Виц на деня, 21 май

Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:

— Мога ли да ви помогна, господине?

— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.

— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?

— Не. Искам трийсе и девети, моля.

— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.

— Искам трийсе и девети, моля.

— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?

— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.

Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:

— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.

— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?

— Вие.

— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?

Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.

— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.

— Ще ми дадете ли обувалка?

— Ще ги обуете ли?

— Да, разбира се.

— За вас ли са?

— Да! Ще ми донесете ли обувалка?

Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.

Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.

— Добре. Ще ги взема.

Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.

— Да ви ги увия ли?

— Не, благодаря. Ще остана с тях.

Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.

Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.

— Какво става с теб? Зле ли ти е?

— Не. От обувките е.

— Какво им е на обувките?

— Стягат ме.

— Какво е станало? Намокри ли ги?

— Не. По-малки са с два номера.

— Чии са?

— Мой.

— Не разбирам. Не те ли болят краката?

— Страшно ми убиват.

— Ами тогава?

— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.

— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.

— И какво?

— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!

Вицове за Иванчо

Вицове за счетоводители

Супер смешни вицове

Нови вицове, 2022 г.

Стари български вицове