X
 
 

Откъс от "И дъбът още е там"

1721
Откъс от "И дъбът още е там"
Снимка: Издателство "Хермес"

Тишината се нарушава от ято птици, което излита от короната на дъба. Естер се стряска от внезапното шумолене в клоните над главата й и отваря очи. Няколко листа се отскубват от дървото и бавно се понасят към земята.

Тогава забелязва, че до водата има някого. Присвива очи, за да види по-ясно. В далечината се мержелее крехка женска фигура с превит гръб и дълга прошарена коса, хваната на солидна конска опашка. Жената хвърля нещо във водата. Естер се изправя и внимателно закрачва по хлъзгавите крайбрежни скали.

Шепи трохи политат във въздуха, а после се озовават във водата, където ято патици лакомо им се нахвърлят. Старата жена държи пълна найлонова торба и постоянно загребва от нея нови шепи.

– Най-накрая пейката се освободи – отронва тя, без да се обръща.

Естер спира и се усмихва колебливо.

– Да. И вие ли седите там?

Жената се извръща към нея, усмихва се и й подава торбата.

– Да, на много добро място са я сложили. Елате и вие да хвърляте малко. Много е успокояващо.

Успокояващо? Да хвърляш трохи във водата? Естер я поглежда с недоумение, а жената разтриса леко торбата и отново й я подава.

– Успокояващо е да хвърляш каквото и да било. Представете си само, че това е нещо, с което искате да се разделите, и ще видите колко е приятно.

Лицето й се озарява от усмивка, около очите й се врязват дълбоки бръчки, останали там като отпечатък от многото смях, а бузите й се набраздяват от тънички остри ивички. Кожата й е толкова бледа, че изглежда прозрачна. На слепоочията й се очертават зелени кръвоносни съдове, а малките й очи проблясват красиво измежду бръчките. Като че ли криещото се там щастие излъчва светлина. Тя загребва трохи в шепата си и изпъва ръка към Естер.

– Подай си ръката – приканва я тя.

Естер изпълнява. Сега и нейната шепа е пълна с трохи и къшеи хляб. Някои се търкулват и политат към земята. Междувременно патиците са излезли от водата и все повече се приближават към нея. Гладът ги прави безстрашни и те невъзмутимо се отправят на лов за сладкия хляб, който по правило се намира около хората. Тя замахва силно с ръката си назад, после я запраща напред и трохите политат високо във въздуха. Старата жена има право – чувството е приятно. Естер отново посяга към торбата, загребва още веднъж и пак хвърля. Патиците на ливадата се сбиват за по-големите късчета, а човките им затракват звучно.

– На този му казвам Риналдо – обажда се жената и посочва най-едрия мъжки паток.

– Хубаво име. Необичайно.

Жената сваля изплетената на една кука ръкавица и подава ръка на Естер. Кожата й е студена и загрубяла.

– Приятно ми е. Рут – представя се тя. – Много пъти съм ви виждала да седите горе на пейката.

"И дъбът още е там" - завладяваща история за копнежите, вината и приятелството

Естер е загубила опората си след тежък развод, а почивните дни без сина й Адриан са болезнено самотни. Всяка втора събота, в търсене на...

– Странно. Аз ви виждам за първи път.

– Да, не исках да ви безпокоя. Изглеждахте ми така заета да плачете.

Естер потръпва.

– Вече не е ли време да изтриете сълзите? Не мислите ли? Очите ви са подпухнали като кюфтета – продължава Рут.

– Защо ми говорите така? – пита Естер, смутена от дръзкото й изказване, но не получава отговор.

"Бунгалото" - нова книга от Сара Джио

През лятото на 1942 г. Ан заминава за Бора Бора, за да служи като медицинска сестра в американската военна база на острова. Макар наско...

Тя вдига ръка към окото си и попипва клепача си. После се усмихва, а очите й почти се изгубват зад подпухналата кожа, така че й е трудно да вижда. Вероятно Рут има право. Очи като кюфтета.

В това време Рут обръща торбата наопаки и изтръсква последните трохи на земята. Няколко патици тръгват към нея и започват да кълват, осмеляват се да се доближат толкова, че почти докосват обувката й. Рут сгъва торбата, прибира я в джоба си и отново си слага плетените ръкавици.

– Вече се захлажда. Не смятате ли? – с усмивка отбелязва тя и потреперва от студ.

Естер се обръща, бавно тръгва към дъба и помахва над главата си.

– Може би малко, но на пейката още е топло, слънцето я огрява, а дървото пази завет. Довиждане. Приятно ми беше да се запознаем.

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Мери Джейн" от Джесика Аня Блау

Откъс от "Троловете на Путин" от Йесика Аро

Откъс от "Голяма сделка", Михаил Добрев

Откъс от "Какво е животът?" от Пол Нърс

Откъс от "Трябва да те предам" от Рута Сепетис

Хотел Marinela и The book club of Sofia представиха новия роман на Весела Василия

Откъс от "Челистката", Даниъл Силва

Откъс от „Измамата „Сан Стефано. От русификацията на България до „денацификацията“ на Украйна"

Как се различава коучингът от другите модели на подкрепа?

Откъс от "Оцелелите", Джейн Харпър

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

Последно в Актуално