В годините, когато споровете сред кандидат-аналитиците заплашвали да разрушат крехкото единство на фройдисткото движение, се разгаряла дискусия относно психологията на жените. Дискусията била по принцип учтива, но засягала самата същност на теорията на основателя на движението. В средата на 1920-те години Фройд предсказал, че опонентите му ще критикуват неговите възгледи за женствеността като враждебни спрямо женските стремежи и пристрастни в полза на мъжете. Предсказанието му се сбъднало, а и критиката била далеч по-злобна, отколкото той би могъл да си представи.
Вярно, че той казал много неща, които дълбоко обиждали жените, но не всички от теоретичните му позиции и лични мнения били оскърбителни.
По отношение на женската психология Зигмунд Фройд понякога бил направо невежа. В края на 1924 г., опитвайки се да разреши някои въпроси относно клиторалната и вагиналната чувствителност, повдигнати от Карл Абрахам, основателят на психоанализата признава, че въпреки общия си интерес към темата, той „не знае абсолютно нищо за нея“. Тя е нещо като „непознат континент“ за него.
Още: Фройд: Колкото по-безупречен е човек външно, толкова повече демони има вътре в него
Приблизително по същото време казва на Мари Бонапарт, че от тридесет години изучава „женската душа“, без особено да го афишира. Той пита: „Was will das Weib?“ – „Какво иска жената?“ Но това е и жест на безпомощност, израз за недоволството на основателя на психоанализата от пропуските в неговата теория. Ако искате да знаете повече, съветва той своите читатели, „обърнете се към собствения си житейски опит или към поетите, или изчакайте, докато науката може да ви даде по-задълбочена и по-последователна информация“. Личната кореспонденция на Фройд е пълна с подобни декларации за невежество. Когато бил сигурен в нещо, той го казвал; но щом ставало дума за жени, не бил толкова сигурен.
Още от ранно детство Зигмунд Фройд бил заобиколен от жени. Голямата любов на зрелия му живот, страстта му към Марта Бернайс, се стоварва върху него на 25-годишна възраст, носейки със себе си свирепо чувство за притежание и пристъпи на ирационална ревност.
Основателят на психоанализата казва, че връзките с жени никога не биха могли да заменят мъжкото приятелство за него, но очевидно не е безразличен към тях. Жените също преобладават в професионалния му живот и всички те се превръщат в основни фигури в историята на развитието на психоанализата.
Още: Зигмунд Фройд: Срещаме само онези, които вече съществуват в нашето подсъзнание
През зимата на 1901 г. Фройд е подпомогнат да получи професорска длъжност от две влиятелни покровителки... Нещо повече, много по-късно, вече като най-известния психоаналитик в света, той е обект на възхищение от жените и е приятел с такива красиви, интересни и образовани студентки като Лу Андреас-Саломе и с такива пациентки като Хилда Дулитъл. Много от жените, които той цени - Хелън Дойч, Джоан Ривиер, Жан Лампл дьо Грут, Рут Мак Брънзуик, Мари Бонапарт и, разбира се, дъщеря му Анна - правят значителен принос за развитието на психоанализата.
През 1910 г., когато Виенското психоаналитично дружество преразглежда устава си, Исидор Садгер заявява, че е против допускането на жени за членове, но Фройд не е съгласен. Той „счита за сериозно несъответствие да се изключват жени по принцип“.
По-късно Фройд дори предполага, че жените-анализатори, като Жан Лампл де Грут и Хелън Дойч, могат да проникнат по-дълбоко от мъжете в ранния период на развитието на момичето, който изглежда „толкова древен и неясен“. Те служат като по-подходящ заместител на майката, отколкото който и да е мъж. По този начин Фройд признава, че във важни аспекти на психоаналитичната практика една жена може да бъде по-компетентна от мъжа.
Това е сериозен комплимент, макар и не без известна горчивина: забележително признание от мъж с репутация на непоколебим антифеминист, а също и фин намек за самите тези предразсъдъци. Така жената-анализатор, скрито признава Фройд, е най-подходяща за работата, за която е биологично предназначена: майчинството.
Още: Зигмунд Фройд: Kак хората проектират емоциите си върху вас
