Мира илюстрира красиво детски книги от едва 20-годишна, благодарение на своя лесно забележим талант. И явно по пътя си е успяла да си набере и малко диворастящ шанс, защото преминава през „вълшебния гардероб“ и попада в реалността, в която работи не само за добрите български издателства, но и за чуждестранните такива – като HarperCollins, Penguin Books, Sleeping Bear Press, Eerdmans Books for Young Readers. Нейни илюстрации са включени в престижни селекции, а нейните отговори кацнаха в нашата рубрика за най-магическите преживявания в света на изкуството:
КНИГАТА, която препрочиташ отново и отново?
Пиесата на Шекспир – „Хамлет“. Може би защото намирам себе си в неговия образ и всеки път въпросите, които задавам към него, мога също толкова директно да задам и на себе си. Чувствителен и емоционален, колеблив и вечно анализиращ. Понякога ироничен и саркастичен. Разкъсан между действие и съмнение. Когато я прочетох за първи път като ранен тийнейджър, усетих повече от една обща черта с героя и оттогава, когато я чета, се изненадвам, че природата ми не се е променила особено и че същите неща продължават да изваждат същите черти у мен. Надявам се на не толкова трагичен край. Но това зависи и от доколко човек може да се научи да контролира емоциите.
ФИЛМЪТ, който те е разплаквал почти безутешно?
„Paris, Texas“ на Вим Вендерс. Не съм сигурна, че има човек, който да е гледал този филм и да не го оцени дълбоко. Не е необходимо да си крайно чувствителен човек вътрешно, за да усетиш емоционалното опустошение. Носталгията на пустинята, на музиката. Преминаването през спомените и търсенето на изкупление. Имам чувството, че до края на живота ми ще съм в някакъв съноподобен свят като „Paris, Texas“. За мен е точно като от сънищата ми. Вървя през пустинята и търся.
КОНЦЕРТЪТ, на който припяваше с пълно гърло от публиката?
Имам само един концерт, на който НЕ съм припявала с пълно гърло от публиката. Имам най-ярък спомен за може би най-съществения, на който СЪМ (макар че не разбирах много какво се пее) и това е на Black Sabbath през 2005 г. На раменете на баща ми. Макар че и баща ми, и Ози ги няма вече, това ще остане най-ценният ми спомен от концерт. И сега очаквам с нетърпение CLUTCH. Съжалявам всички, които ще седят в близост до мен. Може ли да добавя и песента, която мога да слушам на лууп цял ден, въпреки че това е най-трудният избор? Убедена съм, че за доста хора ще бъде труден избор също. Но ако трябва да бъде само една, това е „Marooned“ на Pink Floyd. Тази песен не ми е омръзнала откакто я чух за първи път преди много години. И мога да я слушам цял ден, особено да я въртя на плоча. А и повечето от този албум – с удоволствие.
ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО, което е оставило най-траен отпечатък в душата ти?
„Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси, адаптация на Александър Морфов. Любима книга, любим писател с любим режисьор. Страхотна пиеса. Абсолютен шедьовър и на Деян Донков. Гледала съм го няколко пъти и не съм убедена дали е защото комбинацията от таланти е толкова категорична, но имам усещането, че ще скоча и ще вляза в сцената с тях.
КАРТИНАТА, пред която би искала да поседиш дълго?
„The Evening Star“ на Andre Edouard Marty (1882–1974). Която ми напомня винаги на баща ми и майка ми. Които заедно ходят през студа и снега, а следите им остават след тях за нас. И осветеното вече селце, която ги очаква да се приберат от дългата разходка. Така бяха те двамата заедно. За момента е тази картина, докато някоя друга не се появи да ме впусне по пътя на носталгията.
Илюстрация на Мира Мирославова за предстоящо издание на HarperCollins
Илюстрация на Мира Мирославова към книгата "The Boy Behind the Wardrobe" (2026) на издателство Eerdmans Books for Young Readers - за историята на Клайв Стейпълс Луис и пътя му към Нарния
