България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е художникът Стоян Райнов - създателят на съвременната българска керамика, който въпреки таланта и отличията си, остава в сянката на своя известен брат.
Биографични данни
Стоян Райнов е роден на 28 април 1894 година в София. Той е син на дееца за национално освобождение Иван Райнов и брат на известния български писател и художник Николай Райнов.
Като ученик Стоян се записва като доброволец в Македоно-одринското опълчение. При избухването на Балканската война служи в Първа рота на Десета Прилепска дружина.
Още: Единственият българин, снабдявал руските дворяни с кожи, става най-големият дарител на София
Стоян Райнов следва керамика в класа на проф. Стефан Димитров. Печели стипендия за специализация, с която заминава да учи в чешкия град Бехине. Там той практикува и в Дрезденската художествена академия, както и в Керамичния институт в Хиор. По-късно специализира в Държавната консерватория за изкуства и занаяти в Париж при проф. Мано и инж. Бертран.
След като се завръща в България, Райнов започва да преподава в Държавното керамично училище в София. Следва и в Академията в София.
В периода 1931 – 1932 година Райнов работи като технически ръководител на Керамичната фабрика, тогава намираща се в село Слатина, днешния столичен квартал "Слатина". Паралелно с това Райнов изпълнява и длъжността директор на Керамичното училище.
В периода от 1937 до 1961 година той е професор по керамика в Художествената академия. В периода от 1952 до 1960 година е декан на Факултета по приложни изкуства. Известните керамици Руси Карабиберов, Димо Димов, Здравко Манолов, Ана Гребенарова и Цвятко Димчевски са негови ученици.
Творчество, принос и отличия
Стоян Райнов въвежда многоцветната украса с подглазурна декорация, която се използва при изработката на трапезни съдове, вази и медальони. Възстановява ажурната техника на занаятчийските работилници в Преслав и Патлейна, използвана по време на Първото българско царство.
Част от творчеството му са вази, върху които са изрисувани откъси от литературното произведение и цитати от сборника "Богомилски легенди" на брат му Николай Райнов.
Още: Българската Мадона: Майсторът, който ни остави най-емблематичните портрети на българката
След 1944 Стоян Райнов се фокусира предимно върху преподавателската си дейност. Негова е заслугата за внедряване на художествената керамика в строителството на големи обществени сгради, като Министерски съвет и ЦУМ.
Райнов прави няколко самостоятелни изложби в София в периода от 1928 до 1935 г. Участва с творбите си в множество изложби зад граница - Брюксел, Прага, Москва, Варшава, Берлин и др.
През 1951 година получава званието "Заслужил художник". На Международната изложба в Брюксел през 1930 година получава "Златен знак на труда и лауреатство за отлични творби". През 1937 година печели златен медал на Световното изложение в Париж. Носител е на ордени "Кирил и Методий" и "Народна република България". През 1913 година е награден с войнишки кръст за храброст.
Стоян Райнов умира на 11 януари 1978 година.
Още: Първият българин, обявен за бележита личност в Кеймбридж
