Заради войната в Украйна, бойната мощ на Русия е намалена, финансовите, кадровите и военните ѝ ресурси са изтощени. В момента тя не разполага с възможности за успешно провеждане както на традиционна военна офанзива, така и на хибридна атака. На Русия ще са необходими около 5-10 години след края на войната в Украйна, за да се подготви за офанзива в Естония, даже и САЩ почти да не помагат на прибалтийските републики да изградят ефективна отбрана. Това пише в свой анализ мозъчният тръст Европейският център за международни отношения.
За да гарантират сигурността на Естония, страната и нейните съюзници трябва да продължат да развиват отбранителните си способности сега и през следващите години - дори ако имат минимална помощ от САЩ. В момента Естония е разработила тристепенна концепция за отбрана, основана на традиционна артилерия, противовъздушна отбрана и добре информирано и подговено за действия население в случай на нужда.
От географска гледна точка обаче Естония е отлична цел за руска агресия. Тя е малка, но с голяма граница с Русия и е сравнително изолирана от останалите страни-членки на НАТО. Затова е отлична цел, ако Кремъл реши да тества дали НАТО е хартиен тигър.
Русия атакува - как ще стане?
В анализа на Европейския център за международни отношения се разглеждат два сценария за руска инвазия – сухопътна инвазия или хибридна, с използване на местни проксита, точно както първоначално се случи в Украйна с т.нар. ДНР и ЛНР. Конкретно е посочено къде биха могли да се появят естонските ДНР и ЛНР – в областите Нарва и Ида-Виру. Там има големи общности от рускоговорящи – засега областите не показват сепаратистки настроения, но именно заради руския език кремълската дезинформация и хибридни похвати пробиват много по-лесно там. Много важно е и, че стандартът на живот в тези две области е по-нисък от останалата част на Естония, а двете области граничат директно с Русия на изток.
При първия сценарий на руска инвазия най-вероятно първоначалната руска цел би била Нарва, а след това опит за бърз пробив до естонската столица Талин. Това представлява инфраструктурен коридор от около 210 километра, като спомагателно направление вероятно би била линията Печори – Тарту (международен коридор Е-77), за да бъдат застрашени и отрязани логистичните пътища на НАТО откъм Латвия. Нарва и Печори са единствените две точки за офанзива, през които могат да се ползват жп и сухопътни магистрални линии. В момента на хартия Русия разполага с около 40 000 войници от Московски и Ленинградски военни окръзи, които са непосредствено разположени до Прибалтика – най-близо до границата с Прибалтика са части на Шеста общовойскова руска армия, а в Псков има три военновъздушни десантни полка на 76-та дивизия на руските ВВС. Обаче едно е какво има на хартия, съвсем друго – какво на практика, защото и Шеста армия, и 76-та дивизия воюват активно в Украйна, като търпят сериозни загуби. Сателитни снимки на руските военни бази и разузнавателни данни подсказват, че от 40 000 руски войници на хартия всъщност на практика при Прибалтика има около 15 000, с около 90-100 военни самолета. Според анализа е малко вероятно Москва да включи военни части от Калининград при евентуална инвазия – защото тогава ще отслаби защитата на анклава си на Балтийско море, а Финландия и Швеция са вече членове на НАТО и ще последва мигновена реакция. И така при реална сухопътна операция в Естония всъщност Русия ще може да разчита на около 5000 войници с 40-50 самолета – разбира се, говорим за ситуация като сегашната, а не при край на войната в Украйна, който е победен за Кремъл, или при мир, с който Русия ще възстанови бойната си мощ на предвоенните нива.
Russia could attack Estonia through rapid invasion to capture Narva or a hybrid Crimea-style annexation with disinformation and special forces, European Council on Foreign Relations reports. Both scenarios would end in strategic disaster for Moscow.https://t.co/8FrOjgZPom pic.twitter.com/Ss0tqjGUY5
— WarTranslated (@wartranslated) December 21, 2025
Голямо препятствие пред бързи руски сухопътни действия ще е река Нарва. След това – открит терен, с много градски зони, с удобни артилерийски точки, с постоянно въздушно наблюдение от естонска страна. Всичко това ще значи много трудна руска логистика с горивото (200 тона на ден за две батальонно-тактически групи) и всеки час забавяне на офанзивата ще увеличава предимствата за защитниците. А Естония вече проведе няколко учения и времето за реакция, с разгръщане на всички, които влизат във военновременни естонски сили (43 000 войници), е само 24 часа! Отделно идват и подкрепления от НАТО, като те могат да дойдат от Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, Великобритания и останалите прибалтийски държави за около 48 часа. А Полша разполага с 13 механизирани бригади и най-вероятно част от тези сили също ще се притекат на помощ. Затова и оценката на анализаторите е, че при този сценарий Русия ще претърпи стратегическо поражение.
