Филмът „Великият диктатор“ е много различен от предишните филми на Чарли Чаплин, и не само защото е първият му звуков филм. Това особено личи, ако гледате документален филм за предвоенна Германия и възхода на нацизма. Всъщност за „Великият диктатор“ е доста трудно да се пише просто като за филм, да се възприема просто като кино. Когато се пише за подобни филми, в крайна сметка се оказва, че се пише за историята, за исторически процеси и явления; от само себе си се натрапват паралели и сравнения с исторически личности. Това особено личи в текста на речта, която се чува в края на филма.
Той е сниман по време, когато международната общност осъжда Хитлер, но мнозина тайно се страхуват от него. Никой тогава все още, може би, не е можел да си представи мащаба на амбициите му. И никой не е можел да си представи ужаса, който се е случвал в концентрационните лагери. Така, че не може да се вини Чаплин, който в кратка сцена си представя концентрационен лагер като двор със затворници, които се разхождат в кръг с тежести на краката си. Като обикновен затвор. Много е странно да гледаш сцените с „погром“ в гетото след, примерно, „Списъкът на Шиндлер“. „Великият диктатор“ понякога е едновременно забавен и ужасяващ. Но свободният, жизнерадостен смях, който предизвикват ранните филми на Чаплин, не се чувства тук. Да, има и по-романтични, даже мелодраматични моменти, при които (ако не е темата за Хитлер) филмът доста ще прилича на стандартна (макар и много сладникава) холивудска продукция от епохата.
Но, разбира се, най-голямата ценност на филма не е смехът, мелорамата или лириката. По онова време все още никой друг в киното не е опитвал да се заеме с толкова чувствителна тема като нацизма. Голямата заслуга на Чаплин, преди всичко, е именно защото я е повдигнал. И, разбира се, значението на филма е, защото, съзнателно или не, служи на някаква цел; защото основното му послание, неговият морал, е това, което има значение. И това „послание“, тази „поука“, присъства съвсем директно и изрично в края на филма, когато главният герой произнася легендарната си реч.
Още: Омразата ще отмине, диктаторите ще умрат: Първият монолог на Чарли Чаплин (ВИДЕО)
Разбира се, изричната „поука“ най-често е отличителен белег на лошите, дидактични филми. Но талантът и състраданието на Чаплин издигат филма далеч над всяка пропаганда. И такава изрична форма на изразяване на този морал е оправдана от целта на филма, от ужасите, които се разигравали в Германия по онова време.
Малкият бръснар се качва на подиума и започва да говори. И тогава, неочаквано, настъпва трансформация - той вече не е бръснар, а самият Чаплин. Това дори не е велик Актьор, а велик Човек. И той се обръща към нас, публиката, към всеки от нас. Ефектът от присъствието му е толкова поразителен, че изглежда сякаш Чаплин е на път да слезе от екрана и да влезе в стаята. И думите му, макар и просто реакция на случващото се тогава, през 1940 г., в един момент започват да звучат много съвременно точно и именно сега, в началото на 21-ви век г. И ефектът от присъствието му се засилва. Чаплин надхвърля не само пространството, но и времето. Речта му звучи крайно актуално. Някои днешни политици си заслужава да я препишат и да си подчертаят определени части от нея.
Неслучайно Алберт Айнщайн писал на Чарли Чаплин още преди звуковото кино:
„Това, на което се възхищавам в работата ви, е нейната универсалност. Не казвате нито дума, но целият свят ви разбира.“
Още: Знаете ли къде е роден Чарли Чаплин?
И съвсем в своя весел стил Чарли Чаплин отговаря на Айнщайн:
„Вярно е, но вашата работа е още по-велика: целият свят ви се възхищава, а никой не ви разбира“.
Синът на Чарли Чаплин ще се срещне с български артисти в София и Пловдив
