Хляб

– Една късна вечер се прибирах към вкъщи и трябваше да мина по неосветена улица някъде във вашия квартал. Едвам виждах, но въпреки това успях да различа мрачния силует на смееща се тълпа, застанала в кръг. След като чуха стъпките ми, всички утихнаха. Хвана ме страх, но продължих, въпреки че беше крайно необичайно толкова хора да стоят на улицата в пълна тъмнина, в час, наближаващ полунощ.

Първите, които изскочиха пред мен, се отдръпнаха назад и ми направиха път. В следващия момент ме връхлетя такъв рев отвсякъде, че случилото се веднага подир това го осъзнах едва след като ледената вода стигна до кръста ми. Сега сигурно се чудиш каква е тая откачена история, но това е самата истина.

На улицата явно бе избил някакъв водопровод, през деня бяха копали и оставили ямата, без да я обезопасят и осветят за нощта. Един по един тези от тълпата са падали вътре, после, бесни от непредвидената кална баня, са заставали встрани и са търсили утеха с подигравките си към следващата жертва на пълния с вода изкоп. Представяш ли си? Вероятно след това никой не си е тръгвал, за да се съберат толкова хора накрая.

Някои прозорци вече светеха, а и след моето изпълнение един мъж се показа, развика се и се закани да викне милицията. Но за това вече се бяха погрижили. Издрапах от дупката, все още лазех на четири крака и малко след като се изправих, бях ударен отзад. Тълпата се разбяга, но няколко души бяха задържани, в това число и аз, виещ от болката в кръста, така и не разбрал какво ми се беше случило през последната минута. Наблъскаха ни в камионетката и, изглежда, никога няма да забравя трясъка на вратите, които се затвориха след нас. Осъдиха ме на петнайсет дена да пренасям тухли и вар за новостроящата се топлоцентрала. Не можеш да си представиш как издържах. Честно да ти кажа, не ме бе толкова яд на тия, които ме хванаха и дадоха на съд, а на другите, дето ме причакаха посред нощ до ямата – може би случайно минаващи като мен или сеирджии от квартала. Не знам. Но съм сигурен в едно, че човекът от деня – какъвто и да е той, – може да се превърне в отрепка, нищожество, завладян от садистична страст да не бъде единствената жертва на нещастен случай, сполетял го изневиделица в нощта.

Откъс от разказа "Хляб" на Христо Кърджилов от сборника "По-тихо от мрак"