Учението на Ницше изиграва фатална роля в историята на миналия век. Светогледът на философа се формира под влияние на трагични събития в живота му, тясно свързани с неговите възгледи. Много от съвременниците на Ницше вярват, че той плаща за своята дързост и свободомислене с лудост, която сломява духа му в последните години от неговия живот, потапяйки го в атмосфера на самота и мъки. Светогледът, който толкова възмущава много от съвременниците му, и личната драма на Ницше намират отражение в учението, което разтърсва Европа в края на 19 и началото на 20 век. „Досега всички създания са създали нещо, което ги е надминало, а ти искаш да бъдеш отливът на тази голяма вълна и да се върнеш към зверовете, не да победиш човека? Какво е маймуната за човека? Посмешище или болезнен позор. И същото трябва да бъде човекът за свръхчовека - посмешище или болезнен позор.“ (Ф. Ницше, „Тъй рече Заратустра“).
Що се отнася до произведенията на Ницше, първото нещо, за което се сещаме, е свръхчовекът, който се свързва с нацистките проповеди за превъзходството на арийската раса и мечтите за „високи, стройни и руси“ хора, изпълващи градове по целия свят. Оказва се обаче, че първоначално идеята за свръхчовека е била нещо друго и едва по-късно е била изопачена от идеолозите на нацизма.
Идеята за свръхчовека някак от само себе си и съвсем естествено възниква във време, когато философията е била на кръстопът, не знаейки накъде да поеме. До онзи момент се е смятало, че всеки индивид може безкрайно да се усъвършенства и развива, че е добър и справедлив по природа - и рано или късно ще достигне предела на всяко съвършенство. През 19 век обаче философите стигат до заключението, че това изобщо не е така и че човекът е фундаментално несъвършен, незначителен, неразвит. Именно на вълната на подобни упадъчни, декадентски настроения се появява учението на Ницше за свръхчовека.
Още: Особености на децата индиго
Първото нещо, което той бърза да заяви, е смъртта на Бога. Тази фраза не бива да се приема буквално. Не става дума за факт на смърт, а за това, че по времето, когато Ницше е писал книгата си, мисленето за Бог е било практически невъзможно (тоест, философският бог, богът на метафизиката, чрез когото човекът се е стремял към съвършенство, е умрял).
Но в такъв длучай какво е заменило божеството, което вече не е съществувало? Разбира се, това не може да е просто човек, тъй като на трансцедентния фон той е просто едно недоразвито животно. Само същество, истински надарено със съвършенство - тоест свръхчовек, би могло да стане новият Бог.
А въпросът какво е свръхчовек у Ницше е съвсем лесен за отговор, базиран на книгата му „Тъй рече Заратустра“. Именно в нея философът е поместил учението си за същество, призвано да служи като пример за подражание и цел на развитието на всички обикновени хора. Свръхчовекът е същество, чийто ум е толкова съвършен, че му позволява да контролира тялото и волята си. Това е същество, което презира света на обикновените хора и го оставя в планините, за да постигне най-високо съвършенство на мислите и действията. За пример на такъв свръхчовек Ницше смята древноперсийския пророк и основател на зороастрийската религия Заратустра, който се превръща в главен герой на книгата. Според философа това е много лесно - той препоръчва на всеки, който е решил да се издигне над обикновеното и да надмине несъвършената си човешка природа, да последва примера на великия пророк и да направи скок през онази бездна, макар и нечовешка, която разделя простия човек от свръхчовека. Или поне да опита.
Проф. Стивън Хокинг се страхувал от делата на "свръхчовеците"
