Надежда Павлова: Мистериозният ми модел излезе от снимката и застана до мен

 В „Месеца на фотографията” ще се включат автори не само от България, но и от САЩ, Израел, Италия, Полша, Унгария, Сингапур и Швейцария ще представят много от лицата на това тъй разнолико изкуство. Множество изложби, дискусии и срещи с тема фотография ще изпъстрят културния живот на София през Юни. От носители на най-престижни световни фотографски награди през български класици до млади таланти ще наситят много от галерийните пространства в София. Пълна информация за фестивалa може да намерите на www.monthofphotography.net.

За авторката

Фотографката Надежда Павлова е родена през 1969 година. Завършила е Техническия университет (1992), УНСС (1998) и Арт-колеж (2002), София, специалност „Основи на фотографията” и „Артистична фотография”, с преподавател Борис Юскеселиев и магистърска програма „Фотографско изкуство” в Нов български университет (НБУ). От 2010 година е член на Управителния съвет (УС) на Националното сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева”.

Автор е на самостоятелните изложби „Холандски портрет”, „Арапя от изгрев до изгрев”, „Снимки на вятъра”, „Гондоли”, „Дом за мен”, „Простотии на простора”, „Порция китайско” и „Бягство в Елфика”, „Да отглеждаш ангел” представяни у нас и в чужбина. Нейни проекти са участвали в много български и международни конкурси, от които авторката има редица награди.

Надежда Павлова работи по проекта „Портали” от 2010 година. В него тя разглежда билбордовете, присъстващи в градската среда като своеобразни портали към илюзорно щастие или портали към отминали времена и ценности. Изложбата предлага един различен поглед към съвременната градска среда и развитието на обществото. Ето какво още сподели тя пред actualno.com за фотографията и изложбата.

- Кои са организаторите на „Месец на фотографията” тази година? Кой ви помага, за да се случи той?

„Месец на фотографията - 2013”е четвъртото издание на събитието и  се организира от Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева”.

Сдружението съществува от 1999 година и една от основните му цели е да съхрани труда на българските фотографи, работили в миналото, работещи и днес, за да може фотографията да достига до възможно повече хора.

За втора поредна година Уникредит Булбанк подкрепи „Месец на фотографията”. Благодарение на тях беше отпечатан двуезичен албум, включващ информация и илюстрации за всички събития в програмата, който може да бъде намерен в галериите и пространствата, където има изложби или мероприятия.

Радва ни подкрепата и на г-жа Анна Амендоладжине – Директор на Италиански културен институт, г-жа Агнешка Кошчушко – Директор на Полски институт и на г-н Тошо Дончев – Директор на Унгарски културен институт.

Събитието не би могло да съществува без широката подкрепа, която получава. Това са екипите на всички галерии и пространства, които предоставят изложбената си площ безвъзмездно. Всички автори, които участват - български и чуждестранни. Университетските и гимназиални преподаватели в специализираните учебни заведения, които организират представянето на студентите и учениците, както и срещите им с някои автори. Нашите приятели и колеги, които  помагат технически да бъдат реализирани събитията. Медиите, които ги отразяват и не на последно място, многобройната публика, която ги посещава. Благодарим им за това.

- Каква е концепцията на „Месец на фотографията 2013” ? Какви са очакванията ви от него?

Първоначално идеята беше да се организира фотографско събитие в София с  обединяващ характер. Да работим заедно с нашите колеги. И положихме доста усилия, за да се случи това. Открихме много нови и неочаквани приятелства и партньорства. 

От самото начало целта на „Месец на фотографията” беше и продължава да бъде, да се предостави сцена за изява на работещите български автори, както и  да се създадат възможности за срещи с автори от други страни.  Да се постави фокус върху фотографията като изкуство. Разбира се, за хората, които сериозно се интересуват от фотография последното изречение звучи абсурдно, но преди броени дни унгарския фотограф Атила Лорант, чиято изложба може да бъде посетена в Унгарски културен институт, ми разказа следната история:

Пътувал за България със своята изложба в багажника на колата си. На сръбско-българската граница изискали от него документ от унгарското правителство, че има позволение да изнася изкуство. Граничарите настояли да погледнат ценния товар. Той им го показал, а те махнали с ръка и казали: „Ооо, това е фотография, това не е изкуство”. И разбира се го пуснали.

В тази връзка нашата идея като организатори е да бъде отправена покана към всички интересуващи се от фотографията да отидат по-далеч от участието във виртуални форуми. Да посещават галериите, семинарите, майсторските класове и презентациите на различни проекти, за да получат или разширят своите познания за българската и световна история на фотографията, както и една по-широка представа за мястото на фотографията в съвременните изкуства.

- Кои са участниците и какви са техните проекти?

