Трябва ли страните от ЕС да се сближават още?

Трябва ли степента на демократичност в ЕС да бъде намалена? В кризата страните-членки се сближават все повече. Все по-често сред изказванията на лидери от блока започва да се чува понятието „политически съюз”. Още по-далеч отиват мислителите, които виждат общността от национални държави като отдавна остаряла концепция и призовават за много по-различна Европа. Една от идеите е да се създаде Европейско икономическо правителство.

Какво се крие зад това? Един паричен съюз не може да функционира без обща икономическа политика, и това вече стана ясно по време на кризата. Бюджетните и икономическите решения на една страна членка на ЕС могат да имат пряко въздействие върху друга. За да се избегне такава ситуация в бъдеще, водещи политици предложиха общо европейско икономическо правителство. Отчасти вече съществува такова. Най-малко под формата, която бяха предложили канцлерът Ангела Меркел и бившият френски държавен глава Никола Саркози: като годишна среща на държавните глави и правителствените ръководители на страните от еврозоната.

В подобна насока служи и европейският фискален съюз: през декември 2011 г. държавните глави и правителствените ръководители на страните от еврозоната, както и осем други държави, се споразумяха за фискален пакт. Наред с другото, той предвижда дългови спирачки и автоматични санкции за страните, съгрешили по отношение на бюджетните правила. Това е един вид обща дългова и бюджетна политика.

Наследникът на Саркози, Франсоа Оланд, призова за европейско икономическо правителство, което да се среща всеки месец, да хармонизира данъчната и социалната системи и да издава съвместни държавни облигации за страните от еврозоната. Все още не е ясно кой трябва да организира това европейското икономическо управление: държавните глави и правителствените ръководители на страните от еврозоната? Еврокомисията? Или всички страни от ЕС, които могат да се споразумеят за обща икономическа политика?

Откъде идва това предложение? В периода след финансовата криза се засилиха исканията за координиране на икономическите политики. Въпросът беше изведен на бял свят от тогавашния президент на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. Последваха Ангела Меркел и Саркози, известни още като Меркози, които искаха с това предложение да се откроят като водачи в еврокризата.

Кой ще има полза от това? Еврото и паричния съюз. Въпреки това, предложенията идват за сметка на държавите-членки, които трябва да предадат ключови свои компетенции на Брюксел. Отворен остава въпросът за демократичната легитимност на такова правителство.

Доколко необходимо е то? Много. Кризата показа, че един паричен съюз се нуждае от координирани действия в икономическата политика.

Какви са неговите шансове? Добри. В рамките на реформата в Европейския икономически и паричен съюз вече бяха приети закони, които биха могли да бъдат тълкувани в този смисъл. По този начин Еврокомисията вече може да се намесва в националните бюджети на държавите от еврозоната. Представителите на ЕС разглеждат всички национални проектобюджети, независимо от това дали те са в съответствие с изискванията на ЕС. Резултатите от тези анализи се изпращат на националните парламенти. Европейската комисия може да наложи санкции, ако дадена страна членка не изпълнява критериите за дефицита.

Süddeutsche Zeitung