Що се отнася до хибридна операция, тя би могла да е моделът от Крим през 2014 година. Започва се с масирана дезинформационна кампания, с нагнетяване на напрежението, че рускоезичните са дискриминирани. Малки проруски групи – реални или измислени – биха могли да организират протести или бунтове в граничния град Нарва. В предварително избран момент тези протести могат да се превърнат във военни действия. Местни клетки, координирани от служители на ГРУ, биха могли да се опитат да завземат общински сгради, полицейски участъци или мостове. В рамките на часове маскирани мъже в немаркирани униформи – отряди на Спецназ или руски военновъздушни десантчици– биха могли да преминат от Ивангород под претекст, че „защитават руските граждани“. Единична рота (150-300 войници) би могла да се опита да завземе ключови обекти (моста в Нарва, подстанция или летище), подкрепена от артилерийски огън от другата страна на границата и разузнавателни дронове. На полето на дипломацията Кремъл ще тръби, че става въпрос за „самоопределяне“, че това е в рамките на Хартата на ООН и цял куп познати от Украйна похвати.
"Такава операция зависи от три неща: бързина, възможност за отричане и местно съучастие. Но средата в Естония сега е враждебно настроена и към трите. Остава много малка вероятност Русия да завземе и задържи дори един град за повече от 24-48 часа, без да бъде разкрита и изгонена. Дори бърз военен провал от страна на НАТО обаче би могъл да доведе до известен политически смут. Москва би могла да представи временен инцидент – престрелка в Нарва, спиране на тока в Талин – като доказателство, че НАТО не може да контролира ескалацията или да постигне единство пред лицето на външен противник. Това, а не завладяване на територия, е истинската опасност", казва Европейският център за международни отношения.
Още: За първи път "малки зелени човечета" на границата на членка на НАТО: Какво значи това
Защитата на Естония
Що се отнася до първия ѝ стълб – артилерията, прибалтийската република залага на американските ракетни системи за залпов огън HIMARS, които се доказаха в Украйна, както и на южнокорейски гаубици К9 Kou. Вторият стълб са ПВО и дронове. Естония и Латвия работят съвместно – със закупуване на германски ПВО системи IRIS-T, както и комбинация от средства за наблюдение, многослойни сензори, платформи за противодействие на дронове и безпилотни системи, които могат да унищожат вражески дронове. Естония официално поиска и разполагане на ПВО система Patriot в рамките на сътрудничеството в НАТО, а във въздуха над прибалтийската република действа Air Policing мисия на Алианса. Третият стълб – доброволци. Естонската армия е от само 7000 войници, но вече е формирана териториална доброволческа Легия за отбрана (Kaitseliit), с 38 000 членове. Други 40 000 естонци минават военно обучение.
Още: Естония укрепва източния фланг на НАТО с нови бункери по границата с Русия
И още – три дотук са големите военни уроци от Украйна, които Естония трябва и изучава. Първият – да се браниш е по-лесно и по-успешно при по-малки ресурси. Различни видове укрепления, начело с минни полета, са примерът. Втори урок – артилерията си остава богът на сухопътната война. Примерите с прецизни артилерийски удари с помощта на дронове, които обезкървиха руската армия в Киевска и Харковска област в началото на пълномащабната война, са вече част от учебниците по военно дело. Трети урок – дроновете. За разузнаване и за удари, те са незаменими. Бронираната техника не може да им устоява, логистиката бива пречупване именно с безпилотни летателни апарати. Уроците от руската война в Украйна показват, че малките, подготвени държави сега имат по-голям шанс отвсякога да откажат на по-големи и по-добре въоръжени противници да постигнат военните си цели, използвайки предимствата си (технологични и природни) за отбрана.
Източник: Европейски център за международни отношения
СНИМКИ: Getty Images