През ноември 2012, както сме го правили и предните години, публикувахме отворена покана към всички, които биха искали да се включат в „Месец на фотографията 2013”. В края на февруари получените предложенията бяха над 100. И една трета от тях бяха на чужди автори. Заедно с наши колеги с интереси в различни жанрове на фотографията, организирахме жури и подбрахме около 30 проекта. Поканихме одобрените български автори да се включат, писахме на чуждите автори, че много бихме се радвали да видим техните работи тук в София, но не можем да поемем разноските им и за наша огромна радост всички потвърдиха участието си. Участниците са от България, Белгия, Бразилия, Израел, Испания, Италия, Полша, САЩ, Сингапур, Унгария, Франция и Швейцария.  Включените проекти са разнообразни, представящи различни техники, теми и подходи. Наред с имената на старите майстори застават имената на много талантливи студенти завършващи специалности „Фотография” в български и чуждестранни университети. Представена е не само традиционната аналогова фотография, но и съвременни цифрови техники, в програмата са включени и творби, в които фотографията търси среща с другите изкуства (живопис, поезия, кино). Публиката ще се срещне  с вещината и страстта в работата на някои колекционери на фотография.  

Трудно е с думи да се преразкаже фотографска изложба. Ето защо ще се радвам ако читателите разгледат програмата на „Месец на фотографията” на нашия сайт www.monthofphotography.net и посетят изложбите ни или другите организирани събития.

Зима по никое време в София

Тъкмо когато лятото сякаш има намерението най-накрая да дойде, в София ще се разрази истинска зимна буря. Столичани ще могат да видят с...

Прочети повече

- Какво Ви вдъхнови да създадете „Портали”?

Първоначално започнах да разглеждам билборда като портал към илюзорно щастие. Вход, през който в нашето съзнание нахлуват силно манипулативни послания, променящи отношението ни към реалността, в която живеем, превръщащи ни в страстно желаещи вещи и услуги, от които нямаме нужда. Същевременно правещи ни нещастни от липсата им. Чувствах, че някой продава нашето внимание без да ни е питал и печели от това. В този период създадох един триптих включващ творбите: „Градски портали”, „Портали без идеи” и „Портали в излишък”.  По-късно започнах работа по втората част на проекта. Взех част от фотографиите направени през 2010 и премахнах рекламните послания като на тяхно място в рамката на билборда вградих репродукции на някои от най-известните картини в историята на живописта. Шедьоври вместо рекламни надписи. Портал към други времена и ценности. Връщане към други епохи.

Давах си сметка, че всяка епоха е имала своите проблеми, че и в онези времена хората, правещи изкуство са преминавали през много препятствия. Но до нас е достигнала есенцията от създаваното тогава, подредено по странни критерии от съдбата. Включих картини на художници бедни и неизвестни по времето, когато са работил, а  добили популярност столетия след смърта си и такива, радвали се на славата приживе и позабравени днес. Потъвайки в историята, откривах думите на художници живяли преди 100, 200, 500 години и те ми звучаха така близки: „Веднъж опитал да летиш, ще вървиш по земята обърнал поглед към небесата, там където си бил и там където копнееш да се върнеш” Леонардо да Винчи”

- Какво се крие зад порталите?

Никога не можем да сме сигурни и по-добре да нямаме очаквания.  Хубавото на порталите е, че мигновенно те пренасят в друго време и място или пък пренасят някой от друго време и място при теб. Хубаво е да има изненада, приятна по възможнос, и познание също така.

Фотоизложба представя храмове и манастири от България

Уникална фотоизложба е представена в двора на храм „Св. Йоан Предтеча“ в Обзор. Експозицията представя наши православни цър...

Прочети повече

Може би тук е мястото да споделя една задпортална история. Рано сутринта, след откриването на моята изложба, ми се обади много любезен мъж и ми каза следното: „Здравейте, не се познаваме. Аз се казвам Добрин, току що си тръгнах от вашата изложба и аз съм човекът от снимката на плаката”. Много се зарадвах. В тази моя работа една двойка преминава пред билборд, в рамката на който съм монтирала репродукция на картината на Гюстав Кайбот - „Парижка улица в дъждовен ден”. Елегантната двойка с чадъри в предния план на платното, сякаш преминава през портала и се превръща в забързаната двойка от снимката ми. Съвпадението на цветовете и детайлите от фотографията и картината на места са удивителни. Тази творба използвах като визия за поканата и плаката на изложбата. И изведнъж този човек се появява научил от свои приятели в Брюксел, че се разхожда на една покана за изложба. Срещата ни беше удивителна и много вълнуваща. Моят мистериозен модел се появи, излязъл от снимката ми, три години след като съм го снимала със съпругата му Мая.  Направихме си обща снимка пред другата ни снимка, в ръка с моя подарък за него...под един чадър, защото отново валеше...и двамата бяхме с червени обувки...без да сме се наговаряли.

- Къде могат да ни отведат?

Знаете ние хората каква нагласа имаме. Винаги ни се струва, че истинското изкуство, литература или музика се е правила преди петдесет или сто години. Всяко поколение изпитва носталгия по времена, в които не е живяло. Това ме кара да мисля, че един ден след 50 или 100 години ще си мисли, че всички важни и истински неща са се случвали днес и сигурно ще бъде прав за себе си, а защо не и за нас. Така погледнато, моите портали биха могли да ни поведат и към нашето настояще. Да се огледаме и да открием всички онези чудесни неща, които ни заобикалят и които ще изкушават бъдещите поколения да искат да открият портал към тях, и да се върнат в нашите дни.