснаците: Ще ги прогоним, тук е България!
17 ноември 1912 г. в историята на България: Какво се е случило на този ден?
На 17 ноември 1912 година започва Чаталджанската операция (17 - 18.11.1912г.). Под ръководството на ген. Радко Димитриев след победа в Люлебургас, Първа и Трета български армии, които са били общо 176 000 войници, се намират само на около 30 км. от Цариград. Но за да стигнат до там, те трябва да преодолеят Чаталджанска линия и да победят 107 400 турски войници. По онова време и двете войски се борят и с епидемия от холера, като при турците тя е по-тежка.
В 05:30 сутринта на 17 ноември 1912 година, Първа софийска дивизия нанася атака на турците, но спира при Папас-Бургас. Причината за отстъплението е лошо разположение на Българската артилерия. Удари нанася и Шеста бдинска дивизия, която минава р. Карасу. В участъка Накашкьой атакува укрепление 7 от Девета плевенска дивизия. За 35-и Свищовски полк близката река се оказва дълбока и голяма част от войниците губят живота си при нейното преминаване. Под силен турски обстрел погада и бригада от Девета плевенска дивизия. Трета балканска дивизия също я атакува, считайки я погрешно за турска пехота.
Българският поет, загубил окото си при Дойран и убит при "справка" в полицията
Ген. Димитриев издава заповед за подготовка за решителна атака на следващия ден. 29-ти Ямболски полк превзема Илеритабия. Но заради лоша координация българският полк попада и под български обстрел, заради което се оттегля сутринта от фронта. Четвърти плевенски полк успява да завземе само предните окопи на Мешелик-табия.
На фона на ръмящия дъжд и гъста мъгла на 18 ноември турците контраатакуват. Стигайки до село Еникьой, българските военни сили не издържат на атаката и отстъпват. Българските военни сили бележат неуспехи по целия фронт заради лошото време и проблеми с координацията. Това води до техни загуби - 2838 са убитите и изчезнали български войници, а почти 9000 са ранените.
Заради влошените климатични условия и проблеми с координацията, ген. Радко Димитриев решава да прекрати атаката на Чаталджанската позиция. Между страните от Балканския съюз и Турция е сключено временно примирие на 20 ноември, което трае само 2 месеца.
Неуспехът в Чаталджанската операция е първи неуспех на българската армия през войната. Турците разбират, че българският войник не е непобедим.
