Около една четвърт от българите вярват, че заплатите им ще намалеят наполовина след въвеждането на еврото – именно това е и групата, която най-силно се противопоставя на промяната, показват резултатите от новото национално проучване на JTN. Макар темата за цените да доминира в очакване на еврото, поведението на потребителите показва спокойствие и адаптивност, а не страх. Повече от две трети вече планират бюджета си внимателно, купуват основно на промоция и избират по-достъпни марки. Хората не очакват чудеса – просто ще се приспособят, коментират от JTN.
Дори при повишаване на цените, повечето българи заявяват, че няма да се откажат от нужните стоки, а ще регулират потреблението си.
Само 12–13% планират да се откажат изцяло от „екстрите“ – цигари, сладки изделия или безалкохолни напитки.
Още: Огромен процент от българите нямат доверие в бъдещите държавни магазини: Проучване
Най-силно изразените притеснения:
• неоснователно повишаване на цените от търговците (82%);
• общо поскъпване и инфлация (78%);
• маркетингово „закръгляне нагоре“ на цените (74%)
Още: "Еврото идва": Ето как ще се случи зареждането с евробанкноти и евромонети
Но тези страхове не се превръщат в песимизъм. Българите се готвят за промяната с реалистични очаквания, а не с усещане за криза. Повечето българи смятат, че ще им трябват до три месеца, за да свикнат с новите цени в евро. Вярват, че преходът ще бъде труден, но преодолим, стига комуникацията от страна на бизнеса и институциите да е честна и прозрачна, посочват авторите на проучването.
Обществото остава разделено почти наполовина по отношение на еврото – около 40% го подкрепят, толкова са и против. Повечето хора оценяват практическите ползи – по-лесни пътувания, по-прозрачни цени и по-сигурни спестявания, но малцина вярват, че валутната промяна ще подобри икономическата политика.
Близо две трети смятат, че левът е важна част от националната идентичност, а една пета признават, че вероятно винаги ще „преизчисляват в левове“ при пазаруване.
