Изглежда, че диктаторът Владимир Путин отново е променил военните си цели, разширявайки ги, за да подчини цяла Украйна, докато армията му ускорява настъплението си по фронтовата линия, пише The Telegraph. Неотдавна, когато вниманието на света беше насочено към конфликта в Близкия изток и ядрената програма на Иран, руският президент на практика заяви "цяла Украйна е наша", казвайки как там, където се говори руски език, било "руско".
"Има старо правило: където стъпи кракът на руски войник, там е наше", каза Путин на икономически форум в Санкт Петербург. По същото време руските войски започнаха офанзива срещу Суми, въпреки че първоначално тази територия не беше сред четирите области, анексирани през 2022 г.
Междувременно мирните преговори стигнаха до още по-задънена улица, но войната не спря. Самият Путин обяви, че е превзета последната част от Луганска област. Ако това се потвърди, областта ще бъде първата, която изцяло ще попадне под руски контрол след анексирането на Крим през 2014 г. Още: Орбан обвини Зеленски, че е отказал да спре войната
Путин иска цяла Украйна
Апетитът на Путин изглежда е разпален и отива далеч отвъд Луганска и три други области, незаконно анексирани през септември 2022 г.
Ако твърденията на държавните медии са верни, руските войски са превзели и първото си селище в Днепропетровска област, която Украйна никога преди не е трябвало да защитава от вражески сухопътни сили. Става въпрос за Дачно - изрично на 3 юли лейтенант Андрий Коваленко, ръководител на Центъра за борба с дезинформацията към Съвета за сигурност на Украйна отрече в официалния си канал в Телеграм, че Дачно е паднало.
Ескалацията на боевете в Украйна съвпадна със застоя в усилията на САЩ за поддържане на мира. През май и юни бяха проведени два кръга директни преговори между Русия и Украйна, но те доведоха само до споразумения за размяна на военнопленници и репатриране тела на загинали - Още: Любимец на Тръмп го изложи за Иран и забърка каша с оръжието за Украйна. Последствия за фронта (ОБЗОР - ВИДЕО)
Решението на Русия да анексира Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка области през 2022 г. беше отчасти преоценка на първоначалните ѝ планове след неуспеха ѝ да превземе Киев. Като смекчи целите си и се ограничи до Източна Украйна, Москва се надяваше да намери по-реалистичен път към победата.
Едва след три години бе обявен пълен контрол над Луганск – ако това твърдение се потвърди – макар че от началото на войната значителна част от региона вече беше под контрола на Москва.
Разширяването на военната кампания е извън съмнение. Подновените офанзиви срещу Харков и Суми, които спряха през първите месеци на войната, ясно сочат нов кръг на ескалация. Още: HIMARS каза последно "сбогом" на "Герой на Русия", участвал в клането в Буча
Анализаторът Анжелик Еванс от Института за изследване на войната отбеляза, че засилените амбиции на Путин са станали очевидни за първи път през май, когато той посети Курската област и нареди създаването на "буферна зона" по украинската граница. "Оказа се лесен начин да се лансира подобна идея в информационното пространство. Казват, че това е просто буферна зона за защита на руснаците, само на 30 километра", каза анализаторът Еванс пред The Telegraph.
"След това няма да сте толкова далеч от големите регионални центрове, така че защо да не ги вземете за себе си? Мисълта на Путин е: "Нямаме ли право да ги вземем, защото исторически погледнато това са руски градове?" Мисля, че постепенно ще се стигне до признание, че "ще превземем цяла Украйна", допълни Еванс.
Очевидната промяна в стратегията на Путин отчасти обяснява скорошната ескалация на обстрелите на градове: 18 души загинаха при ракетен удар по жилищна сграда в Киев, а други 17 бяха убити в Днипро, когато беше обстрелян дори влак. Още: Два пъти за три месеца: Украйна пак е поразила един от най-важните военни заводи на Русия (ВИДЕО)
"Тези удари са отчасти предназначени да подкопаят морала на украинците, а в градовете на фронтовата линия това е и опит да се убедят хората да ги напуснат, за да се улесни превземането им. Така че зад това наистина стоят дългосрочни цели", обобщава Еванс.
Съобщенията за превземането на Дачно в Днепропетровска област, ако бъдат потвърдени, биха били особено тревожни за Володимир Зеленски. Украински военен източник предупреди, че равният, слабо населен терен може да доведе до пробив.
През юни руската армия завзе 588 квадратни километра украинска територия, в сравнение с 507 през май, 379 през април и 240 през март, според Института за изследване на войната. Но дори и с неотдавнашното ускорение, на Русия ще са необходими 70 години, за да завземе цяла Украйна с тези темпове.
Желанието на Москва да превземе повече територия отвъд вече анексираното едва ли ще изненада украинските преговарящи. Твърди се, че на мирните преговори в Истанбул през май руски представители са предупредили Украйна, че Москва може да продължи военните си действия още 20 години - Още: Колумбийските наемници в Украйна: Реалността на войната
Кремъл се готви за дълга война
Помощникът на Кремъл Владимир Медински, който ръководеше руската делегация в Истанбул, заяви, че Москва иска мир, но е готова да се бори "без значение колко време ще отнеме" и заплаши да анексира Суми и Харков, ако Украйна отхвърли исканията на Путин.
Някои американски служители също признават, че Русия няма особен интерес от прекратяването на войната. Още: Китайски анализ: Украйна – най-големият губещ от войната между Иран и Израел
Специалният представител на Тръмп за Русия и Украйна, Кийт Келог, обвинява Русия за провал на преговорите. "Руските твърдения, че САЩ и Украйна забавят мирните преговори, са неоснователни. Президентът Тръмп е последователен и безмилостен в усилията си за прекратяване на боевете", заяви Келог.
"Призоваваме за незабавно спиране на огъня и преминаване към тристранни преговори за прекратяване на войната. Русия не може да проточи времето до безкрай, като бомбардира цивилни цели в Украйна", обобщи американският представител. Още: Война на Русия и НАТО - данни колко ще струва
Автор: Кийрън Кели
Превод: Ганчо Каменарски
