Не, не е "Под игото"!
Романът “Под игото” от Иван Вазов е завършен през 1888 г. , а като отделно издание излиза през 1894 г.
“Ничтожна фамилия и въздушна природа” е едно уникално съчинение, написано от майстора на нестандартния изказ Нягул К. Семков. Издава го през 1885 г..
Кой е Нягул К. Семков?
Още: Топ 10 признака за съвместимост на характери в една връзка
Още: Как да спрете покълването на картофите до лятото
Роден около 1850 г. в Клисура. Родителите с голям труд са го изучили на четмо и писмо. По време на Априлското въстание домът му е бил опожарен. След Освобождението Нягул се преселва в София и отваря гостилница.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мисията е възможна: Ето как се прави кок на къса коса
Още: Коридорът на затъмненията се затваря след 21 септември: Какво да очакваме преди да приключи
Какво променя живота на Нягул К. Семков?
През 1882 г. посетител на гостилницата променя живота му. Начетен младеж, който носи със себе си новичка книжка, а на корицата пишело: „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш. Испански роман от М. Сервантеса“. Той не знае кой е Сервантес и Дон Кихот, а още по не знае какво е „роман“? Единственото, което е знаел – къде се намира Испания.
Взема книгата назаем за месец и я изчита страница по страница като решава да напише и той роман.
Още: Забравете скъпите бои: Тази съставка прикрива сивата коса за минути
Още: Защо сините очи не са наистина сини и защо зелените очи са толкова рядко срещани
Ръкописът му е завършен през 1884 г., а финално най отгоре пише „роман“ и слага заглавието:
“Ничтожна фамилия и въздушна природа”. Тъй като смята, че не е написал достатъчно, уточнява, че това е „Том 1“.
Романът му е по-скоро философски, разсъждава за Вселената и мястото на земните обитатели в нея. Вълнува се от различни казуси: Защо човекът расте, а камъкът не расте? Защо природата е въздушна, а човешкият род „ничтожен“ – като прашинка в безкрая и Космоса...
Така се ражда семковщината, синоним на графоманията и пустословното съчинителство.
Романът му е конструиран върху въпроси и отговори. Няма диалози, разговаря със себе си.
През 1886 г. Нягул Семков е поставен в компанията на некадърниците, които пишат. Ето какво пише в една рецензия, написана от известният Свирчо:
Произведенията на Тодор Станчев, Нягул Семков и пр….съветваме публиката да не си дават парите за тях. Наречени са още литературни боклуци.
Нягул Семков е очаквал признание и чест, а е получил гавра, унижение и обида. Романът му се оформя като залежала литература, а и читателите тогава не са били много запознати с романите. 1896 г. Алеко Константинов също подлага Семков на критика.
Не се знае за съдбата на Нягул Семков – кога и къде е починал. Явно това е станало около 1900 г., защото Пенчо Славейков го споменава през 1902 г. като „приснопаметний Семков“.
Той става жертва на усилието си да създаде първия български роман.
