Ако утре започне войната: Как е устроена армията на Донбас

Коя действаща армия се противопоставя на въоръжените сили на Украйна в Донбас? Общоприето е, че народните милиции от ДНР и ЛНР имат повече танкове от Република Полша и отдавна се състоят от професионални военнослужещи, които заради получаваната заплата хората ги наричат „петнадесетхилядници” - за разлика от„ безплатните "доброволци от 2014 г.

Реалността е малко по-различна. Заплатите в Корпуса (както с уважение наричат "народната милиция" в Донецк) започнаха да се увеличават от март 2021 г., но хората там са отчасти еднакви - онези хиляди мъже, които са тръгнали със Стрелков от роднините места в Славянск, Дружковка и Краматорск нямаше къде да отидат, мнозина продължават да служат в 7-ма бригада край Дебалцево или в 100-та бригада край Докучаевск и Александровка. През годините на войната се формира малък гръбнак от хора, за които войната и родният им полк се превръщат в техния истински и единствен дом.

Въоръжените сили на ЛДНР сега са в два мотострелкови корпуса, създадени стриктно в съответствие с руските устави, автономни един от друг. Единият - Донецкият - малко по-голям, другият – Луганският, е по-малък. Според наблюдатели те са въоръжени с 650 танка, 1300 бойни машини на пехотата, 500 оръдия и около 260 многоцелеви ракетни системи (РСЗО) като част от батареите „Град” и „Смерч”. За сравнение, сега украинската армия разполага с 450 бойни танка, което е един и половина пъти по-малко.

Иначе всичко е логично - малките републики на Донбас не са в състояние да съберат чак толкова много хора под оръжие. Според различни оценки това са от 28 до 34 хиляди войници, при общо население от 3,7 милиона на Републиките. Освен това тук не се включват онези, които напускат, за да работят в Русия.

Останалата оредяла система от военно-регистрационни служби контролира мобилизационния резерв и се бори да попълни корпуса с нови войници по договор. Например, Киевският окръжен военкомат отговаря за три района на Донецк.

Спокойни дискусии се водят около въвеждането на универсален набор - наистина няма работа за мъже в самопровъзгласилите се републики, в училищата има много деца от семейства с един родител, чиито мъже отиват да работят в Липецк, Мурманск, Норилск. След училищата и университетите младите хора в по-голямата си част също се стремят да напуснат региона. Компромис с реалността беше първият указ за първата наборна военна служба в ДНР: от 1 до 6 април са призовани само 200 души на възраст от 18 до 28 години.

Също така е невъзможно да се каже, че в ДНР съществува структурирана общност от онези, които са се борили, като руския „Съюз на доброволците от Донбас“.

Фронтът в Донбас е с дължина повече от 400 километра по криволичеща линия, старателно заобикаляща всички големи градове. Войната избухна в степта на прага на градовете Донецк, Макеевка, Авдеевка, Ясиноватая, Горловка, Дебалцево, Мариупол и Луганск, всяка престрелка се вижда и чува от балконите на девететажните сгради.

Стотици танкове и оръдия бяха събрани в сборни танкови батальони и артилерийски бригади - съгласно споразуменията от Минск цялото оборудване с калибри на оръдията от 100 мм и повече трябва да бъде в специални зони за съхранение под надзора на ОССЕ. Разбира се, понякога ОССЕ отбелязва в докладите си за танкове и оръдия извън складовите помещения, но все пак тези подразделения са базирани далеч от предната линия.

Основният танков център на самопровъзгласилите се републики е град Красний Луч в ЛНР. В ДНР има полигон за танкове и собствена база близо до Харцзиск. Оборудването се нуждае от обслужване, но силно липсват хора, които да служат в пехотата в окопите.

Местните военни сили са преминали през три етапа в своето развитие. След независими батальони, бригади и други „казашки“ формирования, през май 2015 г. се започна изграждането на ефективна армия, но до смъртта на Захарченко министерствата запазиха своите подразделения „специални сили“. Цял полк беше в Министерството на извънредните ситуации, с рота разполагаше железницата, влиятелното Министерство на данъците и митата също имаше свои сили, влиятелна беше и Държавната служба за сигурност. Държавните отбранителни сили бяха освободени заедно с цялото местно Министерство на отбраната, хората бяха разпределени по части. Бойни части останаха само в Министерството на вътрешните работи и в Министерството на държавната сигурност.

При единно командване службата в окопите веднага стана скучна и еднообразна до невъзможност. Специални мисии се изпълняват от двойки снайперисти, отделни сапьори, понякога минометчиците се придвижват до позициите. По време на последното примирие пехотата изпълни заповедта, забраняваща откриването на огън. Много хора се отегчават, в Русия на квалифицираните работници се плаща много повече от тези, които се бият в ДНР - хората напускат, други, по-малко мотивирани, идват.

Мотивираната пехота е основният дефицит на войната в Донбас. Позициите са заети от групи от пет или шест души, опорните пунктове са на разстояние един и половина километра, между тях има минни полета и на теория „контролирана от огъня“ територия. Едни и същи полкове и бригади от ДНР са заемали едни и същи позиции от години - войниците в зоната им на отговорност познават добре всеки храст, греда или местна купчина отпадъци. Те познават врага отдавна, разбират особеностите и навиците на командването на всяка сменяща се бригада на въоръжените сили на Украйна.

В сегашното обостряне, през февруари, на някои места започна изграждането на втори отбранителни линии. Често обаче те просто няма къде да се прокарат - от окопите край Ясиноватска до центъра на Донецк с кола отнема десет минути, до донецкия мост „Путиловски”, че и от летището, от украинските позиции в района на Авдиевка - танкът ще достигне след пет минути. Позициите на украинските въоръжени сили са оборудвани в Пески, предградие на Донецк, където преди живеели най-богатите. От украинските Маринка и Красногоровка хората ходели на работа в Донецк пеша, сега фронтовата линия е почти до сградите на града.

Подготовката за евентуално избухване на война е в ход - вътрешни контролно-пропускателни пунктове отново се появиха в Горловка, край Енакиево започнаха демонстративно да копаят окопи и да строят допълнителни контролно-пропускателни пунктове в града. Но никой тук не се съмнява - силите на самопровъзгласилите се републики сами по себе си не могат да се втурват към границите на регионите, най-много - за локална операция в близост до някакво населено място. Типична голяма битка тук е изненадваща атака от дузина бойци към точка, в която шестима души се защитават. И тази „война“ се покрива мощно от няколко артилерийски дивизии от двете страни наведнъж. През последната година нямаше такива големи битки.

В случай на нападение от украинските въоръжени сили, силите на Л/ДНР ще се оттеглят в градските райони и ще се бият в очакване на помощ от Русия. Украинската армия в своите планове изхожда от факта, че такава помощ ще пристигне не по-късно от 72 часа, което обезсмисля всяка "решителна атака". Ситуацията е патова. Следователно войната е възможна само в краен случай.

Превод: Ганчо Каменарски