От днес минималната работна заплата (МРЗ) в България ще бъде 620,20 евро (1213 лева). Това е с 12,6% повече от размера й през миналата година, когато беше 1077 лв. Увеличението беше предвидено с постановление на Министерския съвет (МС).
Според решението минималната часова работна заплата пък ще достигне 3,74 евро (7,31 лева).
Заради вдигането на минималната заплата близо 600 000 души ще повишат доходите си.
Още: Еврото и парите ни - съветите, които трябва да имаме предвид: Говори Георги Захариев (ВИДЕО)
Очаква се увеличението на най-ниското възнаграждение за труд да повиши и заплащането на около 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и пълнолетни хора с увреждания. Следва да нараснат и заплатите на работещите в социални услуги, които се финансират от държавата, на професионалните приемни семейства, както и на всички заети по програми и мерки за заетост, финансирани от бюджета.
Линията на бедност
През 2026 г. линията на бедност ще бъде 390,63 евро (764 лв.). Стойността ѝ ще се повиши с 64,42 евро (или с 19,7%) в сравнение с 2025 г., когато беше 638 лв.
Новият размер на линията на бедност ще окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-нискодоходните групи от населението. С увеличаването ѝ ще нараснат обвързаните с нейната стойност социални помощи и финансова подкрепа, изплащани по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето.
Още: Фискалният съвет: Удължителният бюджет създава опасен прецедент
Новият размер на линията на бедност ще подобри и социалната закрила за уязвимите групи, тъй като по-голям брой хора и семейства в нужда ще получават подкрепа от държавата.
Влизаме в годината с удължен бюджет
На 17 декември парламентът прие Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. Законът ще действа до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.
Т.нар. удължителен закон на бюджета урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок не по-дълъг от 3 месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Източник: БГНЕС
Още: Еврото идва: Заплати нагоре само за частния сектор, държавният чака
Според закона до приемането на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. приходите се събират и разходите се извършват съгласно действащите към 31 декември 2025 г. размери, база, механизми, процедури, критерии или други относими показатели, параметри, ограничения, минимални и максимални размери на определени показатели, свързани с осигурителните вноски, пенсиите и добавките към тях, обезщетенията и други осигурителни плащания, както и с гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, и в съответствие с останалата приложима нормативна уредба, като се прилагат правилата на чл. 11, ал. 2 и чл. 45 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, предаде БТА.
В НС беше гласувана и еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата.
