Когато през 1687 г. Исак Нютон е записал прочутите си закони за движението, той е можел само да се надява, че ще ги обсъждаме през всичките тези векове. Пишейки на латински език, Нютон очертава три универсални принципа, описващи как се управлява движението на обектите в нашата Вселена, които оттогава са превеждани, преписвани, обсъждани и дискутирани дълго. Но може би през цялото време сме интерпретирали малко погрешно точната формулировка на първия закон за движението на Нютон.
Новото твърдение
Философът от Техническия университет във Вирджиния Даниел Хук иска да „изясни ситуацията“, след като открива нещо, което описва като „тромава грешка в превода“ в оригиналния английски превод от 1729 г. на латинския труд на Нютон Principia. Въз основа на този превод оттогава безброй учени и учители тълкуват първия закон на Нютон за инерцията като означаващ, че даден обект ще продължи да се движи по права линия или ще остане в покой, ако не се намеси външна сила.
Още: 20-годишна научна мистерия може би най-накрая е разрешена
При повторното разглеждане на архивите Хук разбира, че в тази често срещана парафраза има погрешно тълкуване, което не е било забелязано до 1999 г., когато двама учени се спират на превода на една латинска дума, която е била пренебрегната: quatenus, която означава „доколкото“, а не ако.
За Хук това е от съществено значение. Според Хоек новият прочит показва, че вместо да описва как един обект запазва своята инерция, ако върху него не действат никакви сили, Нютон е имал предвид, че всяка промяна в инерцията на едно тяло - всеки тласък, потапяне, завъртане и изтласкване - се дължи на външни сили.
Тази важна корекция обаче така и не е била възприета. Дори и сега тя трудно би могла да се наложи под тежестта на вековното повторение.
„Някои смятат, че моето четене е твърде диво и неконвенционално, за да го приемат сериозно“, отбелязва Хук. „Други пък мислят, че е толкова очевидно правилен, че едва ли си струва да се спори за него.“
Още: Физици потвърдиха съществуването на "огледала на времето"
Обикновените хора може би ще се съгласят, че това звучи като семантика. И Хук признава, че реинтерпретацията не е променила и няма да промени физиката. Но внимателният преглед на собствените трудове на Нютон изяснява какво е мислил по онова време математикът-пионер.
„Много мастило се е изляло по въпроса за какво всъщност служи законът за инерцията“, обяснява Хоек, който като ученик е бил озадачен от това какво е имал предвид Нютон.
„Смисълът на първия закон е да се направи извод за съществуването на силата“, казва Джордж Смит, философ от университета „Тъфтс“ и експерт по трудовете на Нютон, пред журналистката Стефани Папас за Scientific American.
Всъщност Нютон дава три конкретни примера, за да илюстрира своя първи закон за движението: най-проницателният според Хук е въртящ се връх - който, както знаем, се забавя в затягаща се спирала поради триенето на въздуха.
Още: Ново обяснение на гравитацията е стъпка към "Теорията на всичко"
„Давайки този пример - пише Хук, - Нютон изрично ни показва как първият закон, така както той го разбира, се отнася за ускоряващи се тела, които са подложени на действието на сили - т.е. той се отнася за телата в реалния свят.“
Хоек казва, че това преработено тълкуване връща към една от най-фундаменталните идеи на Нютон, която по онова време е била напълно революционна. Това е, че планетите, звездите и другите небесни тела се управляват от същите физични закони като обектите на Земята.
„Всяка промяна в скоростта и всяко накланяне на посоката - разсъждава Хук - от рояците атоми до въртящите се галактики - се управлява от Първия закон на Нютон.“
Това ни кара да се чувстваме отново свързани с най-отдалечените части на космоса.
Статията е публикувана в списание Philosophy of Science.